shareit

Мария Калас и Аристотел Онасис: Любов по-силна и от предателството

| от Вучето |

Тази история е разказвана стотици пъти, защото се е случвала през всички векове, на бедни и богати, на грозни и красиви, на роби и царе, на неудачници и преуспели.

Защото това е най-простата и същевременно най-сложната история на света – история за изкушение, страст, отдаденост, предателство, разочарование и болка. Изобщо история за любов. И макар че на последната страница винаги пише “Тhe end”, това, което се случва между първото и последното изречение, винаги е вълнуващо и неповторимо.

Това е по старогръцки трагичната любовна история между гръцкия магнат Аристотел Онасис и оперната дива Мария Калас.

Aristotle Onassis

 

Аристотел Онасис, Getty Images

Колко е важно да си любовник със стратегия

Един от най-богатите хора на света, Аристотел Онасис, израства като независим и самоуверен младеж, който още от ранна възраст е обсебен от идеята един ден да бъде фантастично, ненадминато богат. И това се случва, още преди да е навършил 32 години. Първоначалния си капитал Онасис натрупва чрез сделки с петрол, но той няма намерение да се ограничи само с този вид бизнес. Нито пък да се задоволи само с първите няколко милиона.

И разбира се, както гласи най-изпитаната житейска аксиома, богатите са абонирани за вниманието на красивите жени.

Само че Онасис не е от милиардерите, когото можеш да поставиш под общ знаменател с всички останали богаташи. Той не би жонглирал с диаманти и пълнил басейни с шампанско, не би подарявал острови и свалял звезди, само за да угоди на някоя засукана сладурана. О не! Научил се как да омайва жените още на 13- годишна възраст, Аристотел бързо усвоява може би най-важния урок в живота си, а именно колко е важно да подхождаш стратегически, а не емоционално към всяка една интимна връзка. Когато съблазнява някоя жена, го прави не само за удоволствие, а и защото може да извлече някаква изгода.

Дори за първата си жена, Тина Ливанос, не се жени по любов, а заради тлъстата зестра, която върви заедно с булката. А когато алчното му око си набелязва овдовялата Първа дама Джаки Кенеди за съпруга номер две, отново подбудите му са чисто стратегически. Той вярва, че като спечели любовта на Джаки, ще получи Америка на тепсия. В крайна сметка не получава нито едното, нито другото. Успява обаче да разбие сърцето на единствената жена, в която някога е бил влюбен – Мария Калас.

618x345

Мария Калас, Getty Images

Когато не можеш да имаш най-доброто от два свята…

Анна Мария София Сесилия Калогеропулу, по-известна като Мария Калас, се ражда през 1932 г.  в Ню Йорк в семейството на гръцки емигранти. Учи оперно пеене в Гърция, но до върховете на славата се издига в Италия, където и дебютира през 1951 г. в Ла Скала. През годините на активната й кариера всички меломани по света са потресени от феноменалния  й глас. Уникалните й качества я превръщат в митична историческа фигура още приживе. Някои дори вярват, че ако не се занимаваше с опера, а с политика, щеше да стане най-влиятелната жена в света.

Но както хората казват, като ти върви на карти, не ти върви в любовта. Така и при Мария – личният й живот е пълна противоположност на звездната й кариера. В интерес на истината бракът й със заможния италиански индустриалец Джовани Манегини не е съвсем за оплакване. Човекът е голям ценител на операта, верен съпруг и отговорен мениджър на жена си. И все пак нещо в брака им липсва. Тъй като винаги е била сдържана и високо морална, Мария не си позволява да назове на глас какво е то.  Но то се знае. Деца, страст, секс.

Кой е този ексцентричен фен?

За първи път Онасис и Калас се срещат на лъскав виенски бал, но тогава и двамата не отдават особено значение на това формално запознанство. Чак по-късно, когато Онасис я чува да пее на живо, нещо в душата му трепва. В лицето на оперната дива той вече е набелязал следващата си “жертва”. По онова време Онасис е мега богат и печеленето на пари вече не е сред приоритетите му. Това, от което се нуждае, е жена, която да допълва имиджа му със своя блясък, изисканост и слава. В това отношение Мария е пълна десятка, защото притежава всички необходими качества, за да бъде неговата “plus one”.

