shareit

От алкохолик и самоубиец, до най-добрия писател – Август Мандино никога не забравя погледа в бездната

| от |

Светът на литературата има своите герои и злодеи, но преди един човек да започне да пише, той трябва да натрупа своя житейски опит, да има око за малките детайли, да опознае човешката същност и на финала да сглоби нещо, което все още не е съществувало. Историята на Августин Мандино II е особено цветна, но ориентирана повече към нюансите на сивото. Смята се, че е роден на 12 декември 1923 г. в Масачузетс. Неговите родители избират името на неговия прадядо – жител на Италия. Мандино не е запазил толкова много истории от училище, но в един момент се е занимавал с училищния в-к и е работил като редактор. Мечтата му започнала да се оформя с внимание към журналистическата сфера.

Разглеждайки брошурите, Августин забелязва, че такава специалност е налична в университета в Мисури и през 1940 г. успява да влезе. Същата година неговата майка умира от сърдечен удар. Университета остава на заден план и младежът се озовава в хартиената фабрика, където да изкарва прехраната си, след това се записва в във военната авиация и се издига до ранг на офицер и командир на бомбардировач. Изпълнява около 30 мисии над Германия на борда на B-24 Liberator по време на Втората Световна война и негов колега на борда е бъдещата филмова звезда Джеймс Стюарт.

Приключвайки своите военни задължения, Мандино се завръща обратно в САЩ и започва да си търси работа, озовава се в застрахователна компания, но натрупаното напрежение започва да се отразява, не се чувства щастлив и дори не открива смисъл във всичко, което прави. Някои от далечните му спомени са, че някога майка му е казвала как ще стане писател, но не просто писател, а велик писател. Още като малък, неговата майка заменя книжките за деца с книжки за възрастни, не му дава да има детство и фантазии, а да опознава света и да се подготвя за него.

Мандино не се противял на идеята, за разлика от неговите връстници, които искали сами да открият своя път и да воюват за него, не е и този човек, идеята му харесвала и точно по тази причина се фокусирал върху нея. Веднъж след края на войната, животът се променил завинаги. За съжаление, този спомен идва много по-късно, защото един от много ясните спомени е как след завършването на училище, майка му пада на място, докато му прави обяд. В новото мирно време, пилотът осъзнава, че няма много място за бомбардировачи, притежаващи само средно образование. Дори и години по-късно, той отказва да разказва какво е усещането да живее на социални помощи, да получава отказ след отказ, да се притеснява за утрешния ден.

С пристигането на първата работа, Мандино осъзнава, че това не е неговото място, но трябва да остане, защото отговорностите продължават да идват една след друга. Ветеранът успява да се ожени, има една дъщеря и разходите се повишават значително. Въпреки многобройните извънредни часове, търговията на застраховки просто не върви. Дълговете се трупат един след друг и семейството продължава да затъва. Августин признава, че прави това, което всички притеснени и стресирани хора винаги правят – крият проблемите си и ги погребват, сякаш не съществуват. Всеки следващ работен ден завършва в близкия бар, където нервите трябва да се отпуснат с алкохол. В течение на времето, питиета започват да се повишават и от безобиден навик, се превръщат в сериозен проблем.

Преди да се осети, проблемите стигат до степен, в която семейството му решава да го напусне и след поредният тежък запой, застрахователят се озовава в празен дом. Свободата може да му се струва напълно нормална, но през следващите две години, застрахователят няма да си спомни абсолютно нищо. Пътува през страната в старата кола, захваща се с най-различни кратки длъжности и прави всичко, за да изкара пари за следващата бутилка евтино вино. Броят безпаметни нощи на улицата, припаднал в някоя малка уличка, не се броят на пръсти. В този красив живот, той е малкото жалко същество, което носи целия ад в себе си. Какво е написал Стивън Кинг в „Сиянието“?

„Само работа и никаква игра правят Джак тъжен.“

Мандино също е тъжен, той е изтормозен, чувства се като жестока отрепка, която никога не е постигнала нищо и така до един неприятен и черен ден от ноември, когато човекът не може да издържи повече. Намира се в Кливлънд и решава, че просто трябва да се самоубие. За какво да продължава напред? И до днес имаме много хора, които не харесват семействата си, но нека не забравяме, че точно те са здравата основа, на която се стъпва. Разполага с нещо, дори по-малко от нищото. Докато се разхожда по улицата и търси поредната бутилка с алкохол, човекът минава покрай заложна къща, където на витрината са изложени пистолети. На един от тях има табела – 29 долара.

