shareit

Миямото Мусаши – най-добрият самурай на Япония

| от |

Японската култура е изключително необятна област, която може да плени всеки читател. Честта на самурая е пословична и мнозина са виждали популярните им истории. Един отличаващ се боец в този случай е легендарният Миямото Мусаши. Според повечето архиви, това е японецът, който никога не е загубил дуел. До 30-годишнината си Мусаши има спечелини около 60 срещи. Последната му битка със Сасаки Коджиро е върхът на кариерата му, а благодарение на добрия опонент, двубоят се превръща в истинска поезия.

Историята на самия Мусаши е твърде комплексна и често се миксира с фантазия. В архивите се говори, че първата му победа е на 13-годишна възраст. Рожденната му дата също е под въпрос, но за най-точна година се смята 1584 г. в японската провинция Харима. Други имена, с които боецът се слави са Шинмен Такезо и Нитен Дораку. Макар и да има много псевдоними, японците го почитат именно като Маямото Мусаши – най-великият самурай на всички времена. Любовта от мечовете се пренесла от бащата на сина и много скоро Маямото започнал да тренира усилено с баща си. Скоро родителите му се разделят и остава само с уменията от бойното изкуство.

Оказва се, че през XVI век разводите не се гледали с добро око в страната на изгряващото слънце и нещо още по-страшно, вместо обществото да има съмнения в бащата, повечето се съмнявали в майката и дали изобщо тя е истинската. Освен това, когато баща му води мащехата, Мусаши изобщо не е очарован и е достатъчно голям и опитен с катаната си, започва смело да критикува уменията на баща си. Скандалите стават сериозни и синът често намира подслон при чичо Доринбо – духовник, който по-късно започва да се занимава с възпитанието на момчето. След като за пореден път критиките ескалират, бащата и синът влизат във физическа разправа, достига се до замеряне с мечове и кинжали, с което официално приключват отношенията.

Miyamoto_Musashi_Painting

Снимка: By The original uploader was Kross at English Wikipedia.the author of this drawing is en:Utagawa Kuniyoshi, ja:歌川国芳 (1797 – 1861) – From Thirty-six Famous Battles (Eimei sanjûroku kassen), ca. 1847-1853., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1822536

Животът на Мусаши се развива точно след края на феодалните войни и краят на епохата на Ашикага. В началото на XVII век страната е разделена на два лагера – почитателите на Токугава и основатените на Шогуната, както и хора, които подкрепят Тойотоми Хидейори. Мусаши спада именно в последната категория. Неговите събратя влизат в битката за Секигахара и за съжаление не успяват да постигнат големи успехи. Боецът успява да избяга от сражението и да спаси живота си, но за съжаление става ронин, след като неговия господар не може да се похвали със същите успехи. Самураят предпочита да обикаля Япония и постоянно да подобрява уменията си с меча, доказвайки на себе си, че е достатъчно подготвен за подобни сражения. През 1604 г. се оказва, че уменията са повече от достатъчни, за да го поставят на първо място сред големите имена.

Обикновено дуелите се извършвали с дървени мечове, защото все пак идеята била свързана с демонстрация на умения, а не с причинява на смърт. И дори с тях, конкуренцията не можела да се справи. Когато обаче дървото не било изкушение, японската стомана срещала крехката човешка плът. Първата забележителна победа е именно в битките с клана Който Йошиока. Представителите се смятат за инстински майстори на бойните изкуства и пазят традициите на старите шогуни. Мусаши веднага предизвиква най-възрастния брат Сейджиро. Според разказите, битката била такова унижение, че Сейджиро обръснал главата си и след това станал монах.

Вторият брат Деншичиро търси реванш. Мусаши го разоръжава и нанася толкова тежък удар, че дървеният му меч го убива на място. В опит да получат възмездие, останалите членове използват пушките и стрелите си, но с техниката на двата меча – Нитен Ичи-рю – победата е гарантирана. Следващите години продължават смело в странство и нови предизвикателства. Повечето дуели обаче са изгубени и архивите изобщо не са запазени. Сасаки Коджиро е един от опонентите. Той е известен като майсторът на бойните изкуства в клана Хосокава. Неговата техника тсубаме гейши в превод означавала „завъртането на меча със скоростта на лястовицата“.