Онасис моментално привежда в действие плана си за завоюване на тази невероятна жена. Кани нея и съпруга й на средиземноморската си яхта “Кристина”, която предизвиква възхищение с размерите, лукса си и гостите, които я посещават. Денят, в който ще се преобърне целият й свят, е този, когато Мария стъпва на палубата на “Кристина”. Само след няколко часа милиардерът и певицата вече са толкова привлечени един от друг, че започват открито да изразяват внезапно връхлетелите ги чувства.  Пред потресените погледи на законните им половинки и останалите гости на яхтата, той не спира да я ухажва и дори й дава да пие горчиво гръцко вино направо от шепите му.

За всички е ясно, че това, което е започнало на яхтата, няма да спре дотам. Следва разточителен прием в един от най-скъпите лондонски хотели, който Аристотел организира в чест на Калас и на който буквално я затрупва с червени рози. През кариерата си Мария  се е сблъсквала с всякакви обожатели, някои от които откровени откачалки, обаче този надминава всички по разточителност и ексцентричност. И е толкова, толкова очарователен! Невъзможно е просто да не се влюби в него.  Въпреки че е почти два пъти по-възрастен от нея, женен, с деца и му се носи славата на безподобен сваляч.

Maria Callas

 

Онасис и Калас, Getty Images

В какво се превръщат мечтите

Калас напуска мъжа си. Строгите правила на католическия канон обаче забавят процеса по развода. Съпругата на Онасис от своя страна също иска неверния съпруг вън от живота си. Вече му е родила двама наследници, а и самата тя от години върти любов извън семейното ложе, така че разводът за нея е само формалност. Когато двамата прясно влюбени най-после са се освободили от брачните окови, се установяват да живеят в Париж. Мария прекъсва певческата си кариера, за да се посвети на своя любим. Тя е преминала през чудотворна трансформация и най-после се е превърнала в жената, която винаги е искала да бъде. Защото най-после обича и се чувства обичана. Изведнъж радостта от живота се е върнала и тя не мечтае за нищо друго освен да прекара остатъка от него редом до Аристотел. Като негова законна съпруга.

Двойката не слиза от заглавните страници на вестниците, а личният им живот става любима тема на папараците. Обаче много скоро животът с Аристотел се оказва истинско предизвикателство. Веднъж докопал се до обекта на желанията си, Онасис сякаш губи интерес към “завоеванието” си. Започва да изпада в странни настроения, които го превръщат в досаден и деспотичен съквартирант. Лошото е, че пренася неприятните си настроения и извън дома им. Все по-често си позволява да обижда и унижава Мария пред приятелите им, наричайки я в немалко случаи “п*тка с писклив глас”. Но поне й спестява шамарите, макар че от години му се носи славата на “боксьор”, който обича да побийва любовниците си.

През 1966 г. 42-годишната Мария съобщава на Онасис, че е бременна. Той обаче изрично й забранява да ражда  детето. От страх да не загуби любимия мъж, Мария абортира – решение, за което горчиво ще съжалява до края на живота си.

Callas And Onassis

Онасис и Калас, Getty Images

Да обещаеш остров като сватбен подарък на една, а после да се венчаеш за друга

През 1968 г. Мария получава нов удар от съдбата. Но тя отдавна го е предусетила. Още в деня, когато Онасис кани на “Кристина” не кого и да е, а Джаки Кенеди, тя разбира, че намеренията му не са чисто приятелски.  До поканата да погостува на пословичната яхта се стига след поредица от удобни обстоятелства. След убийството на президента Кенеди, неговата вдовица търси утеха в прегръдките на няколко мъже, един от които е по-малкият му брат на Боби. Но когато и Боби е застрелян, Джаки изпада в паника. Тя е убедена, че ако някой си е наумил да избива членове на семейство Кенеди, нейните деца са следващите  в неговия списък. Психическия срив на Джаки се оказва перфектният претекст за Онасис да се намеси в картинката.

