shareit

Людмила Павличенко, която застреля 309 човека през Втората световна война

| от chronicle.bg |

Повечето държави не изпращат жените си на фронта – не и Съветския съюз. През Втората световна война Съюзът има около 2000 жени снайперистки, една от които става най-успешната снайперистка в историята – Людмила Павличенко.

Тя има 309 потвърдени убийства и е на второ място след легендарния финландец Симо Хяюхя, наричан от руснаците Бялата смърт, който има поне 505 успешни изстрела.

ae75a3a7d0b28b0d672cc3c4f3bf615b

Симо Хяюхя

През юни 1941 година, когато Германия напада СССР, 24-годишната украинка учи история в Универаситета в Киев. Когато разбира, тя отива и се записва в пехотата. Хората от местната служба за набиране на войници й казват, че ще е по-добре да се запише за медицинска сестра или за чиновник, при което тя вади значката си „Ворошилов снайпер“и сертификата си за стрелец, които изкарва в ОСОАВИАХИМ – общество за военно обучение на младежи. Приемат я веднага за войник в Червената армия, а впоследствие заради стрелковите си умения става снайперист.

AP_4206120182

През първата година от снайперистката си кариера тя набира 309 потвърдени убийства като 187 от тях са в първите 75 дни от службата й – по време на битките в Одеса преди съветската армия да се оттегли. Това число включва 100 офицери и 36 немски снайперисти. 

Трябва да се отбележи, че общият брой жертви на Павличенко най-вероятно е доста повече от 309, защото за да се брои едно убийство като нейно, трето независимо лице трябва да го потвърди. Истинската й бройка най-вероятно е около 500 трупа.

Lyudmila-Pavlichenko-1

Снайперирането е доста опасна работа, защото изисква най-често да си в ничия земя между противника и своите – Павличенко често ходи на 200-300 метра пред войската си. Затова и не минава без рани. През юни 1942 година, по време на сражението в Севастопол, тя е сериозно ранена за четвърти път – сега от минохвъргачка, която стреля в близост до нея. По това време тя вече е знаменитост сред военните – затова началниците й не искат да рискуват излишно живота й и я качват на подводница, която да я изведе от града. След това тя получава и нова длъжност – инструктор по стрелба – като получава и ранга майор.

Това най-вероятно спасява живота й, защото повечето войници от дивизията й са убити, а според някои източници – включително и съпругът й. 

След години Людмила Павличенко си изкарва парите като говорител и така пътува то САЩ и Канада и става първият човек от Съветския съюз, приет в Белия дом от американски президент, в случая от Франклин Рузвелт. Тя не се впечатлява от местните медии, които се интересуват повече от тоалета й, отколкото от войната и опита й.

20130221073142eleanor-roosevelt-soviet-sniper

Рузвелт и Павличенко

„Изненадах се от въпросите на жените от пресата във Вашингтон. Не знаеха ли, че има война? Задаваха ми глупави въпроси като това дали използвам пудра и руж, и лак за нокти, и дали си къдря косата. Едина репортерка дори ме критикува за дължината на полата на униформата ми като каза, че в Америка жените носят по-къси поли и освен това униформата ми ме прави да изглеждам дебела… Това много ме ядоса. Аз нося униформата си с чест. Върху нея е Ордена на Ленин. Била е покрита с кръв от битките. Беше видно, че за американските жени беше по-важно дали носят копринено бельо под униформите си. Какво означава униформата, те тепърва ще научават.“

 
 
Коментарите са изключени