shareit

Тъмният ореол на един от най-противоречивите владетели в историята

| от Радослав Тодоров |

Действително ли римският император Нерон е бил толкова ужасен и като човек и като владетел, колкото историците, романите и филмите обикновено го изкарват? Тези заключения като цяло се базират на сведения писани по време на управлението му (54 – 68 г. от н.е.), както и след това.

Въз основа на тях той е считан за откачен тиранин, чието управление е съпроводено от ужасяващи актове на насилие, като отравянето на непълнолетният му брат, уреждането на убийството на собствената му майка Агрипина Младата (с която се говори, че преди това е спал), подпалването на Рим, което води до разрушаването на по-голямата част от града, жестоките екзекуции на християни, кастрирането на един юноша, за когото после се оженил и умъртвяването с ритник на бременната му съпруга Попея. Някои от тези инциденти вероятно действително са се случили, но съвременните историци все повече ги поставят под въпрос. Въпреки твърденията от критичните римски летописци, че Нерон е бил масово хулен, археологическите находки от Помпей, говорят за това, че той е бил неочаквано популярен сред обикновените граждани.

Нерон е обявен за император едва на на 17-годишна възраст и според всички свидетелства тогава той се интересувал много повече от изкуство, отколкото от управление. Нямал военните триумфи, които императорите преди него имали и съответно блясъка на грандиозните военни процесии, носещи славата на Рим, при него отсъствал.

Това, което днес знаем за него, е писано основно от трима автори – Публий Корнелий Тацит, Гай Светоний Транк и Касий Дио. Но има сериозни подозрения, че те целенасочено са се опитали да очернят образа на противоречивия владетел, преувеличавайки и дори измисляйки си някои дела, извършвани от него.

Тацит например пише, че младият Нерон убил своя 13-годишен доведен брат Британик, като сипал отрова в чашата му. Според описанието отровата била без цвят и без мирис и била толкова силна, че Британик умрял за секунди. Съвременните експерти и реенактори обаче твърдят, че подобни извлечени от растения отрови трябва да бъдат много силно концентрирани, за да убият човек толкова бързо, колкото е описано в случая с Нерон.

Такава отрова би трябвало да има уловим мирис и цвят и би трябвало да се забележи преди Британик да отпие от нея. Тацит е отговорен и за историята, че големия пожар в Рим през 64 г. бил предизвикан от Нерон, който свирел на лирата си докато наблюдавал пламъците. Пожарът бушувал шест дни и унищожил 10 от 14-те квартала на града, позволявайки на Нерон да построи нов комплекс от дворци върху изгорелите руини.

Мнозинство от римските аристократи смятали, че Нерон предизвикал този пожар, за да може да осъществи амбициозните си строителни планове без да се налага да чака позволение от сената за това. Няма доказателства, че Нерон е имал нещо общо с пожара, но недоволството на аристокрацията от неговите планове за реконструкция на Рим, спомогнало за лесното разпространение на този слух.

68747470733a2f2f6461696c7973746f726d65722e6e616d652f77702d636f6e74656e742f75706c6f6164732f323031382f30372f6e65726f2d706c6179696e672d726f6d652d6275726e732e6a7067

Макар римският елит да недоволствал срещу него, изглежда простолюдието го адмирирало, както свидетелстват някои надписи, открити в Помпей. Този древен град е бил погребан под пепелта от изригналият през 79 г. от н.е. вулкан Везувий, а Нерон управлявал десетилетие преди това да се случи. Серия от запазени приветствени надписи и графити по стените на обществени сгради в Помпей, са подчертано позитивно настроени към Нерон. Един от тях гласи: „Ура за решенията на императора и императрицата – с вас двамата здрави и сговорни, ние сме щастливи завинаги“. Тоест според обикновените хора решенията на Нерон са били в тяхна услуга.

Историците обаче, не го виждат в такава благоприятна светлина, особено Светоний. Той пише, че Нерон бил прекалено обсебен от пеенето, като веднъж дори призовал в театъра 5000 зрители, които били задължени да стоят и да ръкопляскат по време на неговите изпълнения. „Докато пеел, никой не можел да напусне театъра, дори по най-неотложни причини“, пише Светоний. „Говори се, че се е случвало жени да раждат там, а изморени от слушане и аплодиране зрители тайно прескачали през стените, тъй като портите на входа били затворени, други пък се престрували, че са умрели само и само за да ги изнесат към гробищата“.