Бракът с тази жена, мисли си той, ще му осигури общественото положение, за което отдавна мечтае. Затова “Заповядайте, скъпа госпожо, да си починете далеч от лошите хора на моята малка лодка, полюшвана от игривите вълни на ласкавото Егейско море!” Хм, мисли си вдовицата на свой ред, ето ти добър повод да напусна страната. Пък и ако си изиграя добре картите, бракът с богатия грък ще сложи в ръцете ми пари, с които да осигуря охолно съществуване на себе си и децата.

Когато папараци заснемат палавата вдовица да се пече по оскъден бански на палубата на “Кристина”, вестниците гръмват с укорителни заглавия: “Подобаващо ли е такова поведение за една жена в траур?”

През октомври 1968 г. Мария научава от пресата, че Аристотел Онасис се е оженил за вдовицата на застреляния американски президент Джон Кенеди. Сватбата се е състояла на остров Скорпиос – същият гръцки остров, който Онасис й е обещал като сватбен порядък преди четири години. Запитана от журналистите за коментара й относно брака на Онасис и Кенеди, Мария изрича пророческата фраза: “Боговете си знаят работата и справедливостта ще възтержествува.”

Съсипана от предателството, Мария се барикадира в парижкия апартамент, спуска тъмните пердета и отказва да разговаря с когото и да е.  Месец по-късно Онасис цъфва под прозорците й и започва да подсвирква с уста така, както би направило всяко гръцко момче, за да примами любимата си да се покаже на балкона. Кълне се, че бракът му с Джаки е просто бизнес сделка, че дори не спят в едно легло и че Мария е единствената жена, която някога е обичал. Думите му някак успяват да докосната наранената душа на Мария и тя му прощава. Вече се е примирила, че завинаги ще си остане “другата жена”, но безропотно приема негласното споразумение по правилата на този шантав любовен триъгълник.

Newlyweds Jacqueline and Aristotle Onassis

Аристотел Онасис и Джаки Кенеди, Getty Images

Пророчеството се сбъдва

И ето ги двамата пак заедно, уж се срещат тайно на различни места в Париж, обаче от време не време се появяват хванати под ръка на разни светски събития. Богаташът не изпитва никакви угризения, въпреки че е женен отскоро, и демонстрира открито връзката си с Калас. Новата госпожа Онасис обаче не изглежда особено възмутена от случващото се. Тя също не се е омъжила за гръцкия милиардер по любов, така че докато може да пътува нагоре-надолу и да пръска хиляди долари за луксозни стоки, й е все едно с кого спи съпругът й.

Да, обаче в един момент Онасис започва да се дразни от наглата разточителност  на госпожа Кенеди-тире-Онасис. Само през първата година на брака им Джаки харчи с лека ръка почти 20 милиона долара за ремонт и декорация на луксозни апартаменти  и къщи. Вече няма и капка съмнение, че този път Онасис е сгрешил в избора си на жена и Джаки никога няма да бъде неговия пропуск за американското висше общество и бизнес-среди, както се е надявал. Освен това отношението на клана Кенеди към него е меко казано, обидно – гледат на него като към долнопробно жиголо.

Онасис започва сериозно се замисля за развод. На 23 януари 1973 г. обаче се случва нещо, което не само отвлича мислите му от развода, но и разтърсва живота му из основи. Синът му Александър загива в самолетна катастрофа. Изглежда предсказанието на Мария се е сбъднало и бог започва да си събира вересиите.

След смъртта на 24-годишния Александър Аристотел вече не е същият. Губи желанието си за флиртове и апетита си към живота. Джаки се връща в родния Ню Йорк и започва да води тежки преговори с адвокатите на мъжа си по условията на предстоящия развод. Междувременно Мария се опитва да забрави цялата лудница като се хвърля отново стремглаво в кариерата си… и в обятията на друг мъж. Въпреки че сърцето й все още принадлежи единствено и само на Онасис. През този период той се обажда само няколко пъти и двамата си говорят като доверени приятели. Но Мария знае: ако само дори с половин дума Аристотел я помоли да се върне при него, тя ще захвърли всичко на секундата и ще го направи.

