shareit

Няколко интересни момента от популярните дневници на Самюъл Пийпс

| от |

Самюъл Пийпс започва дневниците си на 1 януари 1660 г., като поддържа записи до 1669 г., когато спира от страх, че писането на слаба светлина ще навреди на зрението му. Страховете му са неоснователни, но мистериозно той никога не се връща към заниманието си. Морски администратор, който се издига до главен секретар на комисията на адмиралтейството, Пийпс помага да се внесе важен нов професионализъм в Кралския флот. Но това не е всичко, което прави…

Samuel Pepys diary manuscript volumes

1. Самюъл Пийпс целува мъртва кралица

На рождения си ден през 1669 г. той води жена си и слугите си в Уестминстърското абатство, за да им покаже гробниците. Отвореният ковчег на Катрин дьо Валоа (кралица на Хенри V) е достъпен за обществеността и Пийпс успява да разгледа мумифицираните й останки.

Тялото на кралица Катрин лежи там от времето на Хенри VII, когато параклисът, където е била погребана, е разрушен. Предполага се, че Хенри е наредил нейният паметник да бъде унищожен, за да се дистанцира от родословието си (бащата на Хенри VII, Едмънд, е бил най-големият син на евентуално незаконен съюз между Катрин дьо Валоа и Оуен Тюдор).

Пийпс ни казва: „Целунах устата й, давайки си сметка, че целунах кралица – че на рождения ми ден, на 36 години, за първи път целунах кралица.“ Днес това поведение може да ни се стори странно, но целуването на реликва през 17 век обикновено е знак на благоговение – макар Пийпс да го е направил с изненадващ ентусиазъм.

 

2. Самюъл Пийпс обича пиесата „Макбет“

Пийпс е запален зрител, но не е силно впечатлен от таланта на известния драматург от 16 и 17 век Уилям Шекспир. Пийпс бързо отхвърля една от най-популярните му пиеси, записвайки в дневника си: „Видях „Сън в лятна нощ“, която никога не съм виждал преди, нито ще я видя някога отново, защото е най-безвкусната и смешна пиеса, която съм гледал през живота си.“

Пийпс нарича още „Дванайсета нощ“ „глупава пиеса и изобщо не свързана с името си“ и казва за „Хенри VIII“: „Макар да бях решил да я харесам, пиесата е проста и съставено от много кръпки… на света вече няма нищо добро или добре направено.“

Изглежда, че единствената от Шекспировите пиеси, на която Пийпс се радва, е „Макбет“, която той нарича „най-отличната пиеса във всички отношения“. Той всъщност я харесва толкова много, че я гледа девет пъти и пише: „Това е една от най-добрите пиеси за сцена като и представя най-доброто разнообразие от танци и музика, което някога съм виждал.“

 

3. Самюъл Пийпс спасява бучка сирене от Големия пожар

Септември 1666 г. е и Пийпс е в паника. Бедствието, известно по-късно като Големият пожар, поглъща Лондон с тревожна скорост. Уплашен, че може да се наложи да изостави най-ценните си вещи в пламъците, той се хвърля навън и изравя дупка. В нея той слага най-скъпоценното си съкровище, което включва не само златото и документите му, но и голямо колело пармезан.

Може да си помислим, че това е странно нещо, но сиренето за Пийпс е инвестиция. Сирена като това, които биха могли да тежат до 90 килограма, се използват като дипломатически подаръци; например през 1556 г. папа Павел IV подарява „осем големи пармезана“ на кралица Мария.

Рядка и скъпа вносна стока от Италия, пармезанът се използва пестеливо и увеличава стойността си с напредването на възрастта. Затова сиренето на Пийпс е твърде ценно, за да го загуби.

 

4. Самюъл Пийпс отглежда лъв като домашен любимец

През 1674 г., когато се настанява в Дерби Хаус, Уестминстър, Самюъл Пийпс си гледа лъв. Той му е връчен като дипломатически подарък от Самюел Мартин, английският консул в Алжир, който е женен за една от бившите любовници на Пийпс Бети Лейн. Пийпс пише на Мартин, за да му каже, че лъвът е „толкова кротък, колкото сте го изпратили, и е много добра компания“.

Пийпс също така пише за инцидент през 1661 г., при който е бил извикан в къщата на сър Уилям Батън, за да види „бабуин“, който той смята „толкова много за човек… Вярвам, че вече разбира много добре английски; и аз съм на мнение, че може да се научи да говори или да прави знаци“.

Екзотичните домашни любимци са символ на статус по времето на Пийпс и често се показват на обществеността в Лондонската кула – може би първият градски зоопарк в Англия. Към 1622 г. кралската менажерия е дом на орли, пуми, тигри и чакали, както и лъвове и леопарди, които се считат за символи на царството. Може би когато става твърде голям за къщата му, лъвът на Пийпс се озова там…

 
 
Коментарите са изключени