shareit

Най-младият американски войник

| от |

Калвин Греъм е най-малкото от 7 деца на бедно семейство фермери от Тексас. Момчето заработва парички като разнася вестници и телеграми през уикендите и след училище. Доведеният му баща обаче е насилник – заради него един от братята му се изнася. Самият Калвин започва да мисли да излъже за възрастта си, за да влезе във военноморския флот, още 11-годишен. По това време бушува Втората световна война и някои от братовчедите му загиват в нея. Решението на Греъм обаче е твърдо; въпросът е само как да го направи.

Calvin Graham

Калвин Греъм

Започва да си бръсне главата, за да изглежда по-възрастен (тук да подчертаем, че отрязването на косми не ги кара да растат по-бързо или по-дебели). Един от приятелите му се научава да фалшифицира подписа на майка му, краде печат на нотариус, а на самата си майка казва, че отива при роднини за известно време.

Самият Греъм по-късно си спомня деня, в който се отива да се запише в армията: „Бях 157 сантиметра и тежах 56 килограма, но носех дрехите на един от братята си и се бях упражнявал да говоря с по-дълбок клас.“

Въпреки всичките му усилия има един проблем – зъболекарят, който участва в подбора на новобранци. Греъм казва: „Знаех, че зъболекарят ще разбере на колко съм по зъбите ми… Когато обаче твърдеше, че съм на 12, аз му казвах, че съм на 17. Най-накрая каза, че няма време да се занимава с моите глупости и ме пусна.“

На 15 август 1942, Калвин Греъм полага клетва във флота. Тогава е на 12 години 4 месеца и 12 дни – най-младият човек, който постъпва в армията на САЩ от Гражданската война насам и най-младият член на армията на САЩ по време на Втората световна.

USS South Dakota (BB-57) anchored in Hvalfjörður, Iceland, on 24 June 1943 (NH 97265)

USS South Dakota 

След като получава базисната си подготовка в Сан Диего, отплава на борда на USS South Dakota, където работата му е да зарежда 40-милиметровото противовъздушно оръдие. Той е „заек“ от Тексас, който скоро ще стане и най-младият войник на държавата, награждаван като герой от войната.

USS South Dakota, известен през войната още като „Боен кораб Х“, е под командването на капитан Томас Гач и се насочва към Гуадалканал – остров и част от архипелага и от островната държава Соломонови острови в южния Тихи океан. Вечерта на 14 ноември 1942, по време на Кампанията Гуадалканал, корабът е ударен 47 пъти от вражески японски огън. Една от експлозиите запраща Калвин през три стълбища. Той е сериозно ранен от шрапнел, който го удря в лицето и избива предните му зъби. Също така получава и тежки изгаряния, но въпреки всичките си рани той все пак се опитва да спаси другите моряци от опасност.

Взимах коланите на мъртвите и от тях правих турникети за ранените, давах им цигари и им вдъхвах кураж цяла нощ. Беше дълга нощ. Състари ме… Не се оплаквах по никакъв начин, защото половината кораб беше мъртъв.

За усилията си по време на битката и отношението си към другите войници, пренебрегвайки собствената си сигурност, Калвин Греъм получава Бронзова Звезда както, както и Лилаво Сърце.

Скоро обаче е разкрит. Година след Битката при Гуадалканал, докато корабът е в ремонт, майка му разбира какво е направил сина й и естествено го издава на флота истинската му възраст.

Вместо просто да го освободят от служба, Греъм е хвърлен в бригантина (ареста на военен кораб) за почти 3 месеца. Първоначално изглежда, че ще го държат там, докато не му изтече срока на службата, но в крайна сметка го пускат, когато сестра му заплашва да отиде в медиите и да им каже, че брат й е заключеник въпреки наградите му. И така, Греъм е освободен от ареста, но медалите са му взети, а той е уволнен без почести, което е от значение, защото така не може да взима инвалидна пенсия въпреки нараняванията си.

На 13 Калвин вече е ветеран от войната. Той бързо разбира, че училището не е неговото място и отново избира живота на възрастните. На 14 години вече е женен и с дете като работи заварчик в корабостроителница в Хюстън.

На 17 се развежда и постъпва в морската пехота. 3 години по-късно получава сериозна контузия на гърба си след като пада от един вълнолом. Този злощастен инцидент приключва военната му кариера и момчето (мъжът?) се прехранва като продава абонаменти за списания.

През останала част от живота си Греъм се бори за медицинската си пенсия и чисто военно досие. През 1978 най-накрая му дават почести (със съгласието на президента Джими Картър) и така получава обратно всичките си медали освен Сърцето.

През 1988 историята му става известна с „Too Young the Hero“. Филмът обръща общественото внимание към случая му дотолкова, че Роналд Рейгън повишава пенсията му до 4 917 долара и го компенсира с 18 000 долара за медицински разноски заради наранявания по време на служба, от които получава само 2 100 долара, защото повече доктори, които го лекуват, вече са починали и сметките за лечението му са изгубени.

Калвин умира от инфаркт през ноември 1992 в дома си в Тексас. Две години по-късно последното от отличията му, Лилавото Сърце, също му е върнато, посмъртно. На специална церемония той получава и още отличия за службата си, които са приети от вдовицата му.

 
 
Коментарите са изключени