“Винаги ще имаме Париж”

През ноември 1974 г., докато е на турне в Япония,  Мария получава съобщение веднага да се обади в Париж. Първата й мисъл е, че нещо се е случило с Аристотел. Предчувствието й не я лъже. Казват й, че той е в болница в тежко състояние в следствие на хронично автоимунно заболяване. Въпреки че са в развод и в лоши отношения, Джаки е неотклонно до леглото му, но не толкова защото я е грижа за западащото му здраве. Иска да е сигурна, че персоналът няма да допусне до сградата натрапницата Калас, ако се появи.

Всъщност в откритата враждебност на Джаки към Калас няма нищо лично. Напротив, бившата Първа Дама дори се възхищава на отдадеността на певицата към съпруга й. Просто не иска хората да говорят с насмешка зад гърба й, че не е взела мерки да се справи с любовницата.

Шест дни преди Онасис да умре, Джаки не е до леглото му. Когато състоянието му рязко се влошава, не могат да я открият по телефона. Сестрата на Аристотел, Артемис, звъни на Мария, която от дни седи затворена в парижкия си апартамент в тревожно очакване на новини.  Казва, че ако иска да си каже последно сбогом с любимия, ще трябва да го направи сега. Мария успява да се промъкне незабелязана покрай охраната и през служебния входа на болницата се добира до стаята на Онасис. Заварва го почти в безсъзнание. Без да смее да го докосне, само му прошепва: “Аз съм Мария – твоето канарче.” Казва му още, че го обича сега и завинаги, и си тръгва.

Аристотел Онасис издъхва на 15 март 1975 г. на 70-годишна възраст. Когато научават новината, Джаки веднага си поръчва бутикова траурна рокля от новата колекция на Валентино, а Мария въздъхва сякаш с облекчение: “Сега не ми остава нищо друго освен да умра.” Оттегля се в парижкия си апартамент и живее там като истинската скърбяща вдовица на починалия магнат.

На 6 септември 1977 г. Мария Калас умира неочаквано и при мистериозни обстоятелства. Дали е било естествена смърт или убийство все още никой не може да каже със сигурност. Още по-озадачаващ факт е, че въпреки немалкото й богатство, тя не оставя завещание. Затова  и 12-те милиони отиват в ръцете на най-големите й врагове: бившия й съпруг, който години наред паразитира върху успешната й кариера, и безсърдечната й майка, която по време на окупацията на Гърция през Втората световна война, я кара да “забавлява” немски и италиански офицери в замяна на храна и пари.

Последното желание на Мария Калас е прахта й да бъде разпръсната във водите около остров Скорпиос, където е гробът на Аристотел Онасис. Само че желанието така и не бива изпълнено.

 
 
Коментарите са изключени

1 милион евро за доказателство, че Билефелд не съществува

| от |

Немският град Билефелд има 8 века история, популация от 340 000 души, сериозни икономически постижения и не съществува. Последното е забавна шега, която кръстосва мрежата и местното население цели 25 години. Всичко започва през 1994-а година, когато немското население още не подозира, че ще срещне родните национали. Студентът по информационни технологии Аким Хелдс се запознава със свой колега. Попитан за адресната си регистрация, непознатият член на групата споделя, че е роден в Билефелд.

Както мнозина са забелязали, географията така и не става особена научна сила за мнозинството, следователно Аким бързо отрича съществуването на този град и дори го публикува в скромна Usenet система, която в близкото бъдеще ще бъде наследена от интернет форумите. Тънката шега очевидно старее добре и дори Ангела Меркел я използва през 2012 година на официална реч, изразявайки надеждата, че макар Билефелд никога да не е съществувал, тя би го посетила отново. Всичко се нарежда прекрасно, до този момент имахме призрачен град Припят, сега вече имаме и несъществуващ град Билефелд.

  И след като жителите на Билефелд вече са единственият град, работещ като експеримента на Шрьоденгер, решили да направят специална игра за онези, които още отричат съществуването. Предложението е следното: един германец, който успее да докаже, че този град не съществува, получава сумата от 1 милион евро. Крайният срок за участие е 5-и септември и понеже това е и първото по рода си състезание, доказателствата се приемат под всякаква форма от снимки и клипове, до текстово съдържание, доказващо, че на световната карта няма такава местност и всички живеем в една пълна илюзия.

