shareit

Лошите момичета на историята: Жана д’Арк – Девата от Орлеан

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

Представете си съвременния свят без Франция – няма ги Айфеловата кула, Лувъра, шансоните или ги има, но са коренно различни. Това, което днес звучи като сюжет на научнофантастичен роман можеше да се превърне в реалност в началото на ХV в., когато тази държава е на крачка да поеме по пътя на Вавилон и Римската империя и да изчезне от историческата сцена. Това е един от най-мрачните периоди в историята на Франция. Страната вече е пометена от Черната смърт, която отнема хиляди животи, Англия и нейните бургундски съюзници са завзели голяма част от северните и югозападните й територии и по всичко личи, че Стогодишната война (1337-1453) клони към победа за английския крал. В битката при Аженкур (1415 г.) макар френските войски да превъзхождат английските в съотношение 6 към едно, те губят сражението, давайки ужасяващ брой жертви – над 9 000 души.

За Франция единствената надежда сякаш се крие в едно предание, че „Франция ще бъде изгубена от жена, но възстановена от дева“. През 1412 г. в Домреми, в дома на Жак д’Арк и Изабел Руми, проплаква момиченце. Те й дават името Жана без да съзнават, че само 16 години по-късно цяла Франция ще го знае, а английските врагове ще треперят пред него. Осем години след раждането на Жана, френската кралица Изабела Баварска подписва унизителен мир с Англия – първата половина от пророчеството – че жена ще изгуби Франция, се сбъдва. Предстои да се появи девата-спасителка.

Jeanne d'Arc

Жана д’Арк е вероятно една от най-изследваните личности от Средновековието. Това може би се дължи на изобилието от извори за нейните думи и дела. На Запад, за аналите от съдебните процеси дори се смята, че са едни от най-ценните исторически източници въобще. Поеми, летописи, сведения от очевидци – изглежда, че би трябвало да знаем всичко за Орлеанската дева, но това съвсем не е така. Колкото и много да са фактите, образът на Жана д’Арк е забулен в мистика и продължава за вълнува изследователите. Как това бедно селско момиче се появява на историческата сцена и разговаря с Дофина на Франция – Шарл VII? Била ли е наистина боговдъхновена или е страдала от някакво психическо разстройство? Имала ли е понятие от военно дело? Била ли е просто жертвен агнец в голямата политика?

Или накратко – коя е Жана д’Арк?

Жана д’Арк се ражда в Източна Франция, в земи верни на френската корона, но заобиколени от предателите – бургундци. Тя е едно от петте деца на Жак и Изабел, които са обикновени селяни. Била е неграмотна, въпреки че са запазени документи, на които е успявала да се подпише с името си – „Жана“. Според запазените сведения от процеса, тя е около 13-годишна, когато за първи път получава видение. Пред нея се явяват архангел Михаил, св. Екатерина и св. Маргарет, които й казват, че английските нашественици трябва да бъдат прогонени.

Ambito_francese_-_Iolanda_d'Angi_,_duchessa_di_Lorena_e_di_Bar,_contessa_di_Vaud_mont
Йоланда Арагонска

По това време тя не е била единствената претендентка за „момичето“, което ще избави Франция. И други са описвали видения, и други са искали да са въплъщението на преданието. Само през 1428 г. има официални данни за над 20 души, които са искали да предадат съобщения на Дофина от името на Бог. Различното при Жана е, че е отговаряла на стремежите на една благородна дама в сянка и че е притежавала природна интелигентност. За първото има косвени доказателства, докато за второто говорят остроумните й отговори по време на последвалия процес. Без да има потекло и финансова самостоятелност, през 1429 г. Жана се явява в двора на Дофина и е приета лично от него. Тук главна роля изиграва Йоланда Арагонска – тъщата на Шарл VII. Изключително интересна личност, която не само е имала контрол над обширни територии, но е упражнявала огромно влияние в Двора и над самия Дофин. Основните легенди, които пасват на образа на Жана идват от земите под нейно подчинение, също така тя е имала възможността да уреди подобна среща между бедното момиче и Шарл. По времето, когато Жана се появява при Дофина и съобщава виденията си за Орлеан, Йоланда вече е подготвила подкрепление, което да изпрати на бойното поле.

Обикновено се смята, че Дофинът като че ли само това и чака и всички в неговото обкръжение приемат с отворени обятия благословеното момиче. Това е далеч от историческата действителност. Шарл не е бил наивен и подлага Жана на доста дълъг разпит, който продължава няколко дни, според някои историци доста от въпросите напомнят полемиката, която по-късно се води по време на съдебния процес. Едно от нещата, в които е искал да се убеди, е доколко при неуспех историята с това момиче ще навреди на името и престижът му.

В крайна сметка с помощта на Йоланда, Шарл бил убеден, че Жана е идеологическото оръжие, което им трябва в този критичен момент.

Предрешена като мъж, тя е изпратена в Орлеан, който по това време е под обсада. Благородниците не са й имали доверие и не са я уведомявали за военните съвети, но въпреки това тя успява да присъства на тях. По това време тя печели и един от най-верните си съюзници – Жан II д’Алансон, на когото предрича да се пази от оръдията и така го спасява. До края на живота й той остава един от най-верните й последователи.

Öèôðîâàÿ ðåïðîäóêöèÿ íàõîäèòñÿ â èíòåðíåò-ìóçåå Gallerix.ru
Шарл VII

Именно при Орлеан се случва първото чудо. Обсадата е била факт вече повече от половин година, но след пристигането на Жана англичаните са принудени да се оттеглят само след 9 дни. За това помага образът и надеждата, която вдъхва девойката във военни доспехи, сякаш появила се от самите легенди, носеща своето знаме с Иисус между два ангела. Също така настъпва и обрат в тактиката на французите, за който също се смята, че е вследствие на намесата на Жана, тъй като тя води ожесточени дебати с пълководеца Жан дьо Дюноа. По време на една от последните атаки, Жана е ранена от стрела между врата и лявото рамо, но радостта на англичаните не трае дълго, тъй като още същия следобед тя се завръща на бойното поле.

