shareit

Музикални хроники: Той беше бедно момче от работническия Бирмингам, мина през затвора и кланицата, но накрая завладя света

| от Тодор Ковачев |

Когато Ози Озбърн изпя кавър версия на Working Class Hero на Джон Ленън, в изпълнението имаше нещо повече от уважение към първоизточника.

Разбира се, The Beatles са групата, разпалила интереса на Ози към музиката, но отделно от това, текстът за героя от работническата класа е особено близък до легендата от Black Sabbath.

Джон Майкъл Озбърн, както е истинското име на певеца, несъмнено остава едно от най-големите имена в цялата музикална история. Преди няколко дни той навърши 72 г. и има зад себе си дълъг живот на успехи, първо като вокал на Sabbath през 70-те, после като солов изпълнител през 80-те, а по-късно и като риалити звезда от шоуто „Семейство Озбърн“.

Житейският му път е още по-поразителен, поради факта, че той е израснал в изключително бедна и скромна среда.

“Татко е момче от улицата, работило във фабрики”, казва за Ози неговият 34-годишен син Джак. „Той е от типичните „сини якички“ от работническата класа, натоварени с изцяло физически труд“.

gettyimages-1056229120-594x594

Роден през 1948 г. в Бирмингам, бъдещият музикант прекарва детството си тичайки из работническия град, защото вкъщи му е доста тясно с три сестри и двама братя. „Спалнята ни беше колкото две самостоятелни легла едно до друго. Нямаше тоалетна вътре в къщата, имаше една кофа накрая на леглото и една тоалетна навън“, разказва Ози.

Вместо тоалетна хартия семейството използва вестници, като няма дори сапун и вода. „Много се срамувах като дете, защото винаги се чувствах мръсен, чувствах се като селяк. Но баща ми винаги казваше, че един ден ще направя нещо голямо. Казваше ми „Или ще постигнеш нещо много специално, или ще отидеш в затвора“.

Всъщност Джак Озбърн се оказва прав и за двете неща – но за това малко по-късно.

Преди всичко, Озбърн-старши показва на децата си какво е работливост. „Татко изработваше инструменти и никога не пропускаше работен ден, в дъжд и в слънце“, продължава разказа си Ози. Бащата работи по цели нощи и се прибира точно когато започва дневната смяна във фабриката на майката Лилиан.

gettyimages-181943174-594x594

“Бях като вцепенен през повечето време, винаги бях много неспокойно момче и страхът от някаква предстояща гибел направляваше живота ми”, признава Ози. „Когато баща ми спеше през деня, аз се плашех, че е мъртъв и го ръчках, за да се убедя, че диша. Това никак не му харесваше“.

Средата в училище се оказва не по-малко трудна, особено когато Озбърн разбира, че страда от дислексия. „Имаше много срам, защото когато разберат, че си с такова затруднение, те поставят в ъгъла с конус на главата. Наричат те кретена на класа и целият клас ти се подиграва“.

Той търси измъкване от ситуацията, като се превръща в клоуна на училището и често търси „най-едрото момче наоколо“, за да го разсмива и така да се сдружава с него. Но години по-късно Ози си дава сметка, че и тази тактика е просто зов за помощ. „Повечето комедианти, които познавам, извън сцената са много нещастни хора. Това общо взето е вярно и за мен, разсмивам те, за да се чувствам сигурен около теб“.

Когато навършва 16, младежът вече е свикнал да се забърква в доста неприятности и категорично не желае да си намери дневна работа, която да го принуждава да става рано всяка сутрин. Затова работи почасово като водопроводчик или по строежи. Известно време работи и в кланица (“По цял ден ми се гадеше, но накрая свикнах с миризмата”).

Брат му Пол Озбърн си припомня, че в тези години Ози постоянно излиза да пие и да се сбива с някого, а баща му постоянно го навиква. Върхът идва, когато Ози разбива магазин в близост до къщи.

gettyimages-133604009-594x594

„Много хлапета се захващат с престъпления и с мен също беше така, но не бях добър в това. Не бях истински престъпник, по-скоро исках да ме хванат, за да бъда признат от другите лоши момчета“.

Скоро младежът се оказва в затвора, а баща му отказва да плати гаранцията, за да му даде урок.

“Когато си на място, пълно с лоши хора, това си е вид образование”, обяснява бъдещата музикална легенда. „Те не искат да те убият, просто искат да правят секс с младото момче с дълга кестенява коса“.

Шест седмици по-късно, той знае, че не иска никога повече да стъпва в затвора, нито пък желае да работи във фабрика. Но има едно нещо, в което винаги е намирал утеха.

„Музиката беше интегрална част от семейството. Винаги имаше музика, от грамофона, радиото или пианото“, радва се той. На 14 Джон Майкъл Озбърн открива The Beatles и това променя живота му – появява се желанието, което ще предопредели неговата съдба.

gettyimages-1083515530-594x594

Но как едно бирмингамско момче от работническата класа въобще може да се надява да пробие като великата ливърпулска четворка?

За щастие, бащата Джак Озбърн дава шанс на сина си и му предоставя чек за 250 паунда, за да може Ози да си купи микрофон Shure, микрофонна стойка и усилвател Vox.

“Татко беше добър човек, обичах го. Това беше най-хубавият подарък. Единственото нещо, за което имах страст, беше музиката“, признава Ози.

Излишно е дори да уточняваме какъв е приносът на певеца и останалите от Black Sabbath за музикалната история – те завинаги ще останат първата истинска и пълнокръвна хеви метъл група.

gettyimages-133616887-594x594

Като толкова много други величия в бранша, и при Ози скромният произход се оказва в плюс за изграждането на характера. „Израснал си без нищо и всеки ден правиш всичко възможно да не се върнеш обратно към това. Всичко е в името на това да избягаш от своята реалност заради нещо по-добро“, изтъква друг метъл изпълнител, Роб Зомби.

Самият Ози Озбърн отдава успеха си на факта, че е останал верен на себе си. „Това, което правя е това, което всички искат да правят, но не им стиска. А аз просто съм искрен. Имах мечта и тя стана реалност. Затова се радвам на добър живот“.

 
 
Коментарите са изключени