shareit

Още от най-големите мошеници в историята

| от |

Продължаваме със списъка от вчера, линк за който можете да намерите в едно от квадратчетата вдясно.

Сивия бухал (който на главната снимка храни домашния си любимец бобър) 

Арчибалд Белани (1888–1938) е изоставен от двамата си родители, когато е дете. Възпитан е от властната му леля снобарка в Хейстингс, която системно се отвращава от него. Може би този нещастен домашен живот го тласка да живее във свой собствен фантастичен свят, в който е обсебен от индианците. Арчи дори прекарва часове наред, упражнявайки уменията си в хвърляне на ножове и стрелба.

След като е уволнен от работата си в местната дърводобивна компания, когато почти унищожава помещенията й (другите му хобита включват производство на домашни експлозиви), той емигрира в Канада, където работи в Северно Онтарио. През това време приема името Сивия бухал и започва да твърди, че е дете на шотландец и жена от племето Апачи.

Докато служи в канадската армия през Първата световна война, новата му самоличност е приета с радушно от другарите му, които отбелязват неговите умения на снайперист и хвърляч на ножове и способността му да остане неподвижен, сякаш дебне плячка, за много дълго.

Под влиянието на жена от Моухаук на име Гертруда Бърнард (една от няколкото му съпруги), Сивия бухал спира с лова на животни и търговията с кожи и вместо това става природозащитник, а между войните публикува няколко книги и статии, които го правят известен. Повече от четвърт милион души отиват да го гледат, когато прави лекционна обиколка на Великобритания през 30-те години. В англоговорящия свят Бухала е пионер на съвременното природозащитно движение.

Истинската самоличност на Белани се разбира едва след смъртта му през 1938 г.

Неговите подвизи са представени в биографичния филм „Grey Owl“ от 1999 г., режисиран от Ричард Атънбъро и с участието на Пиърс Броснан.

Chadwick-elizabeth-bigley-1904

Каси Чадуик

Родената в Канада Елизабет Богли (1857–1907), известна под различни имена (защото се омъжва няколко пъти), е ясновидка, съдържател на публичен дом и измамница. Тя вече е изключително добър имитатор с дълго криминално досие, прикривано зад фалшиви самоличности, когато скроява следващата си измама и твърди, че е незаконна дъщеря на Андрю Карнеги (1835 – 1919). Приказно богатият магнат, твърди тя, й е дал редица заповедни записи на стойност милиони долари и съответно тя ще получи страхотна сума след смъртта му.

Това кара банките да й отпускат много големи суми. Тя преценява правилно, че никой не би смутил г-н Карнеги, като го попита за нея. Освен това всички заеми са отпуснати при абсурдно високи лихвени проценти – факт, който банките не биха искали да бъде разгласяван.

За 8 години Богли взема назаем между 10 и 20 милиона долара, които й позволяват да се обсипе с неповторим лукс, купувайки си няколко диамантени колиета и живеейки в дом със златен орган и с 30 гардероба, пълни с дрехи.

Когато най-накрая е изправена пред съда, Андрю Карнеги присъства на процеса й – случаят е такава сензация, че й е позволено да вземе много от луксозните си предмети в затворническата си килия, където по-късно почива на 50-ия си рожден ден.

General Gregor MacGregor retouched

Грегър Макгрегър

Роденият в Шотландия Макгрегър (1786 – 1845) се присъединява към британската армия на 16-годишна възраст и служи без да се отличава особено до напускането си през 1810 г. След това пътува в Южна Америка, за да се бие с антииспанските бунтовници във Венецуела и Нова Гранада (съвременна Колумбия).

Завръщайки се във Великобритания през 1821 г., Макгрегър твърди, че е „Касик“ – владетел – на държавата „Пояйс“ – утвърдена британска колония с хубав климат и плодородна почва. Чрез агресивна и хитра PR кампания Макгрегър натрупва голяма сума инвестиции и изпраща групи колонисти, които обаче срещат тежко разочарование. Когато го разкриват и става скандал, той бяга и се опитва да осъществи подобна схема във Франция, последвана от по-малки измами, за нито една от които не е изпратен в затвора.

Премествайки се във Венецуела през 1838 г., Макгрегър изисква гражданство и почетния чин генерал и в крайна сметка е признат за герой на освобождението. Когато умира през 1845 г., той е погребан с пълни военни почести в присъствието на президента и кабинета. Границите на Пояйс на картите, които използва, е в съвременен Хондурас и остава предимно пустиня дори и днес.

Psalmanazar

Джордж  Псалманазар

През 1704 г. в книжарниците в Лондон се продава „Историческо и географско описание на Формоза“. Автор е Джордж Псалманазар, който твърди, че е родом от острова (днешen Тайван), който много малко европейци са посещавали. Той обяснява бледата си европейска кожа (вероятно е французин), като казва, че формозанците от горната класа като него живеят под земята.

Книгата се продава добре; тя е пълна с всякакви подробности за живота и обичаите на хората от остров Формоза: той твърди, че яденето на човешка плът се счита за вулгарно, но не и греховно, че годишно 18 000 момчета са принасяни в жертва. Книгата е илюстрирана с изображения на формозани от различни социални класове и професии и също така описва местния език, граматика и азбука.

Псалманазар печели много доверие и симпатия в протестантска Великобритания, като твърди, че е избягал от страната си от католическите мисионери. Минават няколко години, преди в историята му да се появят пропуски и пукнатини, благодарение на по-заможни хора, които всъщност са били във Формоза. Към 1710 г. Псалманазар вече става за посмешище и трябва да започне работа като чиновник.

Той живее още 53 години, а останалата част от живота му е „дълго изкупление“ на собствените му грехове пред обществото. През 1749 г. той публикува статия за Формоза в географски справочник, в която се подиграва на собствената си книга.

Според приятеля на Псалманазар и редовен партньор по чашка д-р Джонсън, мъжът в напреднала възраст е бил любезен, уважаван и много обичан член на общността.

 

 
 
Коментарите са изключени