Мери Фийлдс – най – силната афроамериканка на Запада

| от Ивелина Беркова |

Легенди като Мери Фийлдс са изключително редки и историите на такива хора понякога са преувеличени, за да се покаже тяхната сила, но тази невероятна жена не е една от тях. Работлива и предприемчива тя ще стане любимката на Запада, бореща се с всеки, който посмее да препречи пътя ѝ.

Родена е в град Хикман през 1832 година. Детайли около ранният ѝ живот са оскъдни или заличени от нейните господари, които виждали робите си като лична собственост и вместо имена им преписвали само номера. Мери работи усърдно, събирайки памук по цял ден. Тя била една особена дама, израстваща на височина 1.82 метра и тежаща около 90 килограма, когато е само на 18 години. Из полетата ще прекара поне 30 години от живота си преди да усети свободата с краят на Американската цивилна война, която окончателно прекратява робството през 1865 година.

Несигурна на къде да поеме тя следва примера на връстниците си, които тръгват към по – дружелюбният Север, в търсене на нов живот. Евентуално ще си намери работа като перачка и прислужница на борда на мисисипски речен параход. Известно време се труди и в домът на съдията Едмънд Франсис Дън, но трагедия сполетява семейството му, когато жена му Джоусефин почива внезапно. Господин Дън ще заръча на доверената си Мери да заведе петте му деца при леля им в щатът Охайо. След дълъг път тя пристига с децата пред Урсулинският манастир, където майка Амадеус Дън ще поеме грижите за тях. Виждайки, че гостенката им няма къде да отиде сестрата на драго сърце я приема на работа в манастира като земевладелец.

Горките монахини си нямат и на идея с кой са се захванали. Докато тяхната дейност е обвързана със спокоен и смирен живот, Мери ще се окаже пълната им противоположност. Тя е шумна и вулгарна, обича да пие и често си навлича неприятности с всеки, който ѝ противоречи. Въпреки това, обаче е отличен работник и държи всичко, което прави да е изпълнено перфектно. За труда си получава топла храна, дрехи и заплащане от 50 долара годишно. Тя често спори, че сумата не ѝ е по вкуса и желае повече пари. Въпреки че отначало и ѝ е трудно да се нагоди към манастирският живот ще намери един истински приятел, самата майка Амадеус, която е най – уважавана и обичана от всички останали сестри, заради висшата позиция и добротата си.

През 1884 година Амадеус ще бъде пратена в Монтана, за да помогне за установяването на училища за индианските деца там. Година по – късно здравето ѝ се влошава, разболявайки се от пневмония и при тази вест Мери ще остави всичко, за да потегли на дълъг път, за да спаси приятелката си. Тя пребивава при сестрата, докато тя не възвърне силите си. Когато вижда драгата си другарка отново на крака и в добро здраве тя се замисля дали да се връща обратно в Охайо. Западът  ѝ се вижда особено приятен и те желае да остане за постоянно тук. Естествено тя не може да остане гладна и на улицата, затова ще започне работа в местен монтански манастир.

Тя помага усърдно и в изграждането на училища и други сгради около манастира. Бързата работничка отказва мъжка помощ като мъкне тежки камъни и дърва на гърба си. С приключване на строежите тя се завръща сред монахините, но и тук характерът ѝ ще се окаже голям проблем за тихите сестри. Много хора ще се оплачат на епископа как Мери не само пие, пуши и псува, но и предпочита носенето на  мъжко облекло. Особено последното е виждано като огромен проблем за консервативните католически вярвания. Спречкването ѝ с груб чистач ще се окаже нещото, което я гони от манастира.

Сега свободна и безработна Фийлдс ще обмисли сериозно какво иска да прави занапред, но първо трябва да си спечели малко пари. За да се издържа си намира временни работи като например фермер, перачка на дрехи, гледачка на реколта и животни, дори и е викана за поправка на сгради. По времето си тя е единствената чернокожа в града и отначало местните не знаят как точно да се отнасят с нея. Това ѝ печели много лоши погледи, но по – късно ще променят драстично мнението си за нея.

За допълнително доходи работливата жена отваря и ресторант, който след само 10 месеца ще затвори врати, защото тя е щедра и дава храна на всеки, независимо дали има парите да си я закупи. Отново замислена какви действия да поема старата ѝ приятелка Амадуес ще я дари с дилижанс и я насърчава да пътува. Това отваря нови възможности за Мери, която иска да използва повода, за да работи като пощенски куриер. За позицията тя се състезава с голяма конкуренция, но я печели с лекота. Вече на 63 с репуцията на силна жена тя побеждава всички останали участници, които са мъже наполовина на годините ѝ. С това тя става втората жена и първата афроамериканка, извършваща тази професия.

Работата не е лесна, защото Мери трябва да доставя писмата, докато ги опазва от крадци и бандити по неравните пътища и кални полета. Тя бързо печели доверието на своите работодатели с отличната работа и не пропуска и един ден. Умело се справя и с няколко коне и едно муле на име Мойсей, които напъства. През зимата, когато маршрутът ѝ бил пълен с тежки снегове, през които верните животни не могат да преминат тя обувала дебелите си бутуши, нагърбвала чувалът с писма и потегляла пеша към града. Заради отличната си работа заслужено получава прякора ‘’Дилижанса Мери”.

Независимо от известното ѝ грубовато поведение и твърд характер много глупаци ще я провокират, защото не вярват, че тя е способна да ги обори. За тяхно нещастие безстрашната куриерка, въоръжена с пушка и револвер, пъргаво се отървава от тях с няколко добре планирани изстрела. Вярва се, че дори оборва глутница вълци със същите оръжия. Известна от местните с характера си на мечка гризли тя все още ще бъде предизвиквана дълго време.

В един известен случай мъж сериозно я разстройва и тя в отговор го замеря с камъчета толкова жестоко, че той се разплаква. В друга случка е предизвикана на дуел от каубой. Мери толкова бързо вади револвера си, че опонентът ѝ няма време да реагира и само усеща вятъра на куршум, който минава опасно близо до главата му. Уплашеният мъж ще се откаже и никога повече не я заговаря.

У местните нейното име всява страх, но и възхищение като става. Въпреки плашещото си поведение, градската личност се отнася с щедрост и доброта към децата. На нейният рожден де всички училища затваряли, за да може всички хора да се съберат и да празнуват с нея. Ресторанти ѝ предлагат безплатна храна, а баровете – пиене до спукване.

През 1903 година на 71 ще се пенсионира след осем години активна работа и в свободното си време е бавачка на местните деца. От дома си предлага и перални услуги за всеки нуждаещ се от помощ. Легендата “Дилижанса Мери” почива през 1914 година, навършила вече 82 и целият град скърби за загубата ѝ. Монтана никога повече не се натъква на такъв свободен човек в историята си.

 
 
Коментарите са изключени за Мери Фийлдс – най – силната афроамериканка на Запада

Повече информация Виж всички