Подозирайки, че и много жители на града са готови да се отрекат от адресната регистрация, вписана в личната карта, градоначалниците напомнят, че парите няма да бъдат взети от данакоплатците, за състезанието е намерен спонсор. Имайки предвид естеството на задачата, единственото по-лесно ще е да докажем съществуването на еднорози. Друга организация наречена „Fridays for Future“ също влизат в играта с 1 милион евро, но тяхното условеи е да бъде намерено доказателство, че климатичните промени са измислица – имаме повече шансофе с немския град. 5-и септември е крайният срок, ако успеете да докажете, че такъв град не съществува, автоматично отричате и съществуването на д-р Йоткер, той също е роден в несъществуващ град.

 
 
Коментарите са изключени

Лошите момичета на историята: Лидия Литвяк – Бялата Лилия на Сталинград

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински машини.

Желан стратегически пункт от тевтонци, руснаци, латвийци и шведи, самостоятелна република през XIV в., индустриален и културен център през Новото време, разположения на брега на р. Великая град Псков е сцена на важни исторически събития, сред които и абдикацията на руския цар Николай II през март 1917 г. Това събитие не само прекратява една от най-дълго управлявалите династии в Европа – тази на Романови (над 300 години), но и бележи края на самата руска империя.

Николай II е от тези владетели,  които се случва да управляват в едни от най-тежките моменти на държавите им. Какви ли не превратности и проблеми не се случват, докато той е на власт – анти-еврейски погроми (1903-1906), война с Япония (1904-1905), две революции (1905/1917), Първата световна война (1914-1918). Неговият подпис може и да слага край на Февруарската революция, но Гражданската война (1917-1922) ще потопи Русия в още по-бедствено положение.

В тези смутни времена, когато в Поволжието върлува глад (1921-1922), който взима над 5 млн. жертви, а Йосиф Сталин се издига като вожд на тоталитарния режим в страната (1922), в дома на Анна и Владимир Литвяк се ражда малката Лидия. Тя е толкова бяла, крехка и прекрасна, че още от самото начало започват да я наричат Лилия или Лилка. Докато гордите й родители я държат в ръце и й се радват, те дори не подозират изпитанията, пред които предстои да се изправи тяхната родина, нито, че малкото им русоляво момиченце ще стане първата жена-ас в историята на Втората световна война.

Lydia_Litvyak

Снимка: Общественное достояние, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=397048

 

Терминът „ас“ се появява през 1915 г. по време на Първата световна война, когато поради пропагандни цели така започват да наричат отличилите се пилоти, които влизали самостоятелно във въздушни боеве. Редица френски, германски, английски, американски и руски авиатори като „Червения барон“ и Еди Рикенбакер се гордеят с тази титла, но до 1941 г. няма отличили се жени, които да застанат наравно с техните подвизи. Първата е Лилия, която със своя Як-1 има 13 самостоятелни и 7 споделени победи над вражески самолети, в това число и над един балон.

Преди да се носи на крилете на победата и да наказва враговете на СССР, Лилия е едно обикновено момиченце, което израства в скромно жилище в Москва, отдалечено на повече от километър от центъра на града, а въображението й е завладяно от руските приказки, които майка й разказва всяка вечер. Баща й е чиновник в железницата, а майка й е продавачка в магазин. Лилия е от първото поколение, което получава строго комунистическо образование. Нейна съученичка я описва като момиче, което привлича вниманието на момчетата и обожава да танцува. Един от най-забавните й спомени е как се вози за първи път на Московското метро.

Когато на 18 август 1933 г. тя отпразнува дванадесетият си рожден ден, държавата обявява тази дата за „Ден на Съветската Авиация“. Вероятно това е един от първите пъти, когато вниманието й е силно привлечено от самолетите. Този ден е отбелязан с голямо авио-шоу, което прилича на военен парад и се провежда на Ходинския Аеродром в Москва. Шумът на моторите, напрежението във въздуха и невероятната скорост, с която красиво се носят из въздуха металните птици пленяват сърцето на Лилия завинаги и само две години по-късно тя прави първата крачка към осъществяване на мечтата си да стане пилот.

