shareit

„Оракулът“, който виждаше корабите зад хоризонта

| от |

Порт Луис, Мавриций, август 1782 г. Френската колония в Индийския океан – силно уязвима от британски атаки в разгара на американската революционна война – е в тревога. Губернаторът виконт Франсуа де Стояк е получава предупреждение, че флотилия от 11 кораба се приближава към острова му. Страхувайки се, че това е дългоочакваното нападение на британците, Де Стояк изпраща кораб да разузнае. Но преди съдът да си свърши работата, паниката приключва – губернаторът е информиран, че флотът е променил курса си. Няколко дни по-късно, когато съдовете се завръщат, губернаторът получава потвърждение, че те всъщност са от East Indiamen, британски търговски кораби, които пътуват за Форт Уилям в Индия.

Франсуа де Стояк

Тази ситуация е забележителна главно заради разузнаването на Де Стояк. Губернаторът разполага с информацията си не от разузнавателни кораби, нито от наблюдатели с мощни телескопи на брега, а от един член на местния инженерен корпус – Етиен Ботино. Той е известен като човек, спечелил много залози по таверните на брега на морето, благодарение на своята странна способност да предвижда пристигането на кораби, които са на 500 до 1100 километра от острова.

Той твърди, че тези прогнози не са продукти нито на някаква магия, нито на късмет. Те са по-скоро резултат от наблюдение и години опити и грешки. Защото Ботино се твърди, че е изобретател на съвсем нова „наука“ – популярна тогава и забравена днес – че той нарича наускопията: „изкуството да откриваш кораби и сушата на голямо разстояние“.

Днес споменът за Ботино все още е жив, само защото французинът влиза в научната литература от началото на 19 век. Той се появява там като загадъчна фигура, чийто живот и работа се споменават, но рядко са изследвани. Шотландският физик сър Дейвид Брустър, например, го споменава във въздействащите си „Писма за естествена магия“ от 1832 г. като „магьосник от Ил дьо Франс“ и при целия си скептицизъм, Брустър признава, че Ботино „трябва да извлича силата си от старателно наблюдение на природните явления“. Новата „наука“ остава в интереса на поне един военноморски офицер чак до 20-те години на 20 век, точно преди изобретяването на радара да направи наускопията излишна.

Това, което ни засяга тук, е дали твърденията на Ботино са солидни. Няма съмнение, че французинът най-малкото успява да обърка много от по-висшите офицери, разположени на Мавриций с точността на неговите прогнози. Полковник Требонд, офицер, отговарящ за пехотния отряд на острова, подписва декларация, която потвърждава, че „М. Б. в различни периоди обявява пристигането на повече от сто кораба, два, три или дори четири дни преди да стигнат до брега“ – добавяйки, че „той казва и кога има само един или когато са няколко съда“. Требонд е подкрепен от М. Мелис, генералният комисар на морската служба в Порт Луис, който се заклева, че Ботино предсказва пристигането на 109 кораба и греши само два пъти.

Междувременно Де Стояк с удоволствие подписа свидетелство от 18 април 1784 г., обобщавайки резултатите от месеци, прекарани внимателно в наблюденията на прогнозите на инженера и потвърждавайки убеждението си, че той

вижда в природата знаци, които показват наличието на съдове, тъй както ние твърдим, че има огън там, където виждаме дим… това е най-ясното обяснение, което той си е позволил, за да покаже, че не е направил предсказанията си чрез което и да е изкуство, или наука, или чрез прилагане на някаква магия. Знаците, казва той, показват достатъчно ясно наличието на плавателни съдове, но само тези, които могат да четат знаците, са в състояние да преценят разстоянията, а това вече, твърди той, е изключително трудоемко.

Като четем между редовете в доклада на губернатора, изглежда, че все още има място за известно съмнение. Де Стояк продължи да заявява, че Ботино често губи залози в началото на кариерата си, „защото корабите не са пристигнали в определеното време“. Но той изглежда е убеден, че по-нататъшното проучване на инженера довежда до решения за проблемите и неточностите му и че резултатите на французина се подобряват значително:

Откакто избухна войната, неговите сведения са многобройни и достатъчно правилни, за да създадат доверие. Разговаряхме с него върху неговата наука; и да го уволнят като шарлатан би било несправедливо… Това, което можем да потвърдим, е, че М. Ботино почти винаги е бил прав.

Собствената история на Ботино, разказана в биографичен фрагмент и мемоар, който той съставq през 1785 г., е също толкова пряма, колкото самото му описание на наускопията е изумително завоалирано. Роден в Анжу, вероятно някъде в началото на 40-те години 18 век, той израства в Нант, където „възхитен от пристанището и корабоплаването, стига до решението да постъпи в морската служба“. Работи за French East India Company и френския флот и „още през 1762 г.“, казва той:

ми се струваше, че плавателния съд, който се приближава към сушата, би трябвало да има определен ефект върху атмосферата и да така позволи разкриването си от едно опитно око, още преди самия съд да се вижда. След като направих много наблюдения, реших, че мога да открия конкретен кораб, преди той да се види: понякога познавах, но по-често грешах; така че поне тогава се отказах от всяка надежда за успех.

През 1764 г. бях назначен в Ил дьо Франс: там имах много свободно време и отново се отдадох на любимите си наблюдения…

Ясното небе и чистата атмосфера, в определени периоди от деня, бяха благоприятни за изследванията ми и тъй като по-малко плавателни съдове идваха на острова, аз бях по-малко склонен на грешки, отколкото по крайбрежието на Франция, където непрекъснато преминават корабите… Но за по-малко от шест месеца на острова се уверих, че моето откритие дава достоверна информация.

Sailing Boat Horizon

Въпреки това, на Ботино му отнема доста време, за да си изгради репутацията на оракул. Той пише, че заради откритието му го съдят, а злобните му враговете го третиран като роб и е го изпращат в Мадагаскар през 1778 г. Въпреки това той успява да се върне в Мавриций и до началото на 80-те години на 18 век вече е считан за много непогрешим в прогнозите си. По преценка на Bottineau, той обявява пристигането на 575 кораба между 1778 и 1782, „много от тях четири дни преди да се появят на хоризонта“.

По това време Ботино вече се чувства и достатъчно уверен, за да се опита да изкара печалба от способностите. През 1780 г. той изпраща писмо до министъра на морските острови, обявявайки своето „откритие“ и предлагайки услугите си на правителството в замяна на значителна такса. В отговор министърът нарежда на френските власти на Мавриций да направят проучване на прогнозите на Ботино, внимателно да ги опишат и да ги сравнят с действителното пристигане на корабите в колонията в продължение на поне осем месеца. В края на този период Ботино пише: „Бях обявил 150 съда в 62 сведения и нито едно от тях не е обявено за грешно“.

 
 
Коментарите са изключени