shareit

Най – желаната танцьорка на Бел епок

| от Ивелина Беркова |

През период познат като “златният век” на френската култура в столицата идва една изключително любопитна дама търсеща своето препитание. С прекрасните си представления и остър ум ще си спечели изключително много обожатели, както мъже така и жени.

Родената Ан Мари Шасен на 2 юли 1869 година в малкото градче Ла Флеж е дъщеря на Пиер Блейз Шасен и Еме Лопез. От малка тя израства с религиозните вярвания на баща си, който е заклет католик, но това няма да я спре да избяга от родният си дом само на 16 години с офицерът Джоусеф Ахмад Похба, от който вече очаква дете. Скоро на двойката се ражда момченце, което кръщават Марк и официално ще сключат брак.

Въпреки че животът на младоженците по принцип е изпълнен с радости, за още зелената Ан семейният живот не е нищо повече от мъчителен. Скъпият ѝ съпруг ще се окаже особено агресивен към нея и оставя по тялото ѝ редица белези, които тя покрива години наред. Тя самата с липсата на майчин инстинкт не може да даде на сина си нужните за него грижи, казвайки за себе си: “За мен синът ми беше като кукла, която даваш на малко момиченце за развлечение”.

За утеха тя ще се обърне към ласките на друг мъж, но скоро тяхната скришна игра бива разкрита от ядосаният Джоусеф, който с омраза насочва оръжие към жена си и я застрелва в китката. Тази последна капка прелива чашата на Мари и тя решава да изостави всичко зад гърба си и тръгва към Париж. Времето се оказва особено благоприятно за младата скитаща дама, защото столицата се намира в културният си разцвет. Период, останал в историята на страната като Бел епок (Прекрасната епоха) привлича известни личности от всеки край на света. На мода са срещите по кафенета и ресторанти, а нощният живот е изпълнен с посещаване на казина, мюзикъли и кабаре представления.

Първите си месеци в града на любовта Ан прекарва опиянена от кокаин и опиум, опитвайки да се отърси от ужасното си минало. За да се издържа тя се обръща към проституцията, докато не намира призванието си като кабаре танцьорка в известната зала “Фоли Бержер”. Оттам всичко се преобръща за изгряващата звезда. Нейната красота и изисканост я правят известна със сценичното име Лиан дьо Пужи. Ликът ѝ бива запечатан на огромен брой пощенски картички, които желаещи си закупуват из целият град. Писатели и драматурзи дискретно създават героини, базирани на нея, но без да споменават никога името ѝ. Заслужената слава за жалост не я спасява от вътрешните притеснения за външният ѝ вид, както и ругатните и изтезанието от страна на мъжката клиентела, но тя таи дълбоко в себе си тези лоши мисли, докато танцува на сцената.

За разлика от другите си колежки Лиан изпъква с интелекта си, сладкодумна и умерена в мислите си тя оставя особено впечатление у всеки, който води задълбочени разговори с нея и има щастието да разговаря с едни от най – добрите артисти на своето време. Освен с представленията си през 1890 година се прочува и със своята литература. Първите си две творби озаглавени “Неуловимата” и “Мирахил” описват живота на парижките куртизани като включват и подробно описание на социалните проблеми, мъчещи този исторически период. Допълнително с това тя пише собствена пиеса и издава сборник с оригинални кратки разкази.

Знаейки, че годините ѝ като кабаре изпълнителка няма да са вечни и намирайки живота си като писател за благополучен танцьорката решава да слезе от сцената веднъж завинаги малко след навършване на 40. Така тя ще отдаде повече внимание на купищата любовници, които събира през успешната си кариера. За нея се знае, че сред ухажорите ѝ са представители и на нежният пол. Особено известна е аферата ѝ с писателката Натали Клифолд Барни, чиито любовни приключения описва в книгата си “Женски свалки”.

Разнообразното ѝ подбиране на партньори, които да топлят леглото ѝ през тъмните нощи я отвежда към принц Жорж Гийкар, с който ще сподели оставащите си години. Лиан описва своят нов съпруг като много привлекателен джентълмен, чието семейство притежава виден статус на Балканите. Въпреки липсата на собствени деца Пужи ще възстанови контакт със единственият си син, който по това време е част от бързо развиващият се свят на авиацията. Неговите летателни способности го правят перфектен кандидат за пилот бомбардировач през Първата световна война, но само седмица след присъединяване към армията самолетът му е унищожен по време на боевете. През този съдбовен декември през 1914 година Лиан губи рожбата си.

Скърбящата майка от болка по загубата на собствената си плът и кръв ще намери утеха на особено необичайно за нейният живот място – религията. Бащините католически учения за първи път ще проправят пътя към сърцето на тази така греховна на младините си личност. Дните си ще отдаде на благотворителни дейност, една от които е изграждането на подслон за деца с рождени дефекти. Към каузата си за набиране на средства ще привлече много личности, с които се запознава още като танцьорка. Една отличаваща се от тях е дори модната дизайнерка Коко Шанел.

Към краят на живота си решава да напише свой мемоар, който озаглавява “Моите сини тетрадки”. Там тя ще опише в огромни подробности собствените неволи и успехи, за своите любовни закачки и ще посвети и голяма част да разкаже на читателя какво е било да живееш в културната столица през тази мечтана Бел епок. От близките срещи с известни писатели и артисти тя ще сподели и вътрешните си мисли за тях, придружени и с критики. Тя почива на 16 декември 1950 година след изпълнен с невероятни преживявания живот.

Историята ѝ макар и дълга не е лишена от своите препятствия и мъки. Красавицата позната още като “Бледоликата роза” на Париж остава като един пример за това как човек преодолява предизвикателствата на живота и се бори с трудностите, докато не намери собственото си щастие.

 
 
Коментарите са изключени за Най – желаната танцьорка на Бел епок

Повече информация Виж всички