shareit

Музикални хроники: 5 години без магическия Принс, който може да ни радва с нова музика още дълго

| от Тодор Ковачев |

Тази седмица отбелязахме 5 години без великия Принс – незаменимия певец, композитор и мултиинструменталист, оставил блестящо музикално наследство и заслужил статута си на легенда в шоубизнеса.

Принс беше на 57 години, когато почина от предозиране с медикамента фентанил на 21 април 2016 г. Така по твърде нелеп начин приключи славният му живот, донесъл му, освен всичко друго, и седем награди „Грами“, „Златен глобус“ и „Оскар“.

Изпълнителят, чието пълно име е Принс Роджърс Нелсън, е от типа музикални звезди, каквито вече просто не се появяват на сцената и затова липсата му все още се усеща толкова много.

Същевременно обаче, той сякаш никога не си е тръгвал.

Голяма част от хитовете му все още изпълват плейлистите в радиа и в стрийминг платформи, изпълненията му на концерти се припомнят като еталон, до който все по-малко нови музиканти са способни да се доближат.

Има някаква ирония във факта, че най-популярното му изпълнение на живо – с близо 100 млн. гледания в YouTube – е на чужда песен. Принс тотално открадва шоуто в един звезден лайв на вечния хит на The Beatles While My Guitar Gently Weeps.

В това отдаване на почит към автора на песента Джордж Харисън, Принс нахлува на сцената някъде след третата минута и разтърсва публиката със зашеметяващо китарно соло, в което едновременно засенчва и пародира всякакви китарни величия от последните десетилетия.

Моментът перфектно илюстрира какво представляваше Принс и защо ще продължава да бъде актуален още много години след смъртта си. Американецът беше от хората, които печелят играта без въобще да считат за нужно да спазват нейните правила, а около цялата си артистична персона той успя да запази и една мистериозна аура, въпреки че изкара четири десетилетия на сцената.

Мистерията около Принс се съхрани отчасти заради огромния му музикален диапазон и разнообразните му търсения. От самото начало той се изявява като изключителен мултиинструменталист, способен да записва цели албуми съвсем сам, както и като строг и взискателен ръководител. На 20-годишна възраст Принс записва дебютния си албум, като свири на всички 27 инструмента в записите и влиза в сериозни пререкания с опитния си продуцентски екип, а творческите му решения оскъпяват албума три пъти над предвидения бюджет.

През годините музикантът си остава абсолютен индивидуалист, свободно прелитащ през различни жанрове като фънк, соул, R&B, поп, а в пика на MTV навлиза и в мейнстрийм рока, където също налага собствени правила. Смайваща е неговата работливост и продуктивност, позволила му да издаде 39 студийни албума. Всъщност издаденият му материал е само върхът на айсберга – той записва непрекъснато, впуска се в звукозаписни сесии по цели нощи след концерти и използва подвижни мини студиа, сглобени в бусовете, в които пътува по турнета.

Photo of PRINCE

Известно е, че митичният му музикален трезор съдържа хиляди неиздадени песни (по изчисленията на архивиста му Майкъл Хау), включително цели подготвени албуми и завършени видеоклипове. В този контекст се подготвя предстоящото излизане на негов непознат албум, озаглавен Welcome 2 America. Записите са направени през 2010-2011 г., а изданието ще се появи през юли тази година и ще бъде първото подобно след смъртта на легендата.

Още от раждането си Принс е силно свързан с музиката покрай своето семейство (баща му е пианист и текстописец, а майка му е джаз певица.), Момчето много рано показва необичаен талант и пише първата си песен Funk Machine още 7-годишен.

Когато влиза в гимназията, той вече владее китарата, пианото и барабаните, а не след дълго се развива още повече. С широк вокален спектър и с умение да свири на струнни, клавишни, ударни и духови инструменти, не е трудно да се забележи, че става въпрос за единствен по рода си талант.

Когато е на 17, Принс печели вниманието на редица звукозаписни компании със своя демо касета и през 1978 г. подписва с Warner Bros. Още същата година излиза дебютният му албум, а през следващата и неговото продължение, съдържащо хитовия сингъл I Wanna Be Your Lover.

Широката аудитория ще запомни изпълнителя преди всичко с прочутия лилав дъжд от 1984 г. Purple Rain е името на филма, албума и песента, с които той тотално покорява мейнстрийм пространството. Но Принс остава в историята с много повече от това. Освен че издава нов албум почти всяка година, виртуозът пише музика и за други изпълнители и завещава песни като прочутата балада Nothing Compares 2 U на Шинийд О’Конър.

Макар че цялото му музикално наследство продължава да циркулира онлайн, музикантът не беше огромен привърженик на интернет платформите за музика и беше изтеглил целия си каталог от Spotify. Това беше част от борбата му да запази пълен контрол над всичко, създадено от него.

Неговият категоричен отказ да прави компромиси често му причиняваше трудности и го вкарваше в немалко конфликти, но му позволи да запази желания контрол не само над издадения материал, но и над трезора му с музикални идеи. Затова най-добрата новина днес, пет години след смъртта на Принс, е, че все още имаме много какво да чуем от него. И по един необичаен начин, неговият път в музиката явно ще продължи.

 
 
Коментарите са изключени