shareit

Най-лошият папа на всички времена

| от |

Католическата църква определено не изживява времето на своето най-добро реноме. Историята напомня за редица скандали, за някои Холивуд дори даде награда „Оскар“, но за други, надеждата е да останат забравени. Историята на Марозия е именно една от тях. Това е жената, която дълго време държи на каишка цяла Италия. Описвана като ангел за едни и като сатана за други, наричана още политическа курва, болезнено амбициозно зло и други суперлативи, това е жената успяла да се превърне в пример за съвършено зло.
Родена някъде около 890-тата година в благородническото семейство на Теофилакт Тускулум, Марозия проплаква в ръцете на куртизанката Теодора, която също е олицетворение на една от най-древните професии.

Marozia

Снимка: Készítette: Franco Mistrali – I misteri del Vaticano o la Roma dei Papi, volume 1, Közkincs, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=75489711

За Мaрoзия се говори, че е дете на „Единствен монарх в Рим“, както и на „безсрамна курва“. С такова реноме човек може да направи история или просто да изчезне в архивите. В този случай, след като пишем за нея, очевидно има с какво да се запомни. Марозия има и сестра Теодора, която с времето също започва да плете сложна мрежа от любовни политически интриги. В един момент, поколението на двете девойки успява да заеме видни позиции в управлението на Рим.

На 15 години Марозия е тайната любовница на папа Сергей 3-и. От него тя има едно дете, което скоро ще бъде познато на света като папа Йоан 9-и. През 909-а година нейна половинка е маркизът на Сполето, Алберик. Детето от тази връзка носи името на баща си, Алберик 2-и. След смъртта на Алберик 1-и, Марозия бързо се озовава в спалнята на папа Йоан 10-и. По една или друга причина, Йоан 10-и е запознат много добре с тайните похвати на своята компаньонка, все пак преди години е спал и с майка ѝ.

Папата успява да се справи с арабите, но не и с омразата в спалнята. След като не получава това, което иска, дамата се ориентира към врага на своя любовник – Гай от Тоскана. Политиката и спалнята не трябва да се съчетават толкова често. След изграждането на добра система, Гай и Марозия успяват да затворят Йоан 10-и. В затвора отхвърленият глава на католическата църква умира от ръцете на своята скорошна любовница. След разчистването на терена, дамата най-накрая има фронт да пусне своите марионетки в действие и по този начин да държи властта за себе си.

На сцената идват папа Лъв 6-и и Стефан 8-и. Те трябва да управляват, докато Марозия не успее да издигне своя собствен син Йоан 11-и (само на 21-години по това време). Докато прави тези стратегии, горката владетелка е отново вдовица и съответно бързо трябва да запълни празнината с нова връзка. Какъв по-добър избор от Хю от Арл, кралят на Италия, също скорошен вдовец.

След новата доза власт и възможности за управление, майката най-накрая започва да бере плодовете на своя труд. Обучавайки всички свои синове на едно от най-добрите изкуства на войната – задкулисните игри. Тя и нейният Хю са изпратени в тъмница, оставяйки властта на Алберик 2-и. Веднъж седнал на трона, Алберик управлява Рим с помощта на 4-те поставени кукли в лицето на папите. От тях само един се осмелил да отхвърли предложението и за тази си дързост плаща с живота си. Минало време и когато Алберик усетил, че дните му са преброени, решил да продължи управлението, издигайки своя син Октавиян за папа. От 955-а до 964-а година Октавиян е известен в католическата църква като папа Йоан 12-и, внук на Марозия и един от най-лошо управлявалите духовници.

GiovanniXII

Снимка: By GiovanniXII.jpg: Original uploader was Deep also it at it.wikipediaderivative work: Richardprins (talk) – GiovanniXII.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9531484

В неговите ръце Ватикана се превръща в пълен бардак. Отново с любезното съдействие на баба си, Октавиян успява да катери стъпалата на властта с невероятна скорост. През 955-а година той вече се смята за духовен и временен владетел на Рим, при това само на 18 години. Впрочем, целият му личен живот е молитва на един огромен грях.

