Първата жена с Кръста на Джордж издържа мъченията на Гестапо
Одета Мари Селин Брали е родена в Амиен, Франция, през 1912 г. Баща й умира, докато се бие за страната им през Първата световна война. Дядо й постоянно й напомня за неговия героизъм, защото иска тя да порасне силна като татко си.
Като дете тя се разболява от полиомиелит и губи зрението си в продължение на няколко години. Това обаче не поражда никакво съчувствие у дядо ѝ.
През 1931 г. се омъжва за Рой Сансъм, служител в хотел от Англия. Те се преместват в Лондон и имат три дъщери. Когато избухва Втората световна война, британската военна служба обявява искане за снимки на френското крайбрежие и Одет изпраща няколкото, които има. По-късно тя е привлечена от Специалната оперативна дирекция – група, създадена през първата година на войната, за да провежда разузнавателни, шпионски и саботажни мисии в Западна Европа.
В началото Одет се съпротивлява, защото иска си да остане вкъщи, за да гледа дъщерите си. В крайна сметка обаче тя се съгласява да започне обучението, мислейки, че скоро ще покаже, че не е квалифицирана за задачата.
За своя изненада, тя бързо преминава цялото обучение по невъоръжен бой, оръжия, морзовата азбука и техники за саботаж и се оказва, че тези курсове всъщност са й приятни. И все пак, когато съпругът й вече служи във войната, тя разбираемо не иска да напусне децата си. В крайна сметка отстъпва и става една от малкото жени шпиони в съюзническите сили.
Одет докладва на Питър Чърчил в Кан на средиземноморския бряг в Южна Франция. Тя e нагърбена със създаването на шпионска мрежа в Осер, град на 160 километра югоизточно от Париж. Въпреки това, малко след като пристига в Кан, италианците нахлуват в Южна Франция, което прави страната твърде опасна, за да може тя да пътува на север.
Вместо това тя започва да работи като велокуриер и изпраща съобщения от шпионската си клетка до други членове на френската съпротива. Тя също така подготвя разузнавателни доклади, които са изпратени до централата на Специалната оперативна дирекция в Лондон.
Едно от основните й задължения е да работи и като радиооператор. Това е критична задача, тъй като е основният начин за предаване на информация между Великобритания и Франция. Освен това е опасна дейност, тъй като Гестапо наблюдава ефира и търси всякакви неоторизирани предавания.
През 1943 г. Одет е предадена от германски офицер, представящ се за оперативник на Дирекцията. Тя е затворена в затвора Фреснес южно от Париж, а докато е в ареста, е изтезавана от служители на Гестапо, които премахват ноктите на краката й и притискат гореща ютия към гръбнака й. Въпреки изтезанията на Гестапо обаче, Одета не разкрива никаква информация.
Докато е в затвора, тя дори успява да спаси живота на Питър Чърчил, като убеждава Гестапо, че той е нейният съпруг и че, въпреки че тя наистина работи за френската съпротива, Чърчил не е замесен по никакъв начин.
Кадър от лагера Равенсбрюк
Одет е осъдена два пъти на смърт – по две обвинения в шпионаж. След като присъдата й се прочита, тя казва, че ще трябва да определят за кой от двата шпионажа да я убият, тъй като може да умре само веднъж. След това е изпратена в концентрационния лагер Равенсбрюк. Там нейните пазачи едва не я убиват от глад.
Тъй като войната наближава своя край и германските войници осъзнават, че са загубили, Одет е предадена на американците от коменданта на лагера Фриц Сурен. Той се надява, че подобни жестове ще повлияят на съюзниците, който ще ги оставят да живеят. Одет обаче свидетелства срещу него в Нюрнбергския процес и той е екзекутиран за военните си престъпления…
През 1946 г. Одет е първата жена в историята, която получава Кръста на Джордж – най-високото невоенно отличие на Великобритания. Виолет Сабо и Нур Инаят Хан, други две жени оперативни работници на Дирекцията, са наградени посмъртно с Кръста.
Одет умира у дома си в Съри, Англия, през 1995 г. на 82 години.
Тя веднъж е цитирана да казва, че не се страхува да бъде убита от нацистите и това е единственото нещо, което й позволява да издържи. „Те щяха да имат труп, но нямаше да имат мен“, казва тя.