За съжаление, по времето, когато се засилва интересът на Лилия към самолетите, вътрешното положение в държавата е разклатено за пореден път. През 30-те години се извършва т.нар „Голяма чистка“ на Сталин. В продължение на 2 години сподвижниците на Джугашвили подлагат на политически репресии всеки, който е дори и най-малко заподозрян в действия срещу управляващите и срещу сталинизма. Терорът обхваща огромен брой от населението – от военни лидери през хора на изкуството и учени до обикновени граждани, които или са изпращани в трудови лагери като ГУЛАГ, или са екзекутирани без съд и присъда. Това е време, когато изразът „обади другарчето“ се изкачва на едно по-горно ниво и макар да не се знае точният брой на жертвите на тези чистки се смята, че той е бил между половин и един милион души.

Един от този милион е Владимир, бащата на Лилия. Една вечер идват в дома им и го арестуват като „враг на народа“, скоро след това той е екзекутиран. Тази лична трагедия не убива вярата на Лилия в комунизма. Никъде в спомените на нейните приятели и роднини няма и намек за възгледи, различни от господстващата доктрина. Даже напротив, винаги се споменава нейният патриотизъм и желание да бъде от полза на родината си.

На 14 години Лилия знае с какво иска да се занимава и не губи време да приведе мечтите си в реалност. Тя започва да се обучава в авиационен клуб, а на 15 години извършва първия си самостоятелен полет. Самороден талант, не е за учудване, че Лилия успешно се дипломира в Херсонското военно училище за пилоти. След това тя започва работа като авио инструктор в Калинин (дн. Твер). На тази позиция я заварва началото на Втората световна война, когато Съветският съюз е съюзник с Германия. Когато вятърът на политическата промяна се обръща и двете държави започват да воюват помежду си, Лилия се записва доброволец в армията. Първоначално тя е отхвърлена, но след подправяне на документите й и завишаване на авиационния й опит, при второто кандидатстване тя е одобрена.

СССР може да се гордее, че е една от малкото държави, в които жените не само се записват в редиците на армията, за да извършват главно спомагателни функции, а реално участват в бойни действия. Това да се случи във военновъздушните сили до голяма степен се дължи на една интересна и смела дама – Марина Раскова. От оперна певица тя се преквалифицира в химик, а впоследствие става известен авиатор. Като навигатор от Съветските военновъздушни сили тя предлага една мини революция в редиците на пилотите – да бъдат създадени изцяло женски бойни полкова. С подкрепата на Сталин, тя успява да учреди 3 такива и в единия от тях е записана и Лилия.

I-26

Снимка: By Неизвестен – http://ram-home.com/ram-old/i-26-2-andreev.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18482924

От това време има най-много сведения за характера и личността на първата жена-ас. Описват я като много малка и ниска и механиците обикновено трябвало да нагласяват всеки път за нуждите й педалите и седалката, когато тя използвала даден самолет. Тя е едновременно силен характер, но и романтична натура, която вярва в суеверия. Не са й чужди типично женски привички като това да си направи шалче от плата на някой скъсан парашут, или да сложи малко букетче цветя в самолета.

Едно от неподчиненията в досието й е, когато отказва да си подстриже косата, когато я приемат в армията, но впоследствие се подчинява. Лилия е жизнерадостна по душа и често празнува победите си като прави леки лупинги преди да приземи самолета. Романтичното име, с което остава в историята е „бялата лилия“ (съветски източници) или „бялата роза“ (англоезичната литература) на Сталинград. Името произхожда от нарисуваната от самата нея бяла лилия върху нейният самолет Як-1, с който извършва редица мисии, като едни от най-опасните й са над Сталинград. Най-близката й приятелка е Екатерина Буданова – втората жена-ас, с която първоначално Лилия съвместно управлява самолета си.