Макар и църквата да забранява връзките, защото човек трябва да служи на бога, Йоан 12-и се отдава на безразборни връзки и дори не прощава на конкубината на баща си, Стефания. Лютеранският дворец вече може да се похвали само с огромното количество покорни проститутки, които да обслужват всички капризи на папата. И когато това не е достатъчно, същият решава да извърши и някое друго кръвосмешение с две от сестрите си.

Единственият приятел на духовника е немският крал Ото 1-и. Само той получил папската ръка, когато изгубил битката с херцог Пандул от Капуа. Именно Ото пристига, за да утвърди властта на Йоан и да не позволява на крал Беренгар 1-и да я вземе. Йоан и Ото се сприятеляват. Ото дава клетва за вярност, признава властта на Йоан през 962-а година, но въпреки това не се стига до мир. Егото и на двамата не позволява да работят заедно.

Ото 1-и е коронован за император и бързо издава „Отоновата привилегия“. С която заявява, че ще признае претенцията на папата за Централна Италия, но в замяна, всеки бъдещ глава на католическата църква трябва да се кълне във вярност на свещения римски император. След като Ото напуска Рим с армията си и продължава военните действия с крал Беренгар, папата бързо преценя, че везната се накланя в грешната посока. Започват тайни преговори със сина на италианския крал Беренгар – Адалберт.

Впрочем, папата така или иначе разпространява своята пропаганда и към всички останали синове на владетели, канейки ги да започнат една добра война, с което Европа да се разлкати за пореден път. Проблем в този момент е слабата поща и фактът, че папската кореспонденция била прихваната от немските войници. Все пак, Аделберт пристигнал в Рим и бил посрещнат като специален гост, докато подкрепящите Ото не изразили своя негативизъм.

Otto_the_Great

Снимка: By Furmeyer – From [1] and en Wikipedia, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3455319

Срещата не била много дълга, особено след като вестоносците обявили, че Ото 1-и е готов да влезе отново в града. Йоан изчезнал бързо и се укривал в планините на Кампания. Ото пък свикал всички 50 епископа, които трябва да направят списък с нарушенията на един от най-големите некадърници, заставал някога на толкова престижна позиция. Сред перверзиите, убийствата и практически всичко негативно, за което може да се сетите, епископите потвърдили и още нещо. Папата използвал касата на църквата, за да плати своите хазартни дългове.

На 4-и декември 963-а година синодът признава папа Йоан за виновен и го премахва, замествайки го с папа Лъв 8-и.
Проблемът на тази рокада е, че не се спазват правилните канони и мнозина отново възстават. При следващият сблъсък на Ото и Адалберт, папа Лъв ще трябва да избяга от Рим, докато Йоан се завръща. Предателите са наказани отново, някои губят ръце, крака и носове, други са одрани живи. На 26-и февруари 964-а година Йоан автономно отменя всички декретите на Ото в специален синод и възстановява собствената си власт като глава на църквата.

Проблемът е, че за пореден път духовника не е много сигурен колко време ще е необходимо на неговия вече най-голям опонент да се върне обратно в Рим. На 16 май 964-а година папа Йоан умира. Според някои, той е бил хванат в изневяра и добре напердашен от ревнивия съпруг, други вярват, че най-накрая дявола го е прибрал. Впрочем, според мнозина, цялата католическа църква прекарвала ден и нощ, молейки се за смъртта на своя лидер. Самият Ото пише „Обвинен сте в такива грехове, че сценичен актьор би могъл да се изчерви, а ако трябва да ги изброяваме, цял ден няма да ни стигне.“.

 
 
Коментарите са изключени

Истината за серума на истината

| от |

Поп културата често се възползва от качествата на „серума на истината“. Той е най-вече инжектиран подкожно (предполагаме, че е по-удобният от актьорска гледна точка вариант пред това да накараш човек да гълта хапче насила) и изглежда спира способностите за лъгане.

Подобни серуми, разтвори, препарати и прочие химии са развивани и от пасажа трибуквени правителствени организации (ЦРУ, КГБ, ФБР…) в не особено далечното минало, особено около параноята, свързана със Студената война. След 11 септември отново започва диалог за деривирането и използването им по време на разпити. Но ефективни ли са въобще тези вещества и давали ли са някога положителни резултати?

