shareit

Марлон Брандо: най-лошото момче на Холивуд по пътя към вечността

| от Вучето |

Въпреки че не съм била родена, когато “Трамвай Желание” излиза по кината през 1951 г., и аз, като много други момичета тогава, съм си мечтала момче като Стенли Ковалски да крещи въображаемото ми име “Стела, Стела-а-а-а!” под прозореца на скромния ни дом. Защото ме обича до полуда и иска прошка. И няма как да не му простиш, колкото и да е сгафил. Просто защото в образа на недодялания грубиян от полски произход не е кой да е, а Марлон Брандо – един от най-иконичните холивудски актьори за всички времена.

А и защото на пръстите на едната ръка се броят мъжете, без значение в коя епоха или на коя планета живеят, които да изглеждат така секси в обикновена бяла тениска и черни джинси за пет долара! Дори само да седи на масата и да пуши, няма как да не те омае. Трогне. Възбуди. Талантът и изразните средства, с които борави на театралната сцена и на снимачната площадка и до днес остават неразгадаеми ребуси за енигматичното му излъчване.

title-image

Това, което обикновено се запомня за един човек, след като си отиде от тоя свят, не са двете години, отделени с тиренце върху надгробната му плоча. Помнят се други неща. Дали е прекалявал с пушенето, колко дъщери е имал, обичал ли е печено пиле, операта, градинарството… В случая с Брандо обаче тиренцето между деня на раждането (3 април 1924) и този на смъртта (1 юли 2004) съдържа много повече история, истерия, драма и кино, отколкото сто живота, взети заедно. Той ще остане завинаги в историята с превъплъщенията си в едни от най-култовите ленти на 20-ти век: “Кръстникът”, “Последно танго в Париж”, “Апокалипсис сега”, „Трамвай Желание“…

В Холивуд му се носи славата на непредсказуем, ексцентричен и неконтролируем темерут, както и на безсърдечен разбивач на женски сърца. Личният му живот е не по-малко драматичен от филмите, в които се е снимал: живот, белязан от насилие в ранна детска възраст, убийство, самоубийство и доброволно отшелничество от всякакви публични изяви. Трагедиите, сполетели един от най-уникалните и красиви актьори на Холивуд, превръщат последните му години в ад на болезнено самоунищожение чрез преяждане и беззъба борба със собствените демони.

marlon232

Детството

Актьорът никога не е бил особено словоохотлив, щом ставало дума за семейството му. И с право. И двамата родители са алкохолици, а бащата е насилник, който със садистична наслада често пребива и него, и майката. Съвсем нетипично за едно дете, Марлон си мечтае да се махне от къщи и да заживее в сиропиталище. Дисфункционалните му отношения с тираничния баща и впиянчената майка определят характера на бъдещите отношения с жените в живота му. Човек може и да не е Фройд, за да се досети защо постоянно търси слабостите в партньорките си, за да ги използва срещу тях и да ги наранява. Още от много млад обаче, той осъзнава как дефицитите в детството се отразяват негативно на живота му като възрастен. Младият Брандо превръща в мисия на живота си да се отърве от лошите навици и поведенчески модели, придобити през ранните години. Да имитира хора и акценти, да се “преструва”, изобщо да играе, се превръща в начин на оцеляване.

Методът на Брандо

Често го сравняват по характер и темперамент с грубиянина Стенли Ковалски от “Трамвай Желание”. И не без причина. Брандо е своенравен младеж с много проблеми (сред които и дислексия), който така и не завършва гимназия. Когато е на 18 години, пристига от Небраска в Ню Йорк без пукната пара и отначало дори няма къде да живее. Животът на улицата го превръща в проницателен наблюдател на хората – от банкерите до клошарите. Когато се включва в актьорския клас на Стела Адлер в Ню Скуул, бохемската интелектуална среда го стимулира да започне да се самообразова. Поглъща книга след книга, а от Стела Адлер се запалва да усвои Метода на Станиславски – революционна театрална техника, която предизвиква актьора да се опре на лични спомени и опит, за да изгради по-реалистичен образ на сцената. Брандо разполага с огромен запас от емоции и спомени от травматичното детство, готови да изригнат, а това го прави уникално реалистичен изпълнител.

streetcar+brando+with+bottle

От Бродуей до Оскарите

Брандо играе Ковалски на сцената в Бродуей с огромен успех цели две години. През 1951 г. обаче неочаквано напуска Ню Йорк и заминава за Холивуд. И там жъне успехи, този път от големия екран. През 1955 г. получава “Оскар” за ролята си на пристанищния работник Тери Малой в “На кея”, режисиран от Елия Казан. Отначало Брандо е завладян от донкихотовската идея да допринесе с играта си за моралното облагородяване на Холивуд, но скоро разбира, че колкото и голям актьор да си, никой в тази гилдия няма да ти позволи да си разиграваш коня, както ти се иска. Непримиримостта му да прокара идеята за положителни социални послания чрез изкуството го вкарва в множество конфликти с продуценти и режисьори.

