Мата Хари и архетипа на жената изкусителка

| от chronicle.bg |

„Да се направиш на Мата Хари.“ Каквото и да значи това, сигурно сте го чували в един или друг контекст. Коя обаче е Мата Хари? Не е ясно как името на една от култовите личности на миналия век се използва в контекста на напиването и запоя, но тя със сигурност е много повече от това и е интересно да разберем повече за нея.

Днес се навършва точно един век откакто Мата Хари е екзекутирана, след уличаване в двоен шпионаж. Или казано по друг начин, точно един век откакто холандския шпионин и екзотична танцьорка се превръща в легенда. Първата й биография се появява седмици след смъртта й, а до днес тя е обект близо 250 биографии, романи, филми и телевизионни сериали. Най-известният филм за нея е от 1931 г, и в образа й влиза Грета Гарбо. Всичко останало гравитира някъде между истината.

Къде обаче е истината?

Трудно можем да отговорим на този въпрос. Все пак става въпрос за най-известната жена шпионин, нормално е самата тя, както казва един от биографите й, да възприема живота си като сценарии, който пренаписва с течение на времето. Историята й, вярна или невярна, я превръща в олицетворение на сексапила, бляскавостта, саблазънта, интригите и опасностите. Всички тези неща довеждат до смъртта й на 24 октомври 1917 г., когато тя е на 41 г.

Mata Hari. Artist: Anonymous
Getty Images

Наследствеността донякъде играе роля. Адам Зеле, собственик на магазин за шапки в холандския град Леуварден носи прякора „Барона“. Той насърчава дъщеря си, Маргерита, да бъде екстравагантна като самия него. За съжаление охолното детство свършва с банкрута на баща й и последалия развод на родителите. Маргерита в в ранните си  тийнейджърски години, когато майка й умира. Следва дълго местене от роднина на роднина и постъпване на работа в колеж за преподаватели. Скоро обаче е изключена, защото има връзка с директора.

В отчаяно търсене на пари и уважение, тя отговаря на обява за запознанство във вестника и така се запознава с 39-годишния войник Рудолф Маклеод. Двамата се срещат през 1895 г., Маргерита е на 18 години. Шест дни по-късно се сгодяват и се местят на остров Джава, където мъжът изпълнява военната си служба. Нравът на жената и склонността й към клюките и модата обаче идват в повече на мъжа, който освен всичко има проблем с пиенето и склонност към насилите. Със смъртта на сина им, Норман, бракът на практика приключва и двамата се развеждат през 1902 г. Маргерита получава попечителство над дъщеря им, Нон, но поради липса на средства няма друг избор освен да повери грижата за нея на бившия си съпруг. Междувременно трябва да си намери друга работа и начин за прехрана. Разчита основно на хитрост, сексапилно излъчване и съблазнителни кафяви очи. Мести се в Париж, където по предложение на приятел, започва работа като танцьорка в салон за псевдоинтелектуалци, чиято амбиция е да се издигнат в обществото. Друг приятел измисля псевдонима й, Мата Хари – на малайзийски думите означават „окото на деня“ и „възходът на зората“.

Жената отлично знае как да използва даденото й от природата. Веднага се превръща в сензация. Видът й е нещо невиждано дотогава. По време на изпълненията си се съблича дреха по дреха, докато остане само по метален сутиен и дискретна пола от накити. И ако това не е достатъчно екстравагантно, тя решава изпълнението й да включва традиционни танци от изтока. Така все пак мъжете се заблуждават, че не гледат стриптийз, духовен ритуал от „мистериозния Изток“.

Mata Hari
Getty Images

„Хората я възприемат като голотата в изкуството, а не голотата в комерса“, казва един от биографите й, Джули Уийлрайт. „Работата й в частни салони вместо в мюзикхолове, кара хората да я уважават.

Изпълнението слиза от сцената и продължава в реалния живот. Маргерита започва да се представя на света с новото си име и твърди, че е родена на остров Джава. На някои казва, че родителите й са европейци, а на други, че е потомка на древни индийски духовни танцьори. Вестниците се хващат: „Мата Хари олицетворява цялата поетичност на Индия – това е мистицизъм, хипнотизиращ чар“.

Годините преди Първата световна война са разцветът на Мата Хари. Освен че е на върха на висшето общество в Париж, тя пътува из цяла Европа – Берлин, Виена, Монте Карло, Милано. Списъкът й изобилства от любовници – всичките до един представители на най-високата обществена класа. Съвсем логично е с избухването на войната, германското правителство да й предложи 20 хил. франка и да я вербува за шпионин. Все пак си ляга с каймака на обществото и пътува постоянно. Политици, индустриалци, аристократи, военни – важно е какво казват тези хора, когато вратите на будоара се затворят.