Краткият отговор е „не“. Дългият отговор е:

Много барбитурати (гама от препарати, които потискат централната нервна система) могат да се нарекат „серум на истината“ – скополамин, натриев амитал и натриев пентотал. Скополаминът е тестван през 50-те години именно с цел изтръгване на истината в проект MKULTRA, а днес е известен като наркотик за изнасилване, защото причинява краткотрайна амнезия. Натриевият пентотал се използва широко в операционните зали като анестезия, но в последните години се замества от по-добри препарати.

Pentothal vintage package - truth serum

Натриевия пентотал

Друг често срещан метод за изтръгване на истината е инжектирането с етилов алкохол. Като „серум“ ефектите му са почти неразличими от познатото ни орално напиване. Ако някога сте близвали алкохол, значи знаете ефектите му откъм казване на истината.

Въпреки че един пиян човек е по-склонен да казва истината, той е съвсем в способността си да лъже или просто да отказва да сподели информация, която не иска да се знае. Всичките тези серуми работят по аналогичен начин – те потискат централната нервна система и нарушават преценката и интелектуалните способности. Човек в подобно състояние лесно би могъл да смеси истина с измислица или да преувеличава, или да халюцинира… С две думи, не може да му се вярва.

По тази причина множество съдилища не допускат информация, представенa под влияние на някакъв серум на истината. Като всичко останало обаче химията също се развива.

 
 
Коментарите са изключени

Свиркащият език от Канарските острови

| от |

За някои хора свиркането с уста е много повече от начин да повикаш кучето си. Езикът „силбо гомеро“, който все още се говори на Канарските острови, се свирка вместо да се изговаря по начина, по който вие четете този текст в главата си. Не само че е изключително интересен начин на комуникация, но и има доста голям обхват като позволява на разговарящите да се чуват над 3 километра без никакви помощни средства.

Силбо гомеро се използва от хиляди години на Канарските острови и е бил доста полезен преди мобилните телефони. В миналото с едно просто изсвиркване хората са могли да се разберат от двата края на острова или да се намерят в навалицата.

За нас езикът звучи като песен на птички. 

Demostración de silbo gomero, La Gomera, España, 2012-12-14, DD 01

Демонстрация на силбо гомеро в ресторант на остров Ла Гомера (един от седемте Канарски острови)

За да „говори“, един „силбадор“ (испанската дума за човек, който говори силбо гомеро) просто пъха пръст в устата си, с които ще променя тона на свирнята, докато с другата си ръка насочва посоката на звука. Езикът представлява свиркова форма на местният испански диалект. С помощта на 5 „гласни“ и 4 „съгласни“, силбадорът има на разположение над 4 000 думи. Трябва да се има предвид, че свиркането не е винаги много ясно и човек често трябва да се повтаря, както и да разчита до значителна степен на контекст.

Не се знае много за произхода на езика. Създаден е от местните на острова и след това е адаптиран за испанския след 16 век. Подобни подсвиркващи езици са забелязвани в Гърция, Турция, Китай и Мексико, но никой от тях не е толкова развит и комплексен колкото силбо гомеро.

La_Gomera_1

Пейзаж от остров Ла Гомера

Уви, в последните години езикът се използва все по-малко и по-малко, защото основното му предимство – далекобойността му – се надминава от мобилните телефони. Има, разбира се, опити това интересно и до голяма степен уникално културно наследство да бъде запазено, като се настоява децата да го изучават в училище.

И накрая – ако смятате, че ще ви разкажем за този език без да ви дадем пример, то вие сте в дълбока заблуда:

 
 
Коментарите са изключени

Непробиваемата (почти) защита на Франция

| от |

След Първата световна война Франция съвсем разбираемо се притеснява от ново нападение. Те претърпяват множество щети и загуби през тази Първа световна и искат да предотвратят ново поражение от враговете си. Затова решават да построят защитна стена – така се ражда линията „Мажино“. Кръстена на военния министър на Франция генерал Андре Мажино, тя представлява серия укрепления по границата на Франция с Германия и Италия, около 400 км. от Белфор до Лонгюйон.

