shareit

От протестите до политиката – историята на Том Хейдън

| от |

Том Хейдън посвещава живота си на прогресивните идеали, които американският консерватор счита за радикални през 60-те години. Като основател на Студенти за демократично общество (СДО) той мобилизира хиляди млади хора, за да се обявят срещу войната във Виетнам и да поискат граждански права за всички.

Не е изненадващо, че Хейдън бързо се превръща в икона на контракултурата – и в процеса си навлича и много проблеми. Като част от „Чикагската седморка“ той е обвинен в подбуждане на бунт, когато напуска границите на щата по време на Националната демократична конвенция от 1968 г. Но въпреки последвалия бурен съдебен процес, Том остава символ на смелост срещу натиска на правителството.

Tom Hayden (cropped)

Том Хейдън (Томас Емет Хайдън) е роден на 11 декември 1939 г. в Роял Оук, Мичиган и има бурно детство. Въпреки че е отгледан в средната класа, баща му е жесток пияница, който се развежда с жена си, когато Хейдън е на 10. Малкият е страстен писател в тийнейджърските си години – както и много палаво хлапе. Като редактор на гимназиалния вестник, той използва прощалния си текст, за да създаде акростих, в който първите букви на всеки ред формират израза „Отиди по дяволите“. Това почти му коства дипломата.

Забранено му е да присъства на собственото си дипломиране през 1957 г., но Хейдън не изглежда трогнат и просто взима дипломата си и оставя гимназията в миналото, готов за колежа. И именно в Мичиганския университет той наистина намира целта си. Докато е последна година и отново е редактор на колежанския вестник – той преживява (както сам го нарича) „лято на трансформацията“. Вече твърдо политически ангажиран от 1960 г., Том Хейдън успява да вземе интервю с д-р Мартин Лутър Кинг-младши сред масите на Националната демократична конвенция в Лос Анджелис. Думите на Кинг ще останат с Хейдън завинаги, както той си спомня в мемоарите си: „В крайна сметка трябва да вземете позиция в живота си.“

По-късно Хейдън пише: „Когато напуснах линията, а по-късно и Лос Анджелис, се запитах защо трябва само да наблюдавам и описвам това движение, вместо да участвам в него.“

Cover of SDS pamphlet circa 1966

Постепенно СДО става влиятелен субект на движението „Нова левица“, а Хейдън – един от най-видните говорители на своето поколение. И с ескалацията на войната във Виетнам през 1963 г., ескалират и усилията на Хейдън да я спре. Той игнорира забраните за пътуване на Държавния департамент и става свидетел на унищожаването на Виетнам от първа ръка, като е от първите американци, посетили във военно време Ханой през 1965 г. Това ще бъде първото от многото пътувания, които той ще предприеме в страната през следващите години.

Той прави още едно посещение – през 1967 г., когато лидерите на Северен Виетнам го молят да върне трима военнопленници в Съединените щати. Въпреки че посещенията му са противоречиви, Държавният департамент ги приема като хуманитарна акция. С напредването на Националната демократична конвенция от 1968 г. и с прекратяването на войната като основен приоритет, Хейдън се насочва към Чикаго – и влиза директно в американската история.

Vietnam War protestors at the March on the Pentagon

Организирани са протести срещу войната, на които са ранени безброй хора. Стотици протестиращи са арестувани, като точният брой варира от 589 до над 650. Но само осем от тях са ударени с обвинения в конспирация. След като СДО на Хейдън се оказва неразделна част от мобилизираните маси, властите го възприемат като частично отговорен за събитията и заедно със седем други ключови активисти, го обвиняват.

Измежду фигурите на Чикагската Осморка са Аби Хофман, Джери Рубин, Дейвид Делинджър, Рени Дейвис, Джон Фройнс, Лий Уайнър, Хейдън и Боби Сийл. Въпреки че всички те са обвинени в подбуждане на бунт, по-късно Сийл е съден отделно – а останалите са наречени Чикагската седморка. Никой от тях обаче не е осъден.

Jane Fonda 1975d

Джейн на конференция срещу войната във Виетнам през януари 1975 г.

През 1973 г. той се жени за актрисата Джейн Фонда, която срещa на митинг срещу войната. Двойката се вкарва в големи скандали, след като Фонда посещава Виетнам през 1972 г. и е снимана в Северен Виетнам на зенитно оръдие. Докато тя е силно подигравана в общественото пространство, Хейдън също е критикуван за снимката на тогавашната си приятелка.

Тъй като бунтът на контракултурата от 60-те години отстъпва място на суровата реалност от 70-те, Хейдън решава да влезе в политиката. „Радикализмът от 60-те години бързо се превръща в здравия разум на 70-те години“, казва той.

Докато губи срещу сенатора от Калифорния Джон В. Тъни през 1976 г., той бързо се възстановява и успешно печели място в законодателния орган на щата през 1982 г. като заема мястото в продължение на десетилетие. За съжаление през това време бракът му с Фонда се разпада. Хейдън се кандидатира за държавния сенат и печели през 1992 г. като ще се задържи на тази позиция около осем години.

Докато се бори за прогресивни каузи, Хейдън започва да гледа на младежките си начинания като на „прекалено романтични“. „Вие не се ориентирате към предизвикателствата и оставате непроменени. Не че понякога не копнеете отново да бъдете млади, но никога няма да видите света по начина, по който сте го виждали, когато сте били наистина млади.“

Том Хейдън почива от усложнения след инсулт, на 23 октомври 2016 г. на 76 години.

 
 
Коментарите са изключени