shareit

Матилда Булонска: Войнът на Нормандска Англия

| от |

През пролетта на 1141 г., докато Англия страда в разгара на ожесточена гражданска война, кралица Матилда Булонска е в Кент, където оживено събира армия. Шокирана от новината, че съпругът й, крал Стивън, е затворен от отмъстителната си съперница и братовчедка императрица Мод (известна също като императрица Матилда), кралицата е напълно решена да тръгне към Лондон и да гарантира, че императрицата никога повече няма да носи корона, която толкова жестоко желае.

През 12 век рядко се случва жена да носи оръжие. Въпреки че нормандските кралици на Англия притежават значителна власт като акционери в кралското владение, сега тази власт ерозира благодарение на централизацията на правителствената администрация в Уестминстър, върху която кралиците често имат по-малко влияние. Ако не беше войната, Матилда щеше да има съвсем различна роля.

Empress Matilda

Императрица Мод

Императрицата се бие за контрол над Нормандия като трамплин, от който да нахлуе в Англия и да отнеме короната от Стивън. Подкрепа към нея се разшири, когато нейният незаконен полубрат Робърт, граф на Глостър, подкрепя кауза й. През 1138 г. той изпраща своя васал, Уолчелин Мамино, от другата страна на Нормандия с намерение да пристигне в Дувър, който той държи.

С всяко доверие в способностите на съпругата си, Стивън изпраща Матилда да си върне Дувър. Тя се сблъска с огромно предизвикателство, защото замъкът Дувър на масивната си скала, е страхотна крепост. Но пък тя разполага със значителни ресурси. Матилда обсажда крепостта с голяма армия откъм сушата и заповядва на хората си от Булон да я блокират по море. С голям флот от кораби те затварят тесния пролив, за да попречат на гарнизона да получава провизии. Благодарение на стратегията, която Матилда разгръща, в съгласие със своя роднина Фарамус от Булон, Доувър е обкръжен, а самата Матилда командва хората, които обсаждат замъка. Мамино е принуден да се предаде.

През 1139 г. Мод напада Англия и избухва гражданска война между нея и Стивън. Нито един от двамата нямаше превъзхождаща сила – ситуация, от която много безскрупулни барони се възползват изцяло, отприщвайки период на потисничество и беззаконие, който става известен като Анархията. Англосаксонската хроника записва това като време, през което „Христос и Неговите светии спяха“.

Кралица Матилда се оказва оспорван противник на Мод. Тя е толкова смела и решителна, колкото и нейната съперница, но никога така арогантна или диктаторска, въпреки че действа ефективно като жена военачалник. В резултат на това тя не отчуждава онези, които не одобряват жените, които преминават границите, наложени им от обществото, доминирано от мъже.

Криза дойде през февруари 1141 г., когато Стивън е заловен в Линкълн и затворен във вериги по заповед на Мод. Постигната от херкулесовите усилия да го освободи, Матилда се изкачва през Кент, събирайки войски с лоялния си Уилям от Ипър, за да се противопостави на императрицата. В отсъствието на краля тя поема върху себе си и кралската власт.

Императрица Мод обаче си осигурява подкрепата на църквата, чрез добрите услуги на коварния брат на Стивън, Хенри, епископ на Уинчестър, и е призната за „дама на англичаните“.

Лондон силно подкрепя Стивън и Матилда работи, за да осигури лоялността си, обещавайки на своите граждани богатство, след като съпругът й е освободен. Мод обаче също трябва да спечели Лондон за своята кауза, за да може да бъде коронована. Стивън предоставя на гражданите привилегии и свободи и той и Матилда са много харесвани. Мод не е и нейната арогантност и наказателни искания за пари разгневяват гражданите.

Матилда се заема да се възползва от вълненията, като никога не позволява на никой да забрави, че помазаният им крал е във вериги. Тя изпраща представители при императрицата, молейки я да освободи съпруга й от неговото мръсно подземие. Предлага се като заложница в замяна, както и замъци и голямо богатство. Дори обещава, че след като Стивън бъде освободен, ще се погрижи той да се откаже от претенцията си за трона.

Няколко романтични картини изобразяват Мод, която високомерно отказва молещата кралица, но е ясно, че по това време те не са се срещали лично, а вместо това са общували чрез пратеници.

Така Матилда решава да постигне това, което думите й не успяват, с оръжие. Тя тръгва към Лондон начело на впечатляваща армия и макар да не участва в боевете, заповядва на силите си да „бушуват най-яростно из града с грабежи и палежи, насилие и меч“, както е описано в хроники от времето. Лондончани гледат с безсилен ужас как опустошените крайни предградия горчиво съжаляват, че изоставят щедрия владетел за тираничната императрица. Когато войските на Матилда обсаждат Кулата, гражданите изпращат пратеници да я усмирят – и след това гонят Мод от града.

 
 
Коментарите са изключени