Miyamoto-Musashi-Fights-Sasaki-Kojiro-at-Ganryujima-Ukiyo-e

Снимка: By Yoshifusa Utagawa (active ca. 1840-1860) – Artelino [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=86540179

Сасаки бил известен с прякора си „Демонът на западните провинции“ и очевидно бързо спечелил реномето си. До този момент не е губил дуел, но това много скоро щяло да се промени. На 13 април 1612 г. Мусаши и Коджиро се изправят един срещу друг. Избран е малък остров наречен Фунаджима. И двамата уговарят деня на битката, но Мусаши отказва да се бие, защото практически ще влезе във война с клана. Истината е, че самураят искал да обърка своя противник, както и преди е правил. На следващата сутрин, докато неговият опонент е на острова, той става късно, закусва, къпе се и изобщо не бърза. Наема лодка, която да го транспортира до бойното поле, а в нея прави значително по-дълъг меч от този на Коджиро.

Закъснява с значително и когато слиза на брега продължава да печели време. Опонентът иска да нанесе минимален брой прецизни удари, с които да изкара боецът извън строя. Коджиро се прицелва в челото на своя опонент, но благодарение на превръзката на главата, ударът се омекотява значително. Мусаши връща жеста и Коджиро е повален. От земята, опонентът успява да нанесе нов удар и да отвори рана върху глезена на своя противник, но за щастие пропуска главните артерии. Вторият удар на Мусаши удря опонента в лявата част на гръдния кош. Кръвта бликва от носа и устата му и той пада в безсъзнание.

Мусаши проверява своя опонент  за жизнени показатели- такива липсват. Покланя се на съдиите и след това се връща обратно на лодката. Прави го бързо, защото не иска някой от присъстващите да поиска втори дуел. След тази среща островът се прекръства на Ганруй-Джима. С победата над Коджиро, боецът вече можел да се обяви за най-добрият майстор с меч. Може да стане най-великият самурай с приключването на дуелите си. След толкова победи, Мусаши изпада в духовно пробуждане. Битките изведнъж не са толкова сладки и в своя дневник той ще напише:

„Разбрах, че не съм бил победител поради изключителните си умения в бойните изкуства. Може би имах някакъв природен талант или не се бях отклонил от природните принципи. Може би някъде липсваха качества в другите бойни изкуства. След това, решен още повече да постигна по-ясно разбиране на дълбоките принципи, тренирах ден и нощ. По времето, когато бях на петдесет, осъзнах пътя на това бойно изкуство съвсем естествено.“

Musashi_ts_pic

Снимка: By User Alkivar on en.wikipedia – Originally from en.wikipedia; description page is (was) here, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=724373

Майсторът най-накрая започва да преподава наученото и преоткрива будизма. Освен това започва да изучава калиграфия и рисуване. Впрочем именно неговият образ го превръща в перфектния образ на самурая – джентълмен, учител, творец и майстор на самоконтрола. Миямото Мусаши става самурай във времето на мира. През 1643 г. осъзнава, че смъртта му е близо и пише своята автобиография Го Рин Но Шо или „Книгата на петте пръстена“. Смята се, че е починал от рак. През май 1645 г. дава подаръци и 21 заповеди на своите последователи, наричайки ги „Пътят на самотния“. Умира на 19 май 1645 г. Неговите мисли присъстват дори в „Изкуството на войната“. Една от тях е:

„Няма нищо отвън, което да те накара да бъдеш по-добър, по-силен, по-богат, по-бърз или по-умен. Всичко е вътре. Всичко съществува. Не търси нищо извън себе си.“

Заглавна снимка: By Miyamoto Musashi – 島田美術館所蔵, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15377036

 
 
Коментарите са изключени