shareit

Мария-Антоанета и пастите

| от |

Една от най-популярните фрази, използвани някога в историята е „Като няма хляб, да ядат пасти!“. Мария Антония Йозефа Йохана фон Хабсбург-Лотарингия е онова мечтано агне за заколение, за което Франция дори не е мечтала. В онези прекрасни времена на 18-и век, малко преди френската революция, Мария-Антоанета е буквално предадена на френския кралски двор като единствено решение за заздравяването на отношенията между Австрия и Франция.

Мария Тереза успява да пусне всичките си деца в обръщение, изградената брачна империя се управлява от самата нея, докато децата осъзнават, че са само пионки. Впрочем, майката обичала най-малко Мария-Антоанета, в историята има едно запазено писмо, което разкрива нежните отношения между двете:
„Красотата ти… честно казано не е толкова голяма. Липсват ти талант и брилянтност, но това го знаеш и ти самата.“

Wedding_of_Louis_&_Antoinette

Снимка: By Неизвестен – http://www.ladyreading.net/marieantoinette/index-en.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5000240

Подозираме, че през 18-и век не е имало особено сериозни закони, които да забранят на 14-годишната Мария Антоанета да пристане на Луис Огюст. Французите все пак изчакали пълнолетието, преди да направят Луи 16-и крал, както и неговата съпруга – кралица. Историята разказва, че младите не успяват да оформят характерите си и да станат добро семейство, картотекирани са и инциденти по време на първата брачна нощ. Фимозата на Луи 16-и не позволявала да изпитва удоволствие от своята ерекция, дискомфортът се преместил и върху Мария-Антоанета. След като не можела да бъде задоволена от своя съпруг, дамата избрала игрите, партита и според кралския двор – други мъже.

Назряващият проблем не можел да бъде толкова лековерно пропускан. Липсата на наследници може да обърка австрийската политика. Мария потърсила за помощ своя брат Йосиф 2-и, който евентуално да предложи някакво решение на проблема. Може да сте крал на Франция, но това не означава, че няма да ви е страх от уролога, особено ако живеете някъде в 18-и век – развитието на медицината все още в застой с възможността да ампутира крайници – това е най-висшето решение. Йосиф 2-и трябвало да пристигне инкогнито и да се покрие от всички възможни зададени въпроси. Гостът посъветвал младите и предложил да имат малко повече търпение, както и уважение.

Очевидно е, че Луи ще трябва да мине една елементарна операция за освобождаване на либидото и всички ще бъдат щастливи във френския крал двор. Но дали?
Мария обичала забавленията, приемите и била много по-одухотворена и лека, отколкото краля, който сякаш се въздържал от абсолютно всичко. Докато купонът от кралицата се вихрел с пълна скорост, Луи прекарвал времето си в науката, предпочитал да мисли и чете за света колкото се може повече.

Marie_Antoinette_Young3

Снимка: By Жозеф Дюкрьо – http://www.ladyreading.net/marieantoinette/big/marie21a.jpgUploaded 24/07/2006 from http://expositions.bnf.fr/fouquet/grand/f219.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1021695

Разбира се, някой трябвало да осребрява чековете на австрийката, която не просто харчела през пръсти, тя нямала ръце. Един ден, селяните споделили, че цената на хляба се е изстреляла в космоса, но дори и това не я накарало да спре и да си почине от безкрайния бал. Сметките за одежди и скъпоценни камъни също не са особено тънки. Можете да мислите за Мария-Антоанета като за жена, която фалира цяла империя. И ако диамантите са едно перо от сметките, кралицата не спирала да инвестира в недвижими имоти.

Покоите и във Версай били няколко пъти променяни. Кралицата на Франция отказвала да участва в традиционните занимания: отказвала да забавлява кралските гости, да присъства до краля в различни мероприятия и още много други. Въпреки всички тези недостатъци, жената имала и добро сърце – има случаи, в които започнала да се грижи за сираци. В друг момент е спирала каляската, за да превърже раната на селянин, пострадал по време на работа. Австрийската императрица осъзнавала какво се случва и написала на своята дъщеря, че подобно отношение ще доведе до трагичен завършек, следователно съветът бил да се промени.

Проблемът на задаващият се ураган е фактът, че и преди младите да се вземат, Франция потъвала дълбоко. Мария-Антоанета допринесла, разбира се, но не е основната причина. Да не забравяме, че това е бил най-слабо подготвеният кадър на австрийския имперски двор. Френската кралица правила издънка след издънка. Lелята на Луи 16-и наричала своята кралица „австрийската жена“, сякаш същата не можела да заповяда екзекутирането ѝ.

Лошата леля винаги правила приеми с хора, които не били особено добронамерени към Австрия. Четели се прози по адрес на Мария-Антоанета, забавни стихове и още много други. Опитите за пълно унижение сякаш не успявали да наранят толкова дамата. И това ни води до един много важните въпроси: казала ли е Мария-Антоанета на селяните да прибегнат до пастите или не е?
Според много историци, версията е доста променена и истината е, че бедната кралица никога не е подозирала в какво ще я забъркат. Оригиналните думи са обвързани с консумацията на бриош – сладък хляб и дори не са на Мария-Антоанета, а според някои историци, на Мария – Тереза (испанска принцеса, пристигнала много по-рано във френския двор), по традиция лошите думи, по закон трябвало да се препишат на австрийската жена. Истината е, че кралицата пише до майка си следните редове:
„Определено съм сигурна, че хората, които се отнасят толкова добре към нас, макар тяхната бедност, ни мотивират да направим всичко възможно за тяхното щастие.“

THE TUILLERIES, 20TH JUNE 1792

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1056423

Подобни намерения може да се гарнират с една паста, все пак никой не е бил нещастен от нея, но по всичко личи, че положението тук е съвсем различно. И докато Франция се подготвя за свалянето на кралския двор, австрийската жена получава огърлица от 650 диаманта на стойност 4.7 милиона долара (по днешни стандарти). Народът вярвал и на слуховете, че две от децата не били на собствения им крал, а имало шведска връзка в направата им. Хазната вече олекнала твърде сериозно.

Финансирането на американската революция не било евтино удоволствие и когато през октомври жителите разбиват Бастилията, за да набавят оръжие, кралят и кралицата не предприемат мерки и не изпращат войници да потушат бунта, а са имали тази възможност. Нямало как срещу собствените си хора. И ето тук идва интересният момент. Повече от 10 000 души пристигат пред Версай, за да изкарат кралските особи, да ги запознаят с мизерията на народа им. Пред тълпите, когато някой извикал името на кралицата, тя излизала на балкона и се покланяла толкова ниско, че бесните парижани онемявали.

Вместо смъртни закани, започвали да крещят „Да живее кралицата!“. Разбира се, жената осъзнавала, че много скоро тълпите ще искат да набучат главата ѝ на шиш, както и тази на съпруга ѝ. Макар и да не предрича толкова точно своя край, жената осъзнава началото на края. Нейният съпруг ще бъде обезглавен за държавна измяна, а след това и Мария ще последва съдбата му – смърт чрез обезглавяване на гилотината. До последния си миг, Мария-Антоанета не страда за нищо друго, освен за съдбата на децата си. Тя осъзнава, че е била подготвяна за жертва на революцията от самото начало, но децата са последната ѝ грижа и най-вероятно дори и на устройството за обезглавяване, точно те са препускали в съзнанието ѝ.

 
 
Коментарите са изключени