shareit

Музикални хроники: Black Sabbath – как четирима аутсайдери от Бирмингам изобретиха хеви метъла

| от Тодор Ковачев |

“Бяхме просто четирима глупаци от Бирмингам, какво знаехме ние за каквото и да е?”

Думите са изречени от Ози Озборн без никаква следа от усмивка по лицето му. Великият глас на цяла една музикална епоха е наясно от колко ниска точка е започнал заедно с останалите от Black Sabbath – и как от едно сиво място във Великобритания четиримата са успели да направят достатъчно, за да променят света завинаги. И да причинят големия взрив във вселената на хеви метъла.

50 години по-късно, Black Sabbath са почитани като ненадминати музикални откриватели и феновете на тежката музика отлично знаят, че им дължат всичко.

В началото обаче перспективите пред фронтмена Ози Озборн, китариста Тони Айоми, басиста Гийзър Бътлър и барабаниста Бил Уорд не изглеждали никак добри.

Събрали се след разпадането на няколко техни предишни банди на местно ниво и пробвали ново начало на бирмингамската сцена. Когато започвали репетиции заедно, към тях се включил и саксофонист, както и още един китарист, а първото им име било Polka Tulk Blues Band.

gettyimages-74700187-594x594

Тази формация просъществувала два концерта, като на първия част от публиката започнала да се изнася още след откриващата песен. На втория музикантите били нападнати с бутилки и столове от хайка ревниви местни мъже, решили, че от групата свалят жените им. Всичко завършило с намеса на полицията и арести.

Името на формацията било сменено на Earth Blues Band, впоследствие съкратено само на Earth. Но те отново разчитали на кавър версии на блус песни и психеделични импровизации върху едни и същи основни музикални схеми.

Тони Айоми за кратко напуснал и се присъединил към Jethro Tull, но бързо съжалил и се завърнал при бъдещите Black Sabbath.

Обратът в съдбата на групата дошъл именно когато възникнало името Black Sabbath – но в началото то не било име на групата, а просто на първата им авторска песен.

Стилът започнал да се заражда от техните импровизации по време на концерти. Трябвало всяка вечер да свирят четири серии по 45 минути и се стигало до щедро удължаване на песните със спонтанно възникнали инструментални части и със сола на Тони Айоми, към които останалите постепенно се включвали.

gettyimages-74700190-594x594

Но ако има един дефиниращ момент, който превърнал Earth в Black Sabbath, той се случил на репетиция.

Бътлър слушал Густав Холст и неговата най-известна оркестрална сюита „Планетите“. „Обичах „Марс“, спомня си басистът и започва да тананика злокобната начална мелодия на произведението. „Един ден си я свирех на баса, а Тони малко я промени и оттам започнахме. Изглеждаше, че песента просто сама си се пише, а не я пишем ние“.

Тази композиция обаче била нещо много повече от инцидент, от случайно нахвърляна идея в репетиционната.

Китарният риф, възникнал изпод пръстите на Тони, може първо да е бил някаква имитация на Густав Холст, но финалната му версия – редуваща нотите ми, ми на горна октава, си бемол – е базирана на това, което практикуващите черни музикални магии познават като най-дяволския интервал в музиката. От този интервал могат да те побият тръпки, няма две мнения какво е въздействието му. Сякаш слизаш по стълби, но усещаш как следващото стъпало изчезва под крака ти.

gettyimages-75359988-594x594

Говори се, че през Средновековието интервалът даже бил забранен от църквата като твърде диаболичен – макар че е по-вероятно да е бил избягван по чисто музикални причини, защото звучи непоносимо дисонантно за човешкото ухо.

Тони Айоми винаги е твърдял, че не е знаел нищо от това, когато просто е изсвирил рифа на онази репетиция, но признава: „Имаше нещо, което ме караше да го изсвиря така“.

Името на песента Black Sabbath не се появява никъде в лириките и било добавено по-късно, като било взето от едноименния филм на Марио Бава, майстора на италианския хорър.

Всъщност текстът на песента (един от малкото в историята на Sabbath, за които и Ози е допринесъл) описва едно изключително мрачно преживяване, случило се на Гийзър малко преди това.

Като дете Гийзър Бътлър бил „религиозен маниак“, както самият той се описва, колекционирал кръстове и искал да стане свещеник. При зараждането на групата обаче вече бил в друг период.

„По онова време навлизах в черните магии и окултното“, разказва басистът. „Имах направо болезнен интерес към това. Изчитах всяка нова книга по въпроса“.

Нещо се случило с него една нощ в апартамента му, за да вдъхнови текста на парчето Black Sabbath.

Бътлър се събудил през нощта и видял черно видение в стаята си (“фигура в черно, която сочи към мен”, както се пее в песента). “Стоеше на ръба на леглото и страшно много ме уплаши! Не бях на никакви наркотици и тогава въобще не пиех алкохол. А апартаментът ми беше изцяло в черно и пълен с обърнати кръстове и плакати на Сатаната. А тази фигура… по някаква причина помислих, че е самият дявол! Сякаш това нещо ми казваше: “Време е или да се закълнеш във вярност, или да се разкараш”. От този момент оставих цялото това нещо“.

Още на сутринта музикантът махнал всички кръстове и постери, а по-късно пребоядисал апартамента в оранжево.

gettyimages-121164806-594x594

Скоро след случая, когато Тони Айоми превърнал засвирения от него басов риф във вълнуваща и епична рок композиция, Бътлър осъзнал, че текста за  мистичното му преживяване се вписва идеално.

Получилата се песен била първата, която четиримата от бандата написали изцяло заедно. Тя представлявала едно предупреждение срещу сатанизма, но иронията е, че безброй пъти в следващите години Black Sabbath щели да бъдат обвинявани именно в проповядване на сатанизъм.

Никой, който чуел злокобното звучене на песента, не питал за какво става въпрос в нея. Било кристално ясно. Както казва Гийзър, „Тогава всичките приказки за мир и любов вече отшумяваха, войната във Виетнам продължаваше. Много младежи се запалваха по мистицизъм и окултизъм, беше голяма мода тогава. Всички се интересуваха и четяха“.

Когато песента се приела добре още при първото си представяне пред публика, музикантите започнали да композират още материал в същия дух. За да потвърдят новата си посока, сменили името на Black Sabbath.

За пръв път свирили под новото име в добре познатия им местен Star Club през лятото на 1969-а. Тогава вече били напълно различна банда. „Бяхме като пирати, където и да отидехме, хората полудяваха като се появим“, спомня си Ози.

Още повече хора били запленени, когато се появил дебютният албум на групата, на петък 13-и през февруари 1970-а.

Точно 50 години след това, името Black Sabbath все още се свързва с изобретяването на най-лудия и порочно прекрасен музикален жанр. Хеви метълът продължава да ражда иновации в безбройните си разклонения и да притегля към себе си най-вярната и лоялна публика.

Но не забравя и своето начало и своите легендарни откриватели.

 
 
Коментарите са изключени