Светоний също атакува сексуалните апетити на Нерон, пишейки, че той блудствал с момчета, съблазнявал омъжени жени, развращавал целомъдрени девици и „дори желаел забранени отношения със собствената си майка“. Що се отнася до управлението на Нерон, Светоний пише, че императорът е разточителен, който „пилее пари без ограничение“ и чиито армии го изоставят, след като не успява да потуши бунта на галите.

Самоубийството на Нерон през 68 г. , без да остави потомък или ясен наследник – вкарва империята в хаос, според Бенефиел. Той още казва, че всички биха били далеч по-щастливи, включително и самия Нерон, ако той беше останал далеч от политиката и се беше посветил изцяло на изкуствата.
„Ако зависеше от него, той вероятно не би избрал изобщо да бъде император” пише Бенефиел. За това говорят дори и последните му думи. На предсмъртния си одър той казал: „Какъв артист умира с мен”, възприемайки сам себе си като артист, а не като император или пълководец.

4696

Но на фона популярните негативни щрихи има и другата страна, включваща положителните страни на неговото управление. От доскоро непознатите надписи от Помпей, плебса – обикновените хора, са били напълно удовлетворени от неговото управление. В римският сенат определено са били недоволни от този непредсказуем император, който избягвал по всякакъв начин да се съобразява с тях и съответно те се стараят след смъртта му да заличат спомените от неговото управление. И докато аристократичните му политически противници го хулят в своите хроники, то спонтанните графити по уличните стени показват съвсем друго отношение към него. Изглежда решенията му са ощетявали висшата класа, но са били в услуга на широките бедни маси.

Рядко се отбелязва например уникалната архитектурна и художествена стойност на грандиозните строежи, колонадите, баните, статуите и фреските от неговото време, на които се радвали както тогавашните римски граждани, така и днешните археолози и туристи.

След онзи прословут пожар, за който така и няма доказателства, че е предизвикан от Нерон, Рим всъщност придобива класическия си величествен мраморен облик, с който е залегнал в нашето съзнание. Допреди това е бил предимно кирпичен, вече с множество залепени една за друга пристройки и доста задръстен и запушен покрай нарастването на населението, особено на бедните слоеве. С други думи – града вече е имал остра нужда от освежаване и преустройване. Освен всичко друго, иначе яростно критикуващият го Тацит все пак споменава, и че след пожара Нерон наредил да се осигури подслон за бездомниците, обявил възнаграждения за тези, които успеят във възможно най-кратък срок да възстановят разрушенията, както и въвел система за пожарна безопасност.

ask-nero-fiddle-520725631-2

Рядко се коментират и необяснимо непопулярните действия на Нерон в ранните години от управлението, когато той е все още тийнейджър. Тогава той прекратил тайните съдебни процеси на Клавдий, които заплашвали мнозина, помилвал вече осъдени, с което спасил животите им. А дори е записано, че когато бил принуждаван от съда да подпише нечия смъртна присъда обикновено казвал: „Ех, бих искал да не можех да пиша”. Освен всичко друго той организирал редовни сбирки на поетите и музикантите, устройвал им олимпиади и други дейности и мероприятия, което дава изключителен тласък в развитието на изкуствата. Отделно огромните и бляскави бани, построени от него, играели нещо като ролята на съвременните социални мрежи за хората – място където да се срещат, да релаксират и да обсъждат всевъзможни теми.

 

Друга точка на напрежение между Нерон и сената е, че амбициозните му строителни проекти, включително и канал от Неапол до Римското пристанище Остия, чрез който да се избягват проблемните морски течения, стрували много пари. Такива средства за строежи сенатът лесно набавял когато имало военни походи, от които се докарвала огромна плячка и ресурси, но в годините на мирното управление на Нерон тези потоци секнали. Това, което прелива чашата на търпението на сената е, че вместо с война Нерон предпочел да осигури тези пари посредством увеличаване на данъците. При това така, че те да удрят само богатите, чрез данък върху собствеността, а в случая с проекта за канал – направо им заграбва имотите, които се намирали в проектирания периметър. Това което той фактически правел е било да взима от богатите и да раздава на бедните. Такива образи по принцип са представяни като народни герои и борци за правда и равенство. Рядко обаче подобни робинхудовци са се появявали на такава социална височина, на каквато е императорският трон в Рим. Нещо което предизвиква още по-голямо възхищение към Нерон.

Никой голям образ от историята не е бил изцяло бял или изцяло черен, всичко зависи от това, как той ще бъде представен за бъдещите поколения в оцелелите до днес летописи. Но колкото по-противоречива е една личност толкова повече блясък и яркост изпълват нейния по-скоро колоритен отколкото изцяло бял ореол, но в никакъв случай мрачен.

 
 
Коментарите са изключени