shareit

Нежната френска революция, която никога не получи признание

| от |

През юли 1944 г. Гестапо обикаля из Париж и провежда поредният сериозен лов на вещици. Издирването на шпиони и членове на съпротивата никога не е било самостоятелно преживяване. Да не говорим че самият Париж остава в милостта на немската армия, която отказва да го заличи завинаги, опожарявайки една столица на културата. Въпреки това, Гестапо продължава да работи и да търси онези вредители, които успяват да разрушават организацията отвътре. Когато вратите на Мари Медълин Фуркад са разбити, агентите не очакват да открият жена.

Никой не е подозирал, че Мари ще е човекът, който от 1941-1945 г. ще води една от най-зловещите мрежи от шпиони в окупирана Франция. Макар и страната да капитулира много рано, французите продължавали да показват своя характер и да унищожават собствената си индустрия, с която да забавят допълнително военното дело. Именно фабриките на Peugeout и Citroen се превръщат в основна спънка за Хитлер. Тази история вече е разказвана и ще се върнем обратно на Форкейд. Макар и целият ѝ живот да е отдаден на страната, дамата никога не получава някакви почести, дори и след като излиза биографията ѝ през 1989 г. Фуркод получава малко внимание.

Причината да помним това име идва с факта, че дамата успява да контролира малка армия от близо 3000 човека. Нейните хора са натоварени със засичането на комуникации, кражбата на документи, асистенция на пристигащите съюзници и още много други. Съпротивата доставя карта на плажовете на Нормандия, много преди да започне самата офанзива. Доставят информация за постовете, на какво време се редуват и как точно са въоръжени. Именно информацията на нейните шпиони предоставя пълният пакет от информация и с това гарантира успех. Когато нацистите идват, Фуркад е една от дамите в много богата и охолна среда.

Не паради с това, но нейните приятелки винаги са търсили най-добрата възможна рокля за деня. Новият режим кара всички да се дистанцират от правителството на немците и когато най-близките на бъдещата лидерка на съпротивата се оказват евтини предатели, тя предпочита да ги избягва и да инвестира времето, както и парите си в нещо далеч по-сериозно и важно – свободата си. Информацията наистина лети по улиците на Париж и много скоро са необходими хора, които да потърсят най-доброто възможно решение за действие.

 

Jeannie_Rousseau_(de_Clarens)

Снимка: By Anonymous EU (France) author in 1939 or 1940 – http://www.tournemire.net/jeannie.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16191826

Точно по тази причина започва и създаването на зони, където да оперират шпиони, чиято основна функция е да бъдат с отворени очи и уши за всички маневри. Именно една от нейните агентки – Жани Русо – успява да накара немските офицери да нарисуват ракетата V2 както и станцията, откоято ще се изстрелват за Лондон. Излишно е да казваме, че Русо ще предостави рисунката на съпротивата и накрая съюзниците много добре ще знаят за какво да бъдат подготвени. По време на окупацията, Фуркад ражда своето трето дете и понеже трябва да бъде сигурна, че детето ѝ ще бъде защитено, новороденото се крие в тайна стая и никой не разбира за него, докато войната не приключва. През 1943 г. Мари пътува до Лондон под прикритие и работи с английското разузнаване – MI6.

Именно там предоставя достатъчна информация за бъдещите офанзиви. Когато желае да се завърне обратно във Франция, за да продължи делото си, нейните командващи офицери не я пускат и задържат следващата командировка до юли 1944 г. Пристигането ѝ е добре организирано и именно нейните агенти успяват да я скрият достатъчно добре. В края на войната, макар и френската свобода да е е спечелена с огромни усилия и около 429 жертви от нейните 3000 верни служителя, Мъри се разминава с някакви почести от Шарл Дьо Гол. Наградени са 1038 човека и Мъри не е една от тях – нейният съпруг обаче получава тези почести. Дори и след войната продължава да се бори за залавянето на последните агенти на Гестапо – Клаус Барби е един от тях и става известен в историята като касапинът на Лион. Едва след като успяват да го осъдят, дамата си позволява да отдъхне. Умира на 80-годишна възраст през 1989 г. и остава без почести, макар и всички нейни бивши колеги, както и редица други ветерани да заплащат за погребението ѝ.

Заглавна снимка: By Anonymous – https://www.nytimes.com/2019/03/12/books/review/lynne-olson-madame-fourcades-secret-war.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=82491994

 
 
Коментарите са изключени