shareit

Най-великият лидер в историята на света – Част 2

| от |

Продължение от Част 1…

 

Будика (на главната снимка)

Кралица на ицените, 1 век сл. Хр

Нейният бунт вдъхновява жените лидери през вековете

Относително малко жени влизат в книгите по история, а още по-малко го правят със своите лидерски способности. Будика е ужасяваща кралица с оранжева коса, която през 60 или 61 г. сл. Хр почти гони римляните от Великобритания. Поне така се случва според римляните – според техните писмени сведения огромната армия от варвари на Будика  – племето Ицени, до голяма степен от днешен Норфолк – се е надига срещу чуждестранните им владетели, унищожавайки трите най-важни града на новата римска провинция Британия: Камулодунум  (днешен Колчестър, римската столица), Лондиниум (Лондон, техният търговски център) и Веруламиум (Сейнт Олбанс, ключово проримско селище). Едва в последната битка армията на Будика в крайна сметка е победена от стратегическата военна хитрост на римляните. Въпреки че мястото на тази битка никога не се установява, археолозите намират доказателства за историята на самата Будика и битката при трите града.

Повече за Будика можете да прочетете в текста ни Лошите момичета на историята: Будика – Духът на отмъщението

King William III of England, (1650-1702)

Уилям III

Крал на Англия, Шотландия и Ирландия 1689–1702

Освобождава Европа от френската хегемония

Принцът на Оранж, малко княжество в Южна Франция, става губернатор и главнокомандващ на Нидерландските земи през 1672 г. на едва 21-годишна възраст при обстоятелства, които могат да уплашат повечето други лидери. Уилям (1650–1702) произхожда от род на холандски лидери и, чрез майка си, Мери Хенриета (дъщеря на Карл I), е свързан с кралете на Англия. Но въпреки това той среща враждебност от управляващата класа в Англия и англо-френска инвазия по суша и море. Вместо да се предаде обаче, Уилям решава, по думите му, да „умре в последния окоп“.

Чрез комбинация от проницателност, упоритост и смелост, до 1689 г. той се трансформира в политически господар на Холандия, крал на Англия, Шотландия и Ирландия и лидер на европейски съюз срещу неговия братовчед и най-смъртоносен враг Луи XIV.

През ноември 1688 г. нахлува в Англия, подкрепен от 400 кораба и 15 000 войници, събрани от цяла протестантска Европа, и стига до Лондон почти без изстрел – шедьовър на политическото и стратегическото планиране, ненадминат до Десантът в Нормандия. Неговата безпощадност към политическите врагове обаче се усеща в Холандия и Ирландия. Но макар и често раздразнен от изолираността си на английския остров и непопулярен сред част от английската управляваща класа, той успешно впрегна английското богатство и власт в общата кауза за освобождаване на Европа от френската хегемония.

A Tang Dynasty Empress Wu Zetian

Ву Зетиан

Китайска императрица, 690–705

Най-могъщата жена в историята на Китай

Какво означава величие? Понякога това е нещо, присъщо на човека. Понякога е резултат на техните постижения. Например, Барак Обама и Маргарет Тачър са трансформиращи фигури в национален и глобален план, защото са заемали важни постове.

По подобен начин Ву Зетиан (известна също и като Ву Джао) записва едно неоспоримо постижение: в историята на Китай, държава която съдържаща огромна част от човечеството, тя е най-могъщата жена, която някога е била на власт. През хилядите години китайска история, от далечната династия Шан (c1600–1046 г. пр. н. е.) до сегашната Народна република, никоя друга жена не е имала същото ниво на пряк контрол над толкова много хора.

Ву Зетиан, родена през 624 г. сл. н. е., е единствената жена, която някога е седяла с право на императорското място на Китай. Тя управлява през един от най-славните периоди в китайската история – династията Тан. За да стигне дотам, тя не само трябва да преодолее постоянните предразсъдъци в традиционното конфуцианско мислене, че жената никога не може да бъде владетел, но и да премахне многобройните съперници, които й се изпречват.

Зетиан е наета в китайския императорски двор в роля, която не е много по-различна от тази на домашна прислужница, но тя се възползва от позицията си, за да се сближи със своя император Тайдзун, като сменя чаршафите му. Когато той умира през 649 г., шансовете й изглежда приключват и тя е изпратена в будистки женски манастир. Все пак обаче успява да избяга, връщайки се в двора като наложница на новия император Гаозонг. В ума си тя има много по-големи намерения – да достигне най-високите нива на власт.

Методите й за достигане до тази позиция могат да вдъхновят Шекспир. Докато е наложница на императора, тя убива собственото си (и на императора) новородено дете и натопява императрицата за убийството. Императрицата има късмет само да бъде заточена, оставяйки свободен път за Ву да заеме мястото й в двора. И все пак тя чувства, може би с причина, че живите врагове винаги са заплаха, затова нарежда да бъдат отсечени крайниците на нейните съперници, след което да бъдат поставени във вана с вино, за да се удавят.

Joan of Arc miniature graded

Жана д’Арк

Френски военачалник, 15 век

Води армия към триумф с чиста сила на волята и вярата

На 29 април 1429 г., облечен като войник с пълна броня начело на армия, „La Pucelle“ („Момата“) достига Орлеан, идвайки да спаси френския град, обсаден от англичаните. В рамките на една седмица нашествениците от целия канал са победени и принудени да се оттеглят – основната повратна точка на Стогодишната война. Жана (1412–31) обявява на англичаните, че е „изпратена тук от Бог, небесният цар, за да ви изгони всички от Франция“ и макар да не доживява до този момент, тя е вдъхновението, което обръща събитията.

Д’Арк, жена от селско семейство, не може да ръководи армия по никакъв нормален начин. Но нейната чиста сила на волята и вярата привличат последователите й и те я възхваляват като дар от Бога, чиста като Дева Мария и мощна като Христос пред враговете си. Тя се доказва като лидер в битка и стратег в кампанията, обещавайки „военен вик, който ще се помни завинаги“, когато многократно побеждава англичаните и води своя принц, Чарлз VII, до коронясването му. Заловена през май 1430 г., тя е съдена и една година по-късно екзекутирана за престъпления срещу вярата в опит да наруши мощното си заклинание – но работата й е свършена.

 
 
Коментарите са изключени