Първите мисии на Лилия са да пази въздушното пространство над Сталинград. През септември 1942 г. тя става първата жена боен пилот, която сваля вражески самолет – „Юнкерс Ю-88“. Ранявана е два пъти, единият от тях – тежко в крака, но продължава своята служба. На следващата година тя получава Орден „Червена звезда“ за големи заслуги към отбраната на Съветския съюз и й е даден чин младши лейтенант. Скоро след това Лилия е приета в едно елитно формирование, т.нар „охотники“/ „свободни ловци“. Това е група от селектирани пилоти, които имат правото по своя инициатива и самостоятелно да преследват и нападат вражески самолети. Докато е част от тази група, Лилия извършва и един от големите си подвизи.

Един германски балон за наблюдение се изплъзвал от многобройните опити да бъде свален от съветските въздушни сили. Тогава Лилия, все още възстановяваща се от травма, отива при командира си и му казва, че тя поема мисията. Когато той я отпраща, тя му съобщава, че със или без негово позволение ще го направи и той склонява пред нейната решителност. Простият й, но успешен план е да нападне врагът откъм слънцето и благодарение на заслепяващата светлина, успява да изненада германците и да ги свали.

През 1941 г. Лилия започва своята военна кариера в 58-ият боен авиационен полк, съставен изцяло от жени, но през следващите години участва и в други формирования, включително такива, които са със смесен състав. В 9-ти полк тя се среща с Алексей Соломатин, ас и командир на ескадрона. Той е първата голяма любов на Лилия. Алексей е настоятелен в ухажването си, но тя не му е отвръща със същото. Едва когато умира при учение, Лилия осъзнава какви чувства е изпитвала към него и в писмо до майка си отбелязва: „никога няма да срещна втори като него“.

През 1943 г. Лилия има множество телесни и душевни рани. Загубила е любимият си и най-добрата си приятелка. Нейни съвременници си спомнят, че тя просто е искала да влиза отново и отново в бой. На 1 август тя излиза със своя Як-1 и не се завръща. Друг член на формированието помни как самолетът й е бил преследван от германците и в един момент изчезва зад облаците. Така едва на 21 години приключва славната военна кариера на първата жена-ас от Втората световна война.

За съжаление нейните успехи не са признати от командването. Точно обратното, нейните началници смятат, че тя е хваната в плен и отказват да я наградят посмъртно. В продължение на над 35 години търсят останките на известния Як-1. През 1979 г. тези усилия най-после се увенчават с успех – намерени са останки от жена-пилот край село Димитриевка, район Шахтерск. След изследвания се установява, че това е Лилия. Факт, който макар и спорен има важно значение, тъй като през 1990 г. носи на Литвяк посмъртно присъденото отличие „Герой на Съветския Съюз“.

Герой_Советского_Союза_Лидия_Литвяк

Снимка: Автор: Tov sergeant – собственная работа, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25229393

Животът на Лилия вдъхновява не малко хора на изкуството. Тя е герой в романи, в театрална постановка и дори в комикси. Преди да стане известната Бяла Вещица от Нарния, Тилда Суинтън я изиграва в постановката „Бялата роза“. Лилия се ражда в тежките години след Гражданската война, прави първите си крачки в новосъздадения СССР, пораства по време на Голямата чистка, намира своето призвание във въздуха в навечерието на Втората световна война и разцъфва по време на този конфликт, за да се превърне в първата жена-ас – герой на своята родина и вдъхновение за поколения пилоти след нея.

 
 
Коментарите са изключени

Били Типтън и една 50-годишна тайна

| от |

Били Типтън е джаз музикант и фронтмен на бандата си, който набира голяма популярност през 40-те и 50-те години на 20 век. Той се пенсионира, напуска музикалния бизнес и осиновява три момчета заедно със съпругата си, с която имат „брак“ (Във Великобритания и САЩ важи така нареченият „common-law marriage“, според който държавата може да приеме, че двама души са в брак, въпреки че не са го сключили официално.) През 1989, на 74-годишна възраст, Типтън почива заради усложнения от нелекувана пептична язва.

