shareit

Мама Сладка 40 години подслажда живота на Извънземните от NBA

| от chronicle.bg |

Преди две седмици, след поражението на Тимбъруулвс от Пистънс, Тадж Гибсън искаше да запознае съотборника си Джош Окоги със своя загадъчна приятелка. След като всички ангажименти след мача бяха приключили и неприятните мисли от загубения двубой вече отлитаха от съзнанието им, двамата се отправиха от изхода на арената в Детройт към клубния автобус. А там ги очакваше един човек и усмивка, на която Тадж не можеше да устои.

33-годишният Гибсън, ветеран с десетгодишен опит в лигата, отлично знаеше какво следва: гореща прегръдка, кратък разговор за това как върви животът му и неизменния подарък. В същото време 20-годишният Окоги бе на другия полюс на емоциите си и наблюдаваше срещата в неведение. Беше объркан и предпазлив.

3

„Безумно забавно е, защото новобранците в отбори и случайните хора, които минават покрай нас, започват да се чудят коя е тази дама. Представих я на Джош, а той изненадано му попита: „И какво? Искаш да кажеш, че тва е някаква жена, която ти пече бисквити и сладки, така ли?“ А аз отговорих: „Да, момче, тя е много приятна дама и прави невероятни сладки“.

До края на пътуването с автобуса, което отне около 20-ина минути, Окоги вече бе омел цялата кутия и, примлясвайки, отбеляза възторжено. „Тези сладки са изумителни“, а Гибс само му кимна и отговори с усмивка: „Да, такива са всеки път“.

Приятелката на Гибсън със златните ръце се казва Даяна Саймън. Тя е на 64 години, родом от Кливланд, и работи като мениджър в AT&T в родния си град. Но звездите от НБА от настоящето и миналото я познават под друго име.

„Аз я наричам Мама Сладка и така е записана в телефона ми“, казва центърът на Гризлис Йоаким Ноа.

1

В продължение на почти 40 години Саймън доставя лично от специалитета си пред залите в Средния Запад – главно в Кливланд, Детройт и Чикаго, а наред със сладките, дарява любимите си звезди и с майчина любов. Самата Саймън няма съпруг и свои собствени деца. Поне официално. „Синовете“ й обаче са безброй. И всичките – „извънземни“ от НБА. Тя пече бисквитите в свободното си време и обикаля страната на собствени разноски.

„Предлагали сме й пари, но не дава и дума да се отвори. Даяна просто обича да се грижи за баскетболистите“, казва нападателят на Уизърдс Джабари Паркър.

Наградата за Мама Сладка и нейните усилия е да си побъбри с играчите и да й кажат, че им е било вкусно.

„Обичам да правя нещо полезно и приятно за другите. Харесва ми да пътувам и да се срещам с хора, които когато ме видят следващия път, да ме поздравяват и да ме питат: „Дали нямаш някоя сладка у себе си?“. За мен това е начинът да се запознавам и да намирам някаква обща цел в живота с новите си познати. Отначало просто си говорим, а след това отношенията ни прерастват в приятелство. Всеки обича бисквитките ми. Затова ги и правя. Не искам, когато ме видят пред залата, да си мислят: „Отново ли тази Даяна… Какво иска?“. Обикновено феновете винаги искат нещо от баскетболистите, независимо дали става въпрос за автограф или билет за мач. При мен е точно обратното. Целта ми е да разберат, че има човек, който ще направи нещо за тях, без да търси нищо в замяна.“

6

Навярно и вие си мислите същото като Окоги в началото: как може една обикновена жена да прави всичко това? Как се среща с играчи, които получават милиони долари, и разговаря с тях лице в лице само на няколко метра от скъпите им лимузини и клубните автобуси? Как така суперзвездите и гардовете на отборите й се доверяват толкова безрезервно? Не се ли страхуват, че може да сложи нещо в бисквитите?

„Изобщо не се притеснявам. Просто знам, че сладките винаги ще бъдат хрупкави, свежи и вкусни“, казва по този повод Боби Портис от Уизърдс.

4

Това доверие обаче си има и своето обяснение.

През 70-те години на миналия век Саймън работи като детегледачка в домовете на някои от баскетболистите на Кавалиърс и още тогава готви не само за малчуганите, но и за звездите и техните съпруги.

И тъй като НБА е огромен, печеливш и динамичен бизнес от десетилетия, някои от тези играчи напълно в реда на нещата се местели в клубове от други градове, когато пристигне добра оферта за тях. Но рано или късно се връщали в Кливланд с екипа на новия си клуб. И там ги очаквала стара приятелка…

2

„Когато им предстоеше мач тук, те ми се обаждаха и ми казваха нещо от сорта: „Здравей, Даяна! Можеш ли да изпечеш малко сладки и да ми ги донесеш? Сега съм в хотела“, разказва Саймън.

