shareit

Мари-Терес Фигуер – острието на Наполеоновата армия

| от |

Жените в армията носят особено изящество във всяка битка, но според мнозина, не са подходящи за военна служба, поради простата причина, че физиката на дамите е значително по-слаба от мъжката. За един от основните примери на жените във военното дело, трябва да погледнем към Афганистан.

Разказва се, че именно там на жените било дадено право да се сражават, но когато падали в боя, мъжете често нарушавали дисциплината на сражението и се опитват да им помагат, което автоматично довело до отнемането на това право. За голяма радост на мнозина, Наполеон имал едно по-различно виждане и дава зелена светлина на дамите, които искат да се сражават на страната на Френската империя.

Сред тях можем да видим присъствието на Мари-Терес Фигуер. Ако някога има феминистко движение, което трябва да отбележи успехите на дамите на фронта, определено може да използва тази французойка. Имайки предвид ръста ѝ от 1.6 метра, най-вероятно мнозина са очаквали да се разделят с нея по един или друг начин. За съжаление очакванията им се разбиват на пух и прах. Мари има 22 години военен стаж и участва във всяка голяма Наполеонова война, включва се дори във Френската революция.

За този период не остава без рани. Простреляна е два пъти, прободена е с меч четири пъти, повече от 4 пъти е затискана от коня си и въпреки това успява да се повдигне от трупа му и е била военнопленник три пъти. В първият случай на задържане е харесана толкова много от своите въздържатели, че те се опитват да я рекрутират на тяхна страна. Вторият път е откарана в Австрийски затвор, но успява да избяга, а накрая е изпратена в Англия под домашен арест с идеята, че ако не е на фронта, няма да може да направи толкова щети.

Що се отнася до топлото отношение на англичаните, дамата не остава длъжна и пише, че кухнята им е под всякаква критика, а що се отнася до самите хора, до голяма степен могат да се смятат за особено прилични хора, поне през по-голямата част от времето. Наричат я малката непринудена дама, която има огромно желание да се справи с почти всяка задача. По-важното е, че когато реши да псува, може да засрами дори мъжете в този особено влиятелен спорт. А ако това не помогне, дамата винаги щяла да се възползва от меча си, за да затвори завинаги устата на всезнайкото.

Точно това реноме кара останалите да открият необходимото уважение към нея. Освен това никога не се опитва да използва каквито и да е методи за криенето на своя пол. И всичко започва през 1774 г., когато дамата се ражда в Дижон. Остава сирак на 9-годишна възраст и отива да живее при чичо си, който служил в кавалерията на Луи XVI. Дори и като малка, Мари не успява да бъде укротена. Всеки път си навлича неприятности, докато накрая собствения ѝ чичо не е принуден да влезе в дуел заради нея.

gettyimages-480826963-594x594

В уречения ден, момичето придружило своя единствен роднина и когато  дошло време за сражение, дамата извадила меча от ножницата и заявила, че ще се сражава сама, за да защити честта на семейството си. Стъписани от развиващата се ситуация, двамата джентълмени заявяват, че няма смисъл да водят тази битка и прекратяват срещата. След като през 1793 г. Франция е разтресена от революцията и монархът е свален от власт, тя следва чичо си в Кралската армия, за да се изправи срещу хората, които вече подготвят една особена буря.

Армията не успява да се справи с общественото недоволство и губи битката. Мари е взета за заложник, след като е съборена от коня си, но дори и като затворник, отказва да се предаде. Даже напротив, продължава да псува своите противници, да ги нарича абсолютни страхливци и да продължава да ги смята за особено слаби в редица отношения. Един от пазачите ще запише в дневниците, че дамата ги наричала треперещи страхливци, които продължавали да се страхуват от нея, дори и да са поставени решетките. Когато я водят за разпит, кавалеристката заявява следното:

„Вие говорите като жалки отрепки. И аз имам едно особено мнение за отрепките, които се борят срещу своята собствена страна. И макар че съм жена, предлагам на всеки от вас да ми услужи със сабята си, за да ви помогна да опознаете себе си в един много красив образ – този на страхливеца. Съдейки по това, което виждам, няма да ми отнеме много време.“

Единственият вариант в този момент е да избере дали да се включи в Революционната армия или да постави главата си на гилотината. И след като няма избор, се присъединява. През 1793 г. 19-годишната французойка получава мечтаната сабя и кон. Оказва се, че е на правилното място, защото в този момент французите имали доста добра и позитивна настройка към дамите на бойното поле.

Според записките имало поне още 80 жени, които се сражавали за въпросната армия и много други можели да последват примера им. По тази причина не се налага Фигуер да се облича в мъжки дрехи или да използва фалшиво име. За сметка на това демонстрирала невероятни умения на коня, можела да стреля брилянтно, но често изпитвала огромно желание да използва шпагата си, за да разрязва противника си, в комбинация с цветущия речник, скоро била призната за страховит войн, срещу когото никой не иска да се изправя. Скоро щяла да има възможност да се прояви на всяко бойно поле от Перинеите до Берлин. Срещата ѝ с Наполеон Бонапарт се случила малко по-късно през същата година, когато участвала в обсадата на Тулон. Бъдещият владетел на Европа бил все още артилерийски командир.