Жорж Ладу, началник на френските тайни служби не след дълго предлага на изкусителката да стане шпионин за французите и тя се съгласява, премълчавайки, че вече е приела оферта от врага. Или е била отлична схемаджийка или твърде наивна. Изследователите залагат на второто. „Тя винаги е била майстор в създаването на истории за себе си“ пише Джули Уийлрайт. „Но това, което не е разбирала, е че ако промени историята си по време на войната, залогът става много по-висок. Нито игрите, нито представленията са били такива, каквито си ги е представяла.“

Всъщност работата на Хари като шпионин дори не се доближава до тази на истинските шпиони. Биографите й я наричат най-лошият шпионин на всички времена. Изпраща разкодирани писма на Ладу, звъни директно в службата му, телеграфира му открито. Познават я навсякъде, център на вниманието е – много лоша стратегия за шпионин.

Margareta Gertruida Zelle, called Mata-Hari
Getty Images

Дотук с художествената измислица. Всеки, който взима шпионажа за игра, не може да очаква, че ще се измъкне. Мата Хари е арестувана за двоен шпионаж през февруари 1917 г. Френските власти нямат почти никакви доказателства, но страната напоследък претърпява загуба след загуба и някой трябва да поеме вината. Прокурорът на делото, Пиер Бушардон, се съсредоточава главно не върху образа, не върху делата й. Тя е освободена, „хлъзгава“, пътува много и има склонност да измисля собственото си минало. Именно тези качества я правят известна в мирно време, но по време на война те са достатъчни, за да бъде осъдена.

И до днес Мата Хари е архетипа на жената изкусителка. Феминистите я определят като пример за успяла жена в мъжки свят. Всъщност все още не знаем всичко за живота на тази енигматична личност. Дори след 100 години, 250 книги, редица филми и сериали, все още мистериите остават неразрешими. И колкото повече се повдига воала, толкова по-интересно става.

 
 

Тези симпатични гадинки скорпионите

| от chronicle.bg |

Скорпионите са забележителни животинки. От тях има около 2000 различни вида на шест от седемте континента (без Антарктика) като някои са се адаптирали да издържат на изключително агресивни условия. Някои видове могат да прекарат под вода до 2 дни, а други да издържат на температури до 47 градуса.

Скорпионите могат да забавят значително метаболизма си и въпреки че много от животните, които хибернират, правят това, малко от тях могат и да го забързват при нужда. Те също така могат и да изяждат огромни количества храна – има случаи, в които поглъщат до 1/3 от собственото си тегло на едно сядане. Това в комбинация със забавянето в обмяната на веществата им позволява да останат без храна до 12 месеца. Повечето видове се хранят между 5 и 50 пъти годишно.

Думата „скорпион“ произлиза през 1200 година пр. н. е. или от френската дума „skorpiō „, или от италианската „scorpione“. И двете думи обаче идват от гръцката „skorpíos“. Най-старите скорпионски вкаменелости са на около 430 милиона години – някои от тях показват, че първоначално те са имали хриле вместо дробовете, с които разполагат днес.

Всичките 25 вида скорпиони, които са смъртоносни за човека, са от семейство Buthidae, което е и най-голямото с общо над 800 вида. Те произвеждат невротоксин, който причинява конвулсии и нарушава сърдечния ритъм като по-късно настъпва смърт, която може да се избегне с приемане на противоотрова.

Скорпионите светят на ултравиолетова светлина, защото външният им скелет е направен от кръстосани протеинови вериги. Колкото по-голям става един скорпион, толкова по-силно свети. Химикалът, от който е направен екзоскелетът им – хитин – се използва като лекарство, както и като съставна част на други лекарства, а също и за подздравяване на хартия.

Scorpion (Hadruus arizonensis) under a black light. Image shot 2004. Exact date unknown.

Отровата на скорпионите от своя страна може да се използва за болкоуспокояващо. Към много от сегашните препарати като морфин и викодин се развива зависимост и учените търсят алтернативи. Ако успеят да разберат как токсините в отровата си взаимодействат с нервната система, те биха могли да създадат безопасен медикамент, който прекъсва сигналите на болка към мозъка.

Centruroides3-M

Малките гадинки имат между 6 и 12 очи, но въпреки това не могат да виждат много ясно. Централните им очи обаче са едни от най-чувствителните на светлина в животинския свят. Така те много добре могат да се ориентират през нощта по сенките, които стават от светлината на звездите.

Заради огромното разнообразие на места, които обитават скорпионите, краката им са най-различни. Видът Psammophilic, който се разхожда из пясъците, има четинести „плавници“, за да не затъва. Hadogenes Troglodytes имат извити нокти, за да се захващат по-добре за скалите, дори когато са надолу с главата.