Джим Клемънс, който играе над десет години в НБА, преди да стане помощник-треньор на редица  отбори от Асоциацията, е един от тези, които се сприятелява с Мама Сладка в Кливланд навремето. Стават толкова близки, че дори я кани на сватбата си. През 1989 г. пък, като асистент на Чикаго Булс, й предлага да изгледа на живо мач на „биковете“. Саймън първоначално се колебае, защото не е свикнала да получава даром нищо в живота си. В крайна сметка се съгласила, но при едно условие: „Хайде, ще дойда, но ще ти изпека бисквити.“

Малко след края на разговора, телефонът й отново звъннал: „Моля те, донеси сладки, но не само за мен и жена ми, а за целия отбор“. Даяна изпекла няколко тави, напълнила чантите и поела на 5-часово пътуване към Чикаго.

„Първоначално носех по една голяма кутия, но Майкъл Джордан, Скоти Пипън и Рон Харпър започнаха да се дразнят, че другите им изяждат бисквитите. Затова започнах да слагам за всеки в отделна кутия. Тогава струваха по 25-30 цента, а сега същите са по 3-4 долара. Принудих се да купувам най-обикновени опаковки от пекарните.“

След дълги години в услуга на Извънземните, Даяна е във ВИП списъка за абсолютно всички НБА събития. Където реши – отива и влиза. И носи сладки. А тези изключителни професионалисти, обсебени от фитнес и диети, са готови да нарушат режима си заради нейните десерти.

5

„Имаше моменти, когато някои играчи ми предлагаха пари. Казах им, че не съм тук заради това и не искам да се забърквам в неприятности заради нелицензираната продажба на сладки в залата. Правя всичко това само за тях и за себе си.“

Наставникът на Клипърс Док Ривърс разказва, че познава Саймън от над 20 години. Спомня си първата си среща с нея в Кливланд, когато трескаво търсел отговора на въпроса защо някаква непозната му предлага сладки. По-опитните по темата обаче бързо го уверили, че не само са безвредни, но и невероятно вкусни.

„Сега ми пече по поръчка какво ли не“, споделя Ривърс за Мама Сладка, която е очаквана с нетърпение във всяка зала.

Според Саймън, тя е посетила на живо около 80% от всички домакински мачове на Кливланд през последните няколко десетилетия. Почти не пропуска гостуванията на отбора в Детройт, защото „е толкова близо и хората там са прекрасни“. Понякога стига и до Чикаго.

С течение на времето стана баскетболната любимка на Средния Запад, а поднасянето на вкусните й подаръци след мачовете се превърна в неизменен ритуал.

Постоянно я питат какво слага в бисквитите си, за да станат толкова неустоими, но твърди, че всичко е много просто и стандартно – ванилия, брашно, шоколадови пръчици, стафиди и т.н.

Една рецепта, отработена до съвършенство.

Но все пак признава за мистериозната съставка в тестото си.

„Просто ги правя с много любов“, казва Саймън.

И наистина – слага голяма щипка майчина обич, с която младият Джош Окоги се сблъска пред залата в Детройт, първоначално гледайки недоверчиво Мама Сладка.

Но Тадж Гибсън, който се запозна с грижовната Даяна още в Чикаго, нямаше как да го подведе.

Защото знае отлично, че бисквитите са неустоими, каквато е и приятелската усмивка. Било след радост или поражение.

„Тя винаги ме заговаря и ме пита как са нещата при мен. „Не се тревожи за мача. Игра добре – казва ми. – Ето ти малко бисквитки, за да си оправиш настроението. Всичко ще бъде наред“. Тя е познато лице в нашия бизнес, в който постоянно се появяват нови хора. Виждаш я след мач и денят ти става по-светъл“, излива душата си Гибсън.

Общуването със звездите озарява и ежедневието на Мама Сладка. Без съпруг и деца тя дарява цялата си обич и внимание на момчетата от НБА.

Прави го напълно безкористно – да знае, че е зарадвала някого.

Отказвала е безброй предложения и нелоши хонорари да разкаже историята си в лъскавите телевизионните студиа на Щатите, но не й трябва закъсняла слава.

Целият й живот са баскетболните пътувания, сладките и приятелите, на които ги дарява.

Невероятно, нали?

Но за щастие все още има такива хора по света. Колкото и да ни се струва, че са на изчезване.

 
 
Коментарите са изключени