Двамата ще се сражават заедно. По време на тази битка е простреляна в гърдите. Въпреки съветите на лекарите да се откаже от бойното си кредо, Фигуер се връща след няколко месеца. Идва точно на време за разправа с така наречения Червен терор или терора на монтанярите. Новият режим забранявал на жените да се сражават с мъжете и всички офицери от нежния пол били принудени да се оттеглят.

gettyimages-150617362-594x594

Всички без Мари, за която се събрала подписка, разказвали се легенди за проявите ѝ в Тулон. След като бойните другари отказали да я освободят, тя получава много специален статут в армията. При опита си да спаси генерал Жан Франсоа Ног в Перинеите, губи два коня, но въпреки това успява да се измъкне от тежката им хватка, за да стигне на време до него. Същият по-късно ще помогне в политическата кампания на брата на Наполеон.

Фигуер е успяла да обезоръжи противниците, които застрашавали живота му, след това да го издърпа на безопасно разстояние и да се върне обратно в сражението. Генералът по-късно я повишава в полковник. Малко след това сражение сключва брак с един от бойните ѝ другари. В последствие ще се запише за следващото сражение през 1798 г. с името Тереза Сансен, прави го, за да не получи негативно внимание от страна на бойците, които можели да я сметнат за значително по-слаба, а и това нямало да бъде полезно за нейния съпруг.

Същата година е зачислена при 15-те Драгуни – отряд, който оформял върха на Френската армия. Същите господа скоро успяват да влязат в Швейцария, да неутрализират армията и да поставят правителство, което да отговаря изцяло на нуждите на Наполеон. Една година по-късно се намира в Северна Италия и води битка с австрийските войски. На нея се пада честта да води сражения в Алпите.

В битката за Дженола, младата дама се оказва в една доста неприятна позиция. Врагът превъзхожда Драгуните 2:1, но това изобщо не им прече да нападнат централно противника. Развихря се сериозна битка, в която французойката е ранена четири пъти от меч. Конят ѝ е убит, но успява да се изправи точно на време, за да види как бойните ѝ другари официално се предават. Задържана като военнопленник, дамата успява да припадне от кръвозагуба. Заведена в австрийски лагер, но френските затворници ѝ помагат да избяга. Непокорницата преминава Алпите пеша и се връща обратно във Франция.

gettyimages-150615993-594x594

Фигуер се прибира у дома, но след като е пострадала толкова много, преценява, че е време да се откаже от военната си кариера и да се погрижи за тялото си. Получава военна пенсия от 24 франка на месец, медал за храброст и препоръка от двама генерала за участие в Легиона на честта. Във времето за почивка, Мари осъзнала, че ѝ липсва войната и след една година отново подава молба за зачисляването в армията.

През 1802 г. Фигуер се включва в Голямата армия. Получава задачата да бъде личен асистент на съпругата на Наполеон – Жозефин. Тази задача ѝ се струва толкова скучна, че решава да напусне след десет дена и да настоява за бойна роля в армията. Имайки предвид тежкия характер на Мари, Жозефин била очарована от идеята и направила всичко възможно да изпрати дамата на фронта. Това било само едната причина, другата е тенденциозното желание на Мари да бие абсолютно всеки, който реши да ѝ противоречи.

Изпратена е в Германия, където да бъде в полза на самия Наполеон. Там се среща комбинираната военна сила на Прусия, Австрия и Русия. Френската армия се оказва в апогея си и не само успява да вземе превес в тези сражения, но и не пропуска възможността да стреля в гърба на онези, които развалят удоволствието от победата. Разбира се, Мари е отново простреляна, докато пътува към Берлин. Имайки опит с прострелните рами, дамата така или иначе успява да продължи военната кампания.

През 1809 г. е член на Имперските Френски Драгуни – най-елитната военна дивизия в армията на Наполеон. Следва изпращането ѝ в Испания, където да се бори срещу партизаните в продължение на три години. Накрая е заловена от Мерино през 1812 г. Неговите мъже имат огромното желание да прекратят величествената история на френската кавалеристка, но местните жители изиграват огромна роля в спасяването ѝ.

Всеки селянин се кълнял, че Мари помагала на бедните, отнасяла се добре с тях, давала им пари, грижела се за бездомните хора и често помагала с каквото може на онези, които не били нейни врагове. Точно това накарало Мерино да я пощади. Вместо да я убият, те я предават на британците като военнопленник. Отпътува за Великобритания, където трябва да прекара година под домашен арест.

SAMSUNG DIGITAL CAMERA

Снимка: By G CHP – Own work, CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11316372

Там написала, че кухнята на англичаните е изключително жалка, но пък бирата в никакъв случай не е за изхвърляне. Връща се обратно във Франция през 1815 г. и отново се включва в армията на Наполеон за 100-те дни, но така и не успява да присъства в сраженията при Ватерло. След падането на императора, Мари най-накрая решава да приключи военната битка. Пенсионира се и заживява в Париж.

Там отваря ресторант в партньорство с Жан Женевие Гарнерин, която по-късно ще остане в историята като дамата, която използва за първи път парашут. Мари успява да напише своята автобиография, след това да живее дълго и щастливо. Погребана е през 1861 г. на 86-годишна възраст като френски герой. И до днес остава като една от най-успешните жени в армията и военната история на света.

Заглавна снимка: By Unidentified painter – Joconde database: entry 01320016804, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43932338

 
 
Коментарите са изключени за Мари-Терес Фигуер – острието на Наполеоновата армия

Повече информация Виж всички