shareit

Най-лошият папа на всички времена

| от |

Католическата църква определено не изживява времето на своето най-добро реноме. Историята напомня за редица скандали, за някои Холивуд дори даде награда „Оскар“, но за други, надеждата е да останат забравени. Историята на Марозия е именно една от тях. Това е жената, която дълго време държи на каишка цяла Италия. Описвана като ангел за едни и като сатана за други, наричана още политическа курва, болезнено амбициозно зло и други суперлативи, това е жената успяла да се превърне в пример за съвършено зло.
Родена някъде около 890-тата година в благородническото семейство на Теофилакт Тускулум, Марозия проплаква в ръцете на куртизанката Теодора, която също е олицетворение на една от най-древните професии.

Marozia

Снимка: Készítette: Franco Mistrali – I misteri del Vaticano o la Roma dei Papi, volume 1, Közkincs, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=75489711

За Мaрoзия се говори, че е дете на „Единствен монарх в Рим“, както и на „безсрамна курва“. С такова реноме човек може да направи история или просто да изчезне в архивите. В този случай, след като пишем за нея, очевидно има с какво да се запомни. Марозия има и сестра Теодора, която с времето също започва да плете сложна мрежа от любовни политически интриги. В един момент, поколението на двете девойки успява да заеме видни позиции в управлението на Рим.

На 15 години Марозия е тайната любовница на папа Сергей 3-и. От него тя има едно дете, което скоро ще бъде познато на света като папа Йоан 9-и. През 909-а година нейна половинка е маркизът на Сполето, Алберик. Детето от тази връзка носи името на баща си, Алберик 2-и. След смъртта на Алберик 1-и, Марозия бързо се озовава в спалнята на папа Йоан 10-и. По една или друга причина, Йоан 10-и е запознат много добре с тайните похвати на своята компаньонка, все пак преди години е спал и с майка ѝ.

Папата успява да се справи с арабите, но не и с омразата в спалнята. След като не получава това, което иска, дамата се ориентира към врага на своя любовник – Гай от Тоскана. Политиката и спалнята не трябва да се съчетават толкова често. След изграждането на добра система, Гай и Марозия успяват да затворят Йоан 10-и. В затвора отхвърленият глава на католическата църква умира от ръцете на своята скорошна любовница. След разчистването на терена, дамата най-накрая има фронт да пусне своите марионетки в действие и по този начин да държи властта за себе си.

На сцената идват папа Лъв 6-и и Стефан 8-и. Те трябва да управляват, докато Марозия не успее да издигне своя собствен син Йоан 11-и (само на 21-години по това време). Докато прави тези стратегии, горката владетелка е отново вдовица и съответно бързо трябва да запълни празнината с нова връзка. Какъв по-добър избор от Хю от Арл, кралят на Италия, също скорошен вдовец.

След новата доза власт и възможности за управление, майката най-накрая започва да бере плодовете на своя труд. Обучавайки всички свои синове на едно от най-добрите изкуства на войната – задкулисните игри. Тя и нейният Хю са изпратени в тъмница, оставяйки властта на Алберик 2-и. Веднъж седнал на трона, Алберик управлява Рим с помощта на 4-те поставени кукли в лицето на папите. От тях само един се осмелил да отхвърли предложението и за тази си дързост плаща с живота си. Минало време и когато Алберик усетил, че дните му са преброени, решил да продължи управлението, издигайки своя син Октавиян за папа. От 955-а до 964-а година Октавиян е известен в католическата църква като папа Йоан 12-и, внук на Марозия и един от най-лошо управлявалите духовници.

GiovanniXII

Снимка: By GiovanniXII.jpg: Original uploader was Deep also it at it.wikipediaderivative work: Richardprins (talk) – GiovanniXII.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9531484

В неговите ръце Ватикана се превръща в пълен бардак. Отново с любезното съдействие на баба си, Октавиян успява да катери стъпалата на властта с невероятна скорост. През 955-а година той вече се смята за духовен и временен владетел на Рим, при това само на 18 години. Впрочем, целият му личен живот е молитва на един огромен грях.

Макар и църквата да забранява връзките, защото човек трябва да служи на бога, Йоан 12-и се отдава на безразборни връзки и дори не прощава на конкубината на баща си, Стефания. Лютеранският дворец вече може да се похвали само с огромното количество покорни проститутки, които да обслужват всички капризи на папата. И когато това не е достатъчно, същият решава да извърши и някое друго кръвосмешение с две от сестрите си.

Единственият приятел на духовника е немският крал Ото 1-и. Само той получил папската ръка, когато изгубил битката с херцог Пандул от Капуа. Именно Ото пристига, за да утвърди властта на Йоан и да не позволява на крал Беренгар 1-и да я вземе. Йоан и Ото се сприятеляват. Ото дава клетва за вярност, признава властта на Йоан през 962-а година, но въпреки това не се стига до мир. Егото и на двамата не позволява да работят заедно.

Ото 1-и е коронован за император и бързо издава „Отоновата привилегия“. С която заявява, че ще признае претенцията на папата за Централна Италия, но в замяна, всеки бъдещ глава на католическата църква трябва да се кълне във вярност на свещения римски император. След като Ото напуска Рим с армията си и продължава военните действия с крал Беренгар, папата бързо преценя, че везната се накланя в грешната посока. Започват тайни преговори със сина на италианския крал Беренгар – Адалберт.

Впрочем, папата така или иначе разпространява своята пропаганда и към всички останали синове на владетели, канейки ги да започнат една добра война, с което Европа да се разлкати за пореден път. Проблем в този момент е слабата поща и фактът, че папската кореспонденция била прихваната от немските войници. Все пак, Аделберт пристигнал в Рим и бил посрещнат като специален гост, докато подкрепящите Ото не изразили своя негативизъм.

Otto_the_Great

Снимка: By Furmeyer – From [1] and en Wikipedia, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3455319

Срещата не била много дълга, особено след като вестоносците обявили, че Ото 1-и е готов да влезе отново в града. Йоан изчезнал бързо и се укривал в планините на Кампания. Ото пък свикал всички 50 епископа, които трябва да направят списък с нарушенията на един от най-големите некадърници, заставал някога на толкова престижна позиция. Сред перверзиите, убийствата и практически всичко негативно, за което може да се сетите, епископите потвърдили и още нещо. Папата използвал касата на църквата, за да плати своите хазартни дългове.

На 4-и декември 963-а година синодът признава папа Йоан за виновен и го премахва, замествайки го с папа Лъв 8-и.
Проблемът на тази рокада е, че не се спазват правилните канони и мнозина отново възстават. При следващият сблъсък на Ото и Адалберт, папа Лъв ще трябва да избяга от Рим, докато Йоан се завръща. Предателите са наказани отново, някои губят ръце, крака и носове, други са одрани живи. На 26-и февруари 964-а година Йоан автономно отменя всички декретите на Ото в специален синод и възстановява собствената си власт като глава на църквата.

Проблемът е, че за пореден път духовника не е много сигурен колко време ще е необходимо на неговия вече най-голям опонент да се върне обратно в Рим. На 16 май 964-а година папа Йоан умира. Според някои, той е бил хванат в изневяра и добре напердашен от ревнивия съпруг, други вярват, че най-накрая дявола го е прибрал. Впрочем, според мнозина, цялата католическа църква прекарвала ден и нощ, молейки се за смъртта на своя лидер. Самият Ото пише „Обвинен сте в такива грехове, че сценичен актьор би могъл да се изчерви, а ако трябва да ги изброяваме, цял ден няма да ни стигне.“.

 
 
Коментарите са изключени