Чак след смъртта семейството му научава, че Били всъщност е биологична жена. Новината се появява ден след погребението му. 

ab039ec37fbb6adab47bffa80cf1bda9

Дороти Люсил Типтън е родена през 1914 и напуска дома си през 30-те години, за да преследва кариера в музиката. Типтън в началото започва да се облича като мъж, за да бъде приета по-лесно и да може да достигне по-високо, защото музикалният бизнес тогава е бил изключително неблагоприятен за жените. Но до 1940 тя вече живее изцяло като мъж. През годините тя има множество връзки с други жени. Истинската си идентичност успява да запази в тайна като казва на партньорите си, че гениталиите му са пострадали в сериозен автомобилен инцидент – затова трябва да превързва гърдите си.

Така успява да запази истинския си биологичен пол от света в продължение на 50 години. Кръвните му роднини не знаят за двойнствения живот на Били – всеки път когато ги посещава, той става отново Дороти.

 
 
Коментарите са изключени

Коро – епидемията, която лишава човек от полов орган и води до смърт

| от |

Сингапур е страна – пример за икономически подем. Само за няколко години, тя се превръща и в страната с най-много самоубийства, в следствие на бързите темпове на развитие. През 60-те години на миналия век, когато все още липсва този феномен , жителите са имали други проблеми и в този случай, други епидемии.

Говорим за епидемията „коро“. Ако потърсите малко повече информация за този медицински феномен, разбирате, че става въпрос за така наречената епидемия, в която половите органи се свиват до изчезване. В това конкретно вярват пострадалите, а медицината е категорична, че това е висша форма на глупост или ранна форма на шизофрения. Много лоша форма на шизофренията, бихме добавили. Глобалната истерия около свиването е покосила най-сериозна в Африка, Азия и Европа. Един интересен доклад от нощно дежурство разказва как баща води своя 16-годишен син в градската болница:
Момчето беше ужасено и бледо, не спираше да дърпа отчаяно своя пенис, за да предотврати органа от тотално изчезване и свиване в слабините.“

Подобни доклади от нощни дежурства не са били рядкост и в останалите медицински заведения. Обикновено родителите се успокояват, а страдалеца получава около 10 милиграма хлордиазепоксид, за да може да се „подобри“. Тежък проблем за всеки лекар може да е внушението. Младежът разбрал, че може да се зарази от петнисто свинско месо. Преди да стигне до болницата, той консумирал такова, но понеже не знаел какъв вид било прасето, започнал да подозира драстично свиване. Ако искате да създадете революция, използвайте внушения. Работят безпроблемно, особено ако културата в страната е се поддържа на определено ниво – ниско.

Singapore city downtown skyscrapers office buildings of modern m

Това са всички необходими фактори за епидемията „Коро“.
Болниците започват да се пълнят, паниката преминава всякакви граници, продажбите на свинско падат. Различни експерти споделят, че свинската треска (обикновено и причина за избиване на петна по свинята) и ваксината за нея са безвредни за хора, но това изобщо не помага, сякаш тази информация идва твърде късно. Сингапур прекарва цели седем дена в опити да успокои населението. Самият здравен министър е заставен да говори по всички възможни медийни канали, при това на безумна тема – свиване на половия орган. Обяснението, че „Коро“ е болест, обвързана изцяло с психологичното състояние, отново не било достатъчно добре прието.

Добрата новина е, че след тези изказвания, случаите се намалили драстично, а до края на годината са изчезнали.
Според медицинските доклади, документираните случаи са около 469, но ако попитате служител на коя да е болница в Сингапур за този период, най-вероятно ще чуете за много повече хора с лабилна психика. Основният проблем на пациентите, подозиращи изчезванетоko, чули за болестта много, преди да изпитат въпросното заболяване – да станат част от масовата психоза. Западната медицина класифицира този феномен като „панически синдром, създаден изцяло на културна индоктринация“.

От 1967-а до 2019-а година се променя нивото на културата, модернизацията отнема всички познати фолклорни заболявания и други негативи. Хомеопатията продължава да е основен източник за лекуване на редица заболявания, но къде не е? Нека не забравяме, че в същия период, Сингапур е имал и значително количество вещери, изпълняващи различни поръчки. Малко е трудно да си представите страната днес, особено след като знаете каква паника се е разбунтувала тогава.

 
 
Коментарите са изключени