Отново според вида, скорпионите могат да имат между 2 и 100 деца. Средното количество от всички видове обаче е 8. Когато се родят, малките се качват върху майка си, докато не си сменят външния слой на обвивката. След като това стане, заживяват самостоятелно. Малкият им размер обаче не трябва да ни заблуждава – младите могат да произвеждат същото количество отрова като възрастните.

4VGgp

 
 

Как, за бога, се появява овчарският скок?

| от chronicle.bg |

Въпреки че проучването е малко трудно, изглежда че хората са се изстрелвали s пръти във въздуха още от древни времена. Всъщност описания на спорт като овчарския скок датират още от 400 година пр. Хр.

Първоначално, разбира се, дългият кол помагал много удобно (и в известна степен забавно) да се прескочат заблатени места и затова често се използвал на Острова – в Кеймбриджшър, Линкълншър, Норфолк и Хънтингдоншър, както и в Холандия. И в двете държави мочурищата и естуарите са нещо типично, така че хората бързо свикнали да си помогата с някоя тояга при разходките си навън.

Étienne-Jules_Marey_-_Movements_in_Pole_Vaulting_-_Google_Art_Project

Но скоковете по овчарски не били полезни само на местата с повече природа. Гондолиерите във Венеция използвали този метод, за да се прехвърлят от гондолата на тротоара. 

През годините овчарският скок прераства от практичен начин за преодоляване на препятствия в спорт. През 1843 година се появява за първи път идеята надпреварите да се провеждат за височина вместо за дистанция в Клуба по футбол и крикет в Ланкашър. И ето ни модерният овчарски скок. До 1850 година състезания по спорта в този формат вече се провеждат редовно в Германия, а до средата на 19 век и техниката на скачачите се развива до тази, която наблюдаваме днес.

maxresdefault

Първоначално прътите са били от алуминий или бамбук, но през 50-те години вече се използвали модерни материали като фибростъкло – така те станали по-здрави без да се добавя тежест, което позволило на състезателите да се изстрелят на по-голяма височина (защото могат да огънат пръта повече).

Съвсем скоро, през 80-те, се появява още една значителна промяна в спорта. Дейв Волц, който със своите 83 килограма e едър за скачач, успява да хване напречния лост, докато е във въздуха, и да го стабилизира на място, за да не падне. По този начин през 1982 година той подобри рекорда за САЩ два пъти до 5,75 метра.

Заради контузия в левия си глезен обаче не участва на олимпиадите през ’84 и ’88 (през 1987 година чупи десния си крак на няколко места). Въпреки това Волц изненадва всички като се появява на Олимпийските игри през 1992 година и печели 5 място.

Не всички са развълнувани от методите му и някои негови колеги дори заявяват, че е развалил спорта, дори на фона на това, че изначално техниката е трудна и малцина успяват да овладеят.

В крайна сметка обаче всякакво пипане на гредата по време на скок се забранява: „Опитът ще се счита за неуспешен, ако по време на скока състезателят закрепя или смени лоста с ръце.“

 
 

Истинската история за Пинокио е доста по-забавна

| от chronicle.bg |

Сигурно вече знаете за навика на Дисни да взима тъмни и тегави детски приказки и да ги превръща в весели и сладурски хитови филми. „Спящата красавица“, например, е базирана на история, в която женен цар намира спящо момиче и след като не успява да го събуди, го изнасилва.

„Пинокио“ не е изключение. Филмът е по „Приключенията на Пинокио“ – серия от разкази, отпечатани във вестник през 1881 и 1882, с автор Карло Колоди.

Джими за първи път се появява в глава 4, за да накара дървеното момче да се прибере вкъщи:

„Когато чува тези думи, Пинокио побесня, взе един чук от масата и го хвърли право към говорещия щурец. Може би не вярваше, че ще го уцели. Но, колкото и тъжно за казване да е, скъпи деца, той уцели Щуреца право в главата. С последното си дихание Щурецът падна мъртъв.“

pinocchio-smoking-700x370

Въпреки че не изглежда да му е тъжно за шурчето (дори по-късно казва на Джепето: „Негова вина си е, аз не исках да го убивам“), той все пак съжалява, че не го е послушал след като си навлича все повече и повече неприятности. Накрая кармата го застига и Пинокио изгаря краката си:

„И след като вече нямаше сили да се изправи, той седна на малко столче и сложи мокрите си крака в печката, за да ги изсуши. Там и заспа и докато спеше, дървените му крака започнаха да горят. Бавно, много бавно те почерняха и се превърнаха в пепел.“

Но не се притеснявайте – Джепето му пощава и му прави нови крака, което изглежда като жест, който Пинокио не заслужава. Когато за първи път става „жив“ и се научава да ходи, той бяга и по-късно казва, че Джепето се е държал лошо него, заради което старецът се озовава в затвора.