Вече е сигурен какво иска да направи, мисли си, че с 3 банкноти от 10 долара и няколко куршума ще се върне в малката мизерна стая, в която е отседнал и ще се напие. Една от щастливите мисли е, че никога няма да гледа гротеската в огледалото. А после ще дръпне спусъка и ще приключи цялата мъка. Думите звучат смело, но това качество отдавна го е напуснало и вместо да закупи пистолета, застрахователят продължава напред. Влиза в градската библиотека, просто защото там е по-топло. Между рафтовете открива секцията за взаимопомощ и мотивация – едно клише, което днес се превръща в един зловещ маркетингов трик. Посетителят, който лъха на алкохол и не се е къпал от в последните две денонощия, взима няколко книги, сяда на едно от масите и започва да чете, започва да търси отговори на всички грешки, които е направил, започва да търси надежда, както и избавление от алкохолните проблеми.

Това посещение няма да е последно и във всеки град, където отиде, Мандино ще посещава библиотеката, вместо кръчмата. Там ще чете колкото се може повече. По това време търси себе си и признава, че е прочел стотици книги, преди да започне да нарече това шествие – преследването на щастието. В една от всичките библиотеки попада на книгата „Успех чрез позитивна ментална нагласа“. Философията на Клемент Стоун се оказва повече от добра и показва, че човек наистина трябва да осъзнае какво ще заложи и какви цели ще постигне. Самата книга е част от Комбинираната застрахователна компания на Америка и Август започва да търси точно нея, за да кандидатства за работа.

По същото време се появява и една жена, която вижда потенциала му и вярва, че нещата ще се променят. Бет се оказва правилният човек и веднага след като Август има работа, решава да предложи брак, който продължава до края на живота му. За около година е повишен в продажбите, но има и по-висока позиция за Северен Мейн. Вместо да обикаля като безумец из страната, застрахователят открива няколко млади фермери, научава ги на всичко, което знае и ги изпраща на пазара. След още една година чупи рекордите по продажби. Една седмица решава да си вземе отпуска и взима една пишеща машина под наем. Сред успехите си, Август решава да изпълни обещанието към майка си и започва да пише.

Първо пише наръчник за продажбите, а след това обяснява и спецификите за продажба на различните райони. Животът продължава да изисква повече, Мандино събира багажа – всичките му придобивки се събират на покрива на кола, качва се със своята съпруга и сина си и заминава за Чикаго. Наръчниците се оказват доста добри и фирмата ще поиска да се публикуват в списания, които да подобряват бизнеса. В рамките на десет години, работи като автор на изданието, екипът му се повишава от 2-ма души на 62-ма души. А заплатените посещения и тренировки на екипи, носи приходи от четвърт милион. С публикуването на един последен материал, получава писмо от публицист в Ню Йорк, който предлага да се напише книга и ако фирмата бъде съгласна да даде информация, да се публикува и разпространи на пазара. След 18 месеца успява да пусне на пазара малка книга с името „Най-успешният търговец в света“.

Първите закупени издания са едва 5000 – никой не го познава. Успехът е плах, но скоро е потърсен от Рич ДеВос, – съосновател на компанията AmWay. По някаква причина, собственикът решил, че тази книга може да помогне на колегите и поръчал около 350 000 копия. Дори и в последните години от живота му, тя продължава да има около 100 000 продажби на година. Всяка година идват между 80 и 120 писма от благодарни читатели, които откриват себе си в изданието и признават, че животът им е станал много по-добър, просто са намерили някой с разумните обяснения.

Мандино благодари на всеки един индивидуално, защото не забравя какъв е животът от другата страна. След тази книга, авторът издава още няколко, всички обвързани с подобряването и помощ в някои трудни моменти. Август Мандино II умира на 3 септември 1996 г. и до последния си ден си спомня онзи тъжен момент в Кливлънд, когато седи пред витрината на заложната къща, взирайки се в най-евтиния пистолет.

 
 
Коментарите са изключени за От алкохолик и самоубиец, до най-добрия писател – Август Мандино никога не забравя погледа в бездната

Повече информация Виж всички