Самата Линия е манифестация на модерните отбранителни технологии по онова време. Вместо една масивна стена, тази Линия представлява над 500 сгради – някои като замъци, други като бункери – като основната цел на всички е да спрат нападението на врага. Бункерите били масивни, някои достигали 6 етажа надолу в земята, и имали всички необходими условия за живот плюс болници и влакови линии, с които да се осигурява придвижването от бункер до бункер. Самото въоръжение пък е съвсем друго нещо. Ако следващата война отново зависи от окопите, както през Първата световна, то французите са в готовност.

И все пак на 10 май 1940 Германия напада Франция и след 2 месеца Франция се предава. Какво се обърква?

Първата грешка на франсетата е, че разчитат прекалено много на линията „Мажино“ и нямат достатъчно мобилни части. След ПСВ се изразяват две основни логики по отношение на защитата на държавата: мнозина си научават урока от безкрайните битки в окопите. Затова ако държавата попадне в нова подобна война, тя много по-добре ще е в състояние да се защити благодарение на Линията. Няколко хора, като например Шарл дьо Гол, твърдят, че има нужда от още мобилни единици като танкове и самолети. Гласовете им обаче са пренебрегнати и така Франция се озовава в безизходица пред немския блицкриг.

Frahan JPG01

Гледка към Ардените 

Вторият и много по-значителен проблем е пренебрегването на защитата около Ардените и Белгия. Французите смятат, че през гората не могат да минат танкове и съответно няма нужда да се строят бункери. По време на изграждането на Линията, Франция и Белгия са съюзници, така че Белгия също остава незащитена в това отношение. За нещастие на Франция, Германия успява да влезе в страната през Белгия, Холандия и най-дяволито през горите на Ардените. Така немците стигат до ядрото на държавата без въобще да се изправят пред основната й защита – линията „Мажино“.

За мнозина линията „Мажино“ остава най-яркият символ на хюбрис – построяването на стена самостоятелно не може да защити цялата държава от заплаха като Германия. И все пак трябва да се отбележи, че тя изпълнява основната си задача да успява да забави италианската армия, докато не идват нацистите, и дори след идването им, тя не бива пленена, а просто трябва да се предаде заедно с цяла Франция.

 
 
Коментарите са изключени

Колко е полезна една дупка в корема

| от |

Много животни живеят с постоянна дупка в корема – особено ако е хирургически поставена фистула. Хората също могат да имат фистули: първият човек с подобно нещо е френския канадец Алексис Мартин. Той претърпява смъртоносно пробождане със сабя през 1822 и според доктора му няма да го бъде. Въпреки печалните прогнози обаче в следващите 2 години Алексис все пак успява да се възстанови и тялото му продължава да функционира в по-голямата си част. Освен малката подробност, че има дупка в тялото, която никога няма да се затвори. През нея докторите могат да наблюдават процесите в стомаха му.

St Martin Alexis

Алексис Мартин

Днес, аграрните учени наблюдават и изследват храносмилателната система на добитъка като правят подобни дупки в стомасите на кравите – които междувременно са си живи и здрави. Дупката в коремите на всяка една от тези крави има запушалка, която се казва канюла. Тази манипулация позволяват да се изважда храна от телата на кравите, която е в средата на храносмилането си. Така могат да се установят някои потенциално опасни и за човека болести.

Те обаче се използват основно за изследване ефекта на различни храни и хранителни добавки за добитъка, както и как се храносмилат те, колко дълго отнема да се усвоят и така нататък. Без тях, човек трябва да следи за външни фактори, по които да съди за вътрешните процеси, което прави цялото занимание изключително по-трудно и времеемко като се има предвид и че никой от тези фактори не е толкова изчерпателен, еднозначен и подробен, колкото проба от храната директно от корема на животното, изследвана в лаборатория. А храната за добитъка трябва да се подобрява, защото самият той е от изключителна важност за нас.

Cow disc 5201

Не трябва обаче да се тревожим за негативните ефект от процедурата: операцията не причинява никаква болка на кравата и дори удължава живота й, защото ако в бъдеще има някакви здравословни проблеми, те могат да се хванат на изследванията преди да са станали сериозни; съответно и лечението й може да се приложи много по-лесно. А от тази крава полза имат хиляди други по света.

 
 
Коментарите са изключени