shareit

Любов и обири: Историята на британските Бони и Клайд

| от |

На 23 май 1934 г. законотворци настигат Клайд Бароу и любовницата му Бони Паркър на отдалечен път в Луизиана и приключват скандалният им живот с градушка от куршуми.

Докато Бони и Клайд поемат последния си дъх, една от най-големите медийни сензации през 30-те години издъхва с тях. През предходните две години подвизите на двойката се оказват манна небесна за вестниците и от двете страни на Атлантическия океан, които с нетърпение чакат сцени от спектакъла на тази двойка влюбени, които обират банки, убиват полицаи и, когато са притиснати в ъгъла, решават проблемите си стреляйки.

Но не всичко е изгубено за жадните за скандали новинари – поне не във Великобритания. Защото когато кариерата на Бони и Клайд приключва, вестниците от известно време вече се наслаждават на подвизите на тяхната собствената версия на прословутата американска двойка престъпници.

„Двама мъже избягаха от затвора Стрейндуейс с въже“ – така Manchester Evening News на 15 август 1927 г. обявява бягството от затвора на Руби Спарк заедно с негов колега затворник. Но всъщност продължението на заглавието в Manchester Evening News наистина грабва вниманието на обществеността: „Мистериозна жена ги чака в кола“.

Руби Спарк има съучастник точно пред стените на затвора, подготвен да го вземе с кола, с която да избягат. Още по-интригуващо е, че тe също са любовници. Жената се казва Лилиан Голдщайн и нейната модерна прическа, бързина зад волана и още по-бърз начин на живот щяха да издигнат образа й от проста крадла на коли и обирджийка на банки в една от най-страшните жени в Средна Англия. Има ли американската култура пагубно влияние върху Великобритания? Може ли автомобилът да даде на престъпниците важно предимство в битката с полицията? И дали променящата се роля на жените в съвременния свят представлява сериозна заплаха за обществото?

***

Спарк и Голдщайн се срещат за първи път през 1920 или 1921 г. в родния им град Лондон. Спарк твърди, че Голдщайн е първата му приятелка. Що се отнася до нея, тя вече беше омъжена за мъж, който има поне един сблъсък със закона: през лятото на 1920 г. Хенри Голдщайн е осъден, че живее от неморалните доходи на момиче (Лилиан), което, както се твърди, все още не е навършила 18 години.

Спарк също е добре запознат със системата на наказателното правосъдие. Първата му присъда е за опит за разбиване на гараж, когато е на 18 години. И това е началото на дълга и цветна престъпна кариера. Между 1920 и 1949 г. Спарк е осъждан най-малко 11 пъти за редица престъпления, най-вече палитра от кражби. Той прекарва повече от 10 години зад решетките.

Но не толкова престъпленията на Спарк очароват пресата и обществеността – по-скоро решимостта му да избяга от затвора или изобщо да избегне да го хванат. Един от най-драматичните му опити за бягство от правосъдието е през лятото на 1927 г., когато, след като извършва поредица от влизания с взлом заедно с брата на Лилиан Голдщайн и още един мъж, той неочаквано се сблъсква с полицията на Саутпорт.

„При получаване на сигнала, че колата на [бъдещите] затворници се приближава, [главният полицай] нареди пожарната кола да паркира напряко на пътя. Когато затворниците виждат барикадата, те толкова бързат да обърнат, че разбиват колата в дърво. След което тримата мъже изскачат от нея и се опитват да избягат“, но не успяват и Спарк е осъден на три години затвор. Той обаче ще лежи само няколко седмици, преди да избяга – действие, коeто, разбира се, стига до заглавия на Manchester Evening News.

Не всички бягства на Спарк обаче ще се окажат толкова успешни. Няколко години по-късно той се опитва да прескочи стените на затвора Уондсуърт с въже, но този път обаче служител на затвора го хваща за крака и го събаря обратно. Неговият спътник успява да прескочи, като се твърди, че му помага жена, известна като „Късокосата бандитка“, която го взима с кола. Тази жена, разбира се, е Лилиан Голдщайн.

До този момент подвизите на Спарк и Голдщайн се оказват все по-неустоими за националната преса, прелъстена от една такава история за любов и престъпления. 20-те и 30-те години са златна ера за престъпниците-знаменитости – подхранвана от силно конкурентния вестникарски бранш и нарастващото увлечение по американските гангстери. Така че, когато Спарк успешно бяга от затвора в Дартмур през 1940 г. (преди да прекара следващите пет месеца скрит с Голдщайн в апартамент в Уембли), репутацията им на бляскави антигерои е бетонирана.

Но ако има един аспект на дуото, който повече от всички други превръща Спарк и Голдщайн в знаменитости, това е пола на Голдщайн. Много британци са несъмнено развълнувани от образа на модерна млада жена, седнала зад волана на бърза кола, натиснала газта до пода и в бягство от местопрестъплението. Други обаче го намират за дълбоко обезпокоително, тъй като сигнализира, че младите жени във Великобритания – по-точно последователките на едно ново течение в социалния пейзаж, известно като „Нова жена“ – са обърнали по грешен път.

Терминът „Нова жена“ се появява за първи път в края на 19 век, за да опише нова порода жени, решени да утвърдят своята икономическа, социална и културна независимост. Те разорават нови бразди в образованието, заетостта и физическата активност и приемат най-новите модни тенденции. Но те също така провокират порицание, главно защото предизвикват традиционните роли на пола.

Още по-лошото е, че „Новата жена“ вече имаше тъмно алтер его: Късокосата бандитка. Подобно на Новата жена, Голдщайн се обличаше в най-новата мода и носеше модни прически (откъдето идва и прякорът й). Но тя също така кара бързи коли, води бърз живот и се издържа от нарушаване на закона – типично мъжки занимания.

Прякорът за първи път се дава на американката Селия Куни (също престъпник) в средата на 20-те години. Благодарение на външния й вид и начина й на живот, става само въпрос на време Лилиан Голдщайн да го наследи. Вестниците я описват като „много добре изглеждаща“, „надменна“ и „модерно облечена“. При жена като Голдщайн тези качества се смятат за изключително опасни.

***

Но опасността скоро ще отмине. Бягството на Руби Спарк от затвора Дартмур през 1940 г. е връхното представление на британските Бони и Клайд. Скоро Спарк е върнат в затвора, където излежава още две години. Когато е освободен, той и Голдщайн вече са разделени. Той е осъждан многократно през 40-те години, жени се (не за Лилиан) през 1946 г. и, след като е освободен от последното си влизане в затвора през юни 1949 г., изглежда приключва с престъпленията. Малко се знае какво се е случило с Голдщайн, освен че тя се отказва от името на съпруга си 1944 г., може би, за да избегне общественото внимание.

Връзката и престъпният живот на Руби и Лилиан може да са по-малко драматични и интензивни от американските им колеги, но имат по-трайна връзка. Докато Бони и Клайд са заедно малко повече от четири години, Руби и Лилиан останаха двойка около 20. И за щастие, за разлика от американските си колеги, историята на Спарк и Голдщайн не завършва със залп от куршуми.

 
 
Коментарите са изключени за Любов и обири: Историята на британските Бони и Клайд

Повече информация Виж всички