shareit

Майката на Джордж Вашингтон и проблемите помежду им

| от chronicle.bg |

Дори необикновените хора имат обикновени проблеми – например, лоши отношения с един от родителите е доста често срещан. Запознайте се с майката на Джордж Вашингтон – Мери Бал Вашингтон.

Мери Бал в родена във ферма във Вирджиния през 1708. Баща й, Джоузеф Бал, почива, когато тя е на 3 годинки, а майка й, която също се казва Мери, почива 9 години по-късно след което момиченцето е отгледано от Джордж Ескридж, семеен приятел. На 23 се омъжва за Августин Вашингтон, 37-годишен вдовец с 3 деца. С него тя има 6 деца като едно от тях умира. Августин също умира през 1743 и я оставя сама с децата.

Mary_Ball_Washington(Pine)

Мери Бал Вашингтон

Джордж Вашингтон, кръстен на семейния й приятел Ескридж, е най-големият син на Мери и Августин. Когато баща му умира, той е едва на 11, но въпреки крехката си възраст след кончината на него се пада да е мъжът в къщата.

Дали заради безбройните смърти в семейството й или заради изключителното количество работа, което изисква една ферма, Мери е много властна над сина си. Тя не се интересува по никакъв начин от това какво иска той и ревнува от всяка проява на самостоятелност. 

Когато Джордж е на 14, полубрат му заедно с негови приятели изготвят план да го отърват от задушаващата хватка на майка му като му намират работа като флотски курсант в фрегатата Ройъл Нейви. След много убеждаване Мери се съгласява, но в последния момент се отказва и синът й остава във фермата.

Тя не знае, но така всъщност прави услуга на Джордж, защото той ще се заеме с друга длъжност, която през 40-те години на 18 век всъщност може да е много лукративна. По това време все повече и повече новозаселници се установяват в Америка и съответно трябва инспектор, който да следи и описва кой колко и коя точно земя притежава. В процеса тези инспектори често успяват да запазят най-хубавата земя за себе си и Джордж не е изключение. Когато е на 20, той вече притежава около 9300 декара във Вирджиния, което ще е и в основата на богатството му.

Знанията му също така го правят и много ценен за британците, които до 50-те години на 18 век се борят с Франция за контрол над Охайо. През март 1955 Джордж получава предложение за работа като съветник на генерал Едуард Брадок, който е изпратен от Англия да се разправя с французите. Той приема и моли брат си Джак, който живее с майка им, да се премести в неговата ферма в Маунт Върнън, за да се грижи за нея. Това, разбира се, ще усложни ситуацията за Мери и когато тя научава за плана на синовете си, побеснява. „Лишена от семейната помощ, Мери Бал Уошингтън пристига в Маунт Вернън бясна и с намерението да откаже Джордж от това да работи с Брадок“, пише биографът Рон Черноу в книгата си „Washington: A Life“. „Мери настоява плановете на сина й да бъдат изяснени на момента.“ Джордж обаче проявява сила. Той е решен да не отказва работата, но заради цялата караница с майка си изпуска интервю с хората на генерала в Александрия, Вирджиния.

Въпреки това, на 9 юли 1755 генерал Брадок заедно с 1400 войника, сред които е и Вашингтон, пресича река Мононгахела в Пенсилвани. Тогава е нападнат от 900 индианци и французи. В битката загиват над 400 британски войници, а стотици са ранени включително и генерала, който няколко дни по-късно умира. Вашингтон обаче има късмет. Както и да се гледа на нещата, битката е разгром. Вашингтон предупреждава Брадок месеци наред, че британската тактика на директно нападение няма да издържи пред французите и индианците, които стрелят скрити зад скали. Затова и от тях едва 23 умират, а ранените са 16.

По време на битката самият Джордж показва изключителна смелост и лидерски качества и затова месец по-късно е обявен за командир на армията във Вирджиния. Тогава той е само на 23.

За майка му обаче това няма никакво значение, защото тя все още му е ядосана за това, че я изоставя и отива да се бие в една война, която нея никак не я засяга. И „страданията“ й продължават през следващите 3 години, защото синът й често отсъства. През декември 1758 се пенсионира от длъжността, за радост на майка си: „Проблемите ми нямаха край, докато Джордж е в армията“, пише Мери в писмо до роднина: „но той вече напусна.“

Няколко седмици по-късно, през 1759, Джордж дава на майка си нова причина да му се ядоса – жени се за богата вдовица на име Марта Къстис. Няма сведения Мери да идва на сватбата, а доведената си внучка вижда чак след година. Историците твърдят, че за оставащите й 30 години живот тя нито веднъж няма да посети семейството на сина си в Маунт Върнън.

Вашингтон обаче често пътува до нейната ферма и й дава пари. До началото на 70-те години на 18 век, Мери е над 60-годишна и не може вече да се грижи за фермата – затова Джордж купува съседната къща до тази на сестра му Бети, където Мери прекарва последните 17 години от живота си. Въпреки добронамереното му отношение тяхната връзка никога не се възстановява.

800px-Infantry,_Continental_Army,_1779-1783

Пехотинци от Континентална армия 

В началото на Американската революция, през 1775, Джордж е назначен за главен командир  на новоформираната Континентална армия и отново отива на война като назначава един от племенниците си да се грижи за майка му и да оправя всякакви финансови въпроси, които тя би могла да има. Тя обаче отново е ядосана. През 1781 Мери иска от щата Вирджиния да й даде пенсия, с която да плати някои от данъците си, но синът й успява да я спре преди съвсем да го изложи. Това обаче утежнява допълнително отношенията им.

Успехът му във войната също не радва майка му, която дава това ясно да се разбере след като някой нарича Вашингтон „Негово Превъзходителство“ – „Негово Превъзходителство? Каква глупост!“

С времето оплакванията й става толкова нетърпими, че той иска майка му да отиде при някое от другите си деца. Тя живее достатъчно дълго, за да види как синът й става първият президент на САЩ през април 1789, но историците не намират доказателства, че дори го поздравява за успеха. Четири месеца по-късно, през август 1789, Мери Вашингтон умира от рак на гърдата на 81-годишна възраст. Тя оставя на сина си огледало, леглото си и любимия си юрган, но Джордж ги дава на сестра си.

Джордж отива на погребението й, но нито той, нито някой друг произнасят реч. Минават 40 години преди на гроба й да бъде поставен камък. Биографът Джаред Спаркс пише през 1827: „Гробът на майката на Вашингтон не е маркиран по абсолютно никакъв начин, дори и точното му място не се знае… Дълго време той може да се намери само по едно кедрово дърво“.

 
 
Коментарите са изключени