shareit

Люис Хайн и битката с детския труд

| от |

Кое е най-лошото работно съчетание, което може да присъства в днешно време? Мнозина биха заявили, че това е хирург, който се страхува от кръвта, други биха заявили, че е пилот, който се страхува от височини. Съчетанията наистина могат да бъдат разнообразни, но ние лично бихме заложили на комбинацията, която се представя от Люис Хайн. Това е американски социолог, чието хоби е фотографията.

Познавайки някои основни принципи на тази наука, както и премахването на всяка емоция, оставаме изненадани от факта, че този човек решава да използва фотографията, за да показва света, филтриран през някои особени закони на науката. Социологията, като наука за обществата и най-вече като наука за контрол на същите, може да изглежда особено различна, когато към нея се добави и фотографията.

А темите на този учен са особено интересни. Роден през далечната 1874 г. Хайн губи баща си в много ранна възраст и започва да работи, за да спести пари за колеж и образование. Изучава социология в университета в Чикаго, после в Колумбийския и Нюйоркския. След дипломирането си работи като учител в училище за етническа култура. Там мотивира студентите да започнат да използват фотографията като образователен медиум.

Hine,_Lewis,_Adolescent_Girl,_a_Spinner,_in_a_Carolina_Cotton_Mill,_1908

Служителка в памучна мелница

Снимка: By Lewis W. Hine, American, 1874–1940 – Princeton University Art Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43302515

По време на лекциите си по социология, именно той използва фотографията, за да заснема хилядите мигранти, които всеки ден се озовават на пристанищата и търсят възможност за оцеляване в новия свят. Между 1904 и 1909 г. е успял да запечата около 200 фотографии и практически става основоположник на документалната фотография. Желанието на социолога е да използва кадрите, за да инициира началото на една нова социална реформа.

През 1907 г. започва да работи като фотограф и повечето кадри са направени леярните на Питсбърг. Там се ражда и неговият първи научен труд. През следващата година започва да работи като фотограф за Националния Детски Трудов комитет. През следващото десетилетие ще снима деца-работници, за да накара организацията да спре тази практика. През следващото десетилетие ще направи редица снимки на деца и ще се надява, че разумът ще надделее. Може би една от най-впечатляващите снимки е на Ричърд Пиърс.

gettyimages-640486671-594x594

14-годишното момче работи вече 9 месеца в пощенската служба от 7 сутринта до 6 следобед. Ричърд работил и на други места, но конкретно пощата му харесвала най-много, защото плащала добре. Младежът бил страстен пушач и редовно посещавал бардаци. Образованието отдавна било изгубена кауза, а и той самият смятал, че е много по-добре от неговите приятели, които работят в мината.

През 1913 г. Хайн заминава за памучните полета, където успява да улови детския труд и условията, в които се работи. Единственият проблем по това време е, че мнозина не обичат хората с апаратите. Повечето са готови да водят битка срещу непознатия. Охраната на всяка фабрика, заедно със самите работници често заплашвали с побои и смърт, но Хайн не се отказвал. Впрочем, редица компании предпочитали да прикриват детския труд от обществото. За да успее да влезе в повечето заводи, социологът търсил най-различни начини за дегизировка и докато днес всеки може да носи малки камери с невероятно качество, тогава се изисквало доста по-трудно прикритие.

Midnight_at_the_glassworks2b

Млади служители в завод за стъкло

Снимка: By Lewis Wickes Hine. Restored by Michel Vuijlsteke – Library of Congress[1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6294090

Понякога се представял за инспектор по безопасността, друг път бил търговец на пощенски картички, библии и дори индустриален фотограф, който трябва да заснеме различни машини. По време на Първата Световна война, социологът заминава за Европа и снима работата на Американския Червен Кръст. През 20-те и 30-те години се занимава със заснемането на „работни портрети“, чиято основна мисия е да покаже лицата на работническата сила.

Кадрите се превръщат в част от историята на модерната индустрия. Получава разрешение да заснеме дори работата по Empire State Building. Повечето снимки, които гледаме днес, са именно негово дело, а трябва да признаем, че смелостта му никак не е малка, особено след като в по-голямата част от времето си трябва да бъде позициониран особено високо и да рискува живота си. Често се налагало да прави снимките си, докато е на височина от 800-1000 метра.

Lewis_Hine_selfportrait

Люис Хайн

Снимка: By Lewis Hine – http://www.geh.org/fm/lwhprints/htmlsrc2/m197810590046_ful.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30522663

В средата на 30-те години, фотографът губи спонсорството си и патронажа на държавата, както и различните комисии. Най-накрая е принуден да продаде дома си и да се запише за социални помощи. На 3 ноември 1940 г. умира в болницата, малко след като е претърпял операция. По-важното е, че работата на чувствителния обектив успява да извоюва свобода на детския труд и през 1938 г. е официално забранен. Синът му Коридън се опитва да дари всички фотографии на Музея на модерното изкуство, но критиците заявяват, че тази работа няма нищо общо. Някои други културни къщи обаче виждат майсторството и решават да ги запазят. През 2016 г. списание Time публикува оцветените кадри и напомня някои особено грешни практики от миналия век.

Заглавна снимка: By Hine, Lewis Wickes, 1874-1940, photographer. – Library of Congress[1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6079212

 
 
Коментарите са изключени