Бойкотът

Като капак на всичко финансовото състояние на Брандо е катастрофално. В средата на 60-те сметките за адвокати по бракоразводните му дела и детски издръжки се трупат, а Брандо няма с какво да ги плаща, защото никой не му предлага работа. В началото на 70-те кариерата му е на път да западне съвсем, когато Франсис Форд Копола решава, че в негово лице е намерил идеалния актьор за ролята на Вито Корлеоне в новия му проект. С участието си в “Кръстникът” (1972) Брандо успява да се завърна в лигата на топ актьорите с гръм и трясък, заради което получава и втория си “Оскар”. Той обаче не отчита успеха на филма като личен такъв. За него това е поредната касова лента, която алчните кинаджии използват, само за да напълнят банковите си сметки. В знак на протест срещу гилдията изпраща жена, облечена в традиционно индианско облекло, на церемонията за Оскарите в Ел Ей, за да откаже статуетката и да произнасе реч от негово име, заклеймяваща начина, по който киноиндустрията третира индианското население на Америка.

godfather_1280

Трагедиите в семейството

През май 1990 г. синът на Брандо, Крисчън, застрелва приятеля на сестра си Шайен, защото подозира, че я малтретира. Иронията е очевидна – актьорът така и не успява да остави лудостта и насилието в миналото. Самият Крисчън расте като проблемно хлапе и също като баща си преминава през сложни емоционални и психологически състояния. Същото важи с пълна сила и за Шайен, която така и не успява да се съвземе след убийството на годеника си и пет години по-късно отнема собствения си живот.

През 1995 г. актьорът издава биографичната си книга “Песните на мама”, в която разказва без свян за любовните си отношения с известни актриси, но не споменава и дума за трите си брака и единайсетте си деца.

Скандалите

Те не са един и два в живота на Брандо – както на снимачната площадка, така и извън нея. Ето някои от тях.

Говорещият с тленни останки

След смъртта на най-добрия му приятел, актьора Уоли Кокс, Брандо открадва урната с праха му от дома на вдовицата и я занася в дома си. Признава, че нощем често разговаря с останките на Уоли.

Алтернативният източник на енергия

Въодушевен от идеята за алтернативни източници на енергия, актьорът съвсем сериозно обмисля варианта да пусне в басейна на къщата си хиляди електрически змиорки, за да електрифицира с тях дома си. До това не се стига по очевидни технически причини, но Брандо действително пуска десетина змиорки в басейна си – за ужас на нищо неподозиращите му гости, решили да поплуват.

Без анестезия

Когато е 60-годишен, Брандо решава да се подложи на манипулация за обрязване. Категорично отказва обаче да му бъде поставена анестезия, убеждавайки лекарите, че може да се справи сам с болката само със силата на мисълта си. Разочарованието му е огромно, когато лекарите все пак отказват да проведат операцията без упойка.

24e25fe26e3af984834f8636e228c6f5

Състезание по надпикаване

Във филма “Да живее Сапата!” (1952) Брандо играе мексиканския революционер Емилиано Сапата, а Антъни Куин – неговия брат Еуфемио. Куин обаче е недоволен от разпределението на ролите, защото той, бидейки мексиканец по произход, трябва да играе Емилиано. За да решат спора, двамата актьори си правят състезание по надпикаване: който откара струята си по-далеч, ще да играе Сапата. Брандо успя да надпикае Куин, но възмездие има, защото за ролята си на брата Еуфемио Куин печели “Оскар”.

Buttergate

През 2016 г. се разразява скандалът Батъргейт, когато на бял свят журналистите изравят конспирациите между режисьора Бертолучи и актьора. Твърди се, че двамата предварително и тайно се наговорили Брандо реално да изнасили екранната си партньорка Мария Шнайдер в прословутата сцена с маслото-лубрикант от филма “Последно танго в Париж” Мария Шнайдер.

71m1pa6

Злият дебелак

На снимачната площадка на последния филм, в който се снима преди смъртта си, “Прецакването” (2001), Брандо вече е чудовищно дебел и почти неподвижен, а държанието му е направо непоносимо. Още в първия снимачен ден актьорът се появява чисто гол от кръста надолу. освен това нарича режисьора Франк Оз “Мис Пиги” заради предишната му кариера на кукловод в “Куклено шоу”. Оз от своя страна толкова му се обижда, че отказва да режисира сцените с него.

По пътя към вечността

Фен на медитацията и самовглъбяването, Брандо усвоява техниката на самохипнозата. Всичките си медитативни сесии записва на касети – хиляди часове с размисли, изречени в хипнотично състояние. В последната сесия преди смъртта си Брандо говори за едно “спокойно място”, на което се надява да пристигне, след като умре. От тези последни записи става ясно, че на този финален етап от живота си актьорът най-после е успял да пребори кошмарите от миналото си и да прости за пролетите детски сълзи.

Марлон Брандо си отива от този свят на 1 юли 2004 г. на 80-годишна възраст. Една част от праха му е разпръсната над любимия му остров Таити, а останалата – над Долината на смъртта.

 
 
Коментарите са изключени