Момчето не си научава урока и когато духът на Щуреца се връща, за да го предупреди да не се забърква с едни измамници, вместо да се извини, Пинокио го пренебрегва още веднъж. Това отново се обръща срещу него:

„Те ме гониха и аз бягах и бягах, докато не ме хванаха. Вързаха ме за врата с въже, провесиха провесиха от едно дърво и казаха: „Утре ще се върнем тук и ти вече ще си умрял, и устата ти ще е отворена, и ще вземем златните монети, които криеш под езика си.“

Тази сцена по първоначални планове трябва и да е и края на историята. Целта на Колоди е да покаже на децата, че ако не слушат, последствията може да са страшни. Редакторът на вестника обаче иска Колоди да продължи да пише – може би защото самият той иска щастлив край – и така се появява синята фея, която спасява Пинокио.

5acbb2b3facba849008b45af-750-563

В последвалите текстове Колоди прави така, че Пинокио да си вземе поука и да се погрижи за баща си вместо да седи безотговорен. Накрая Щурецът има шанс за отмъщение, но е го прави:

„Бащата и синът погледнаха към тавана и там стоеше Щурецът.

- О, скъпи Щурчо – каза Пинокио като се поклони дълбоко.

- О, сега ме наричаш „скъпи Щурчо“, но помниш ли, когато хвърли чук по мен и ме уби?

- Прав си, скъпи Щурчо. Хвърли ти сега чук по мен. Заслужавам го! Но не пипай скъпия ми баща.

- Няма да пипам никой от двама ви. Исках само да ти напомня за номера, който ти отдавна ми скрои, за да те науча, че в този жесток свят трябва да се добри и мили един с друг, ако искаме да са добри и мили с нас, когато на нас ни е трудно.

- Прав си, малки Щурчо, повече от прав дори. И аз ще запомня този урок, на който ме научи…“

 
 

Формирането на гигантските Хималаи

| от chronicle.bg |

Хималаите, които се простират на 2 900 километра из Индия, Пакистан, Китай и Непал, са най-високата планинска верига. Името й идва от санскритските думи „him“ и „ālaya“ и означава „дом на снега“. Заедно с Еверест, достигащ 8 848 метра, Хималаите има още няколко 8-хилядника и единствената верига с толкова високи върхове.

Преди милиони години тези планини още не са съществували. Азия е била предимно цяла, но Индия е била остров и е плувала в океана. Преди около 220 милиона години, някъде когато Пангея се е разчупвала, Индия се откъсва и поема на север. 

pangea_politik

След като минава около 6000 километра Индия се врязва в Азия преди около 40-50 милиона години. Тогава част от цялата тази индийска маса минава под континента като го повдига и така образува планинската верига, която днес знаем като Хималаите. Земята на Индия е по-твърда от тази на Азия и затова успява да я избута нагоре, а не обрантото.

india

Хималаите израстват много бързо в сравнение с други планински вериги и всъщност продължават да растат и до ден днешен. Еверест и останалите високи върхове добавят към размера си по около 1 сантиметър на година. За сравнение, Апалачи – най-старата планинска верига в Северна Америка, която се формира преди 300 милиона години или дори повече – всъщност намалява заради ерозия. Еверест се счита за най-високият връх на планетата, защото достига най-голяма надморска височина, но някои смятат, че е по-разумно цялостната височина да се измерва от основата на планината до върха й. В такъв случай на първо място ще е Мауна Кеа в Хавай, която събира общо 10 200 метра от основата си на дъното на океана до върха на 4 205 метра над морското равнище.

Растежът на Хималаите се дължи на това, че тектонската плоча на Индия продължава на се движи бавно, но сигурно на север. Това от части е така и заради честите земетресения в района. 

Ако си направим сметка, имайки предвид, че Хималаите се повишават в последните 40 милиона години, в момента те би трябвало да са високи 400 километра… Международната космическа станция обикаля Земята на подобно разстояние.

Скоростта на растеж силно варира във времето като понякога дори изчезва за сметка на хоризонтални промени. И разбира се, гравитацията и ерозията също оказват значително влияние.

Mount_Everest_as_seen_from_Drukair2_PLW_edit

Цялата тази теория за първи път се приема през 1912 година, когато Алфред Вегенер, немски метеоролог, представя своята „Теория на континенталния дрифт“. Тази теория ни дава и първите идеи за Пангея, тектонските плочи и че континентите се движат.

220px-Alfred_Wegener_ca.1924-30

Как биха изглеждали Хималаите в бъдеще? Веригата със сигурност ще продължи да расте, като в същото време ерозията им също няма да спира. Това означава още земетресения, както и още по-високи планини.