За французите обсадата при Орлеан е първата победа след Аженкур, докато англичаните не го смятали за загуба, въпреки стотиците жертви. От този момент нататък, самата Жана започва да се нарича „Девата“, а по-късно историята ще й даде романтичното име „Орлеанската дева“, в чест на първия й голям триумф. Съществува дебат сред историците, доколко Жана взема дейно участие във военните кампании. Според повечето тя не е просто символ, яздещ в бойни доспехи, а е имала реални тактически виждания. Източниците свидетелстват, че тя е проявявала бурни емоции преди нападения, с които е целяла да всее страх у враговете. Крещяла е срещу тях закани, които впоследствие са ставали реалност. Фактите говорят, че тя е имала дълбоки познания за оръдията и тяхното използване, вероятно поради скромния си произход и възможността да комуникира с лекота с хора от различни чинове във войската. След Орлеан тя успява да спечели на своя страна голяма част от командирите, които й се доверяват в последвалите 13 битки. Войските й не са били особено милостиви, защото например при превземането на Жаржу биват избити не само английските войници, но и 400-те граждани-предатели. Този образ на безпощадност носи допълнителни дивиденти, тъй като поне 30 града след това се предават без бой.

Това е плодотворно време за Жана. Тя е на върха на славата си, на семейството й е дадена благородническа титла, войските и командирите й имат пълно доверие, но това е и началото на края. Тя става все по-популярна и силна, което не е добре както за англичаните, така и за Дофина. Победите на Жана предоставят на Шарл VII и на Йоланда необходимата силна позиция, от която те започват да водят активна дипломатическа политика, обръщайки гръб на своята Дева. Военните части, командвани от Жана и продоволствията, с които разполагат, стават все по-оскъдни. На 23 май 1430 г., при нападение над бургундски лагер в близост до Компиен, на военните части на Орлеанската дева е устроена засада и тя пада в плен на врага.

Това, което последва е един от най-спорните църковни процеси в историята, благодарение на който обаче научаваме много за интелекта и личността на Жана. Делото започва на 9 януари 1431 г. и трае около 5 месеца. След залавянето й Шарл VII и Йоланда се дистанцират от нея и не й предоставят каквато и да е помощ или подкрепа, въпреки че по време на целия процес Жана нито се отмята от думите и делата си, нито уронва престижа на Дофина. Сподвижниците й се опитват да й помогнат и тя пробва няколко пъти да избяга от затвора, дори единия път скача от кулата на крепостта, в която е затворена. За съжаление всички тези опити се оказват безуспешни.

От самото начало, както се казва, „процесът намирисва“. В разрез на установените правила той е съставен само от английски и бургундски свещеници, въпреки че още в самото му начало Жана настоява да има и френски представители. От архивите си личи напрежението, което е било по време на разпитите и човек няма как да не се възхити на хладнокръвието и интелигентността на едно 19-годишно момиче. На въпроса дали архангел Михаил й се е явил гол, Жана отговоря „Нима искате да кажете, че Бог не може да си позволи дрехи?“, а когато я питат дали той е имал коса, тя отново им контрира с въпрос – „Нима е трябвало да я отреже?“. Едни от най-известните й думи са отговора на въпроса дали се радва на Божията благодат, за който няма верен отговор, защото каквото и да каже би било ерес. Нейният отговор е: „Ако не съм – нека Бог ми я даде, а ако съм – нека Бог продължи да ми я дава.“ Изключително сериозна е и защитата й срещу обвиненията в обличане като мъж. Тя настоява да носи такива дрехи и в затвора от страх да не бъде изнасилена. Освен това според църковните закони, ако живота или честта на една жена са застрашени, тя има право да се облече като мъж. Във всички случаи, когато Жана е носела тези дрехи е било така, но това не се приема от нейните обвинители.

joan-of-arc-gettyimages-843192398-promo

Колкото и интелигентна да е била и колкото и дълбока да е била вярата й, това не успява да я спаси, защото е призната за виновна и осъдена на мъчителна смърт. На 30 май 1431 г. Жана д’Арк е изгорена на клада. По време на продължителните 30 минути, в които гори тялото й, пред очите й е издигнат кръст – това е по нейна лична молба, която е била удовлетворена от нейните екзекутори. Говори се, че последните й думи са „Иисус“. След като умира тялото й е изгорено още 2 пъти, за да стане само на прах, който е разпръснат в река Сена. Целта на това е била да не оцелее никаква част от нея, която впоследствие да бъде почитана.

Двадесет години след смъртта й Стогодишната война приключва, а Шарл VII е провъзгласен за крал. Името на Жана обаче продължава да бъде очернено и само един човек не престава да търси справедливост за обвиненията срещу нея и това е майка й Изабел. Благодарение на своето красноречие и неспирна борба да изчисти името на дъщеря си, тя печели на своя страна инквизитора Жан Бреал и в периода 1452-1456 г., по нареждане на папа Каликст III се води повторен, разследващ процес. Разглежда се архива от първото дело, има показания от над 110 свидетели и благодарение на работата на Бреал, решението е в полза на Жана и посмъртно тя е обявена за невинна.

Жана д’Арк умира само на 19 години, за да възкръсне като един от най-големите символи на Франция. Още нейните съвременници величаят постиженията й и една от първите е писателката Кристин дьо Пизан, която публикува поемата си „Приказка за Жана д’Арк“ няколко дни след коронацията на Шарл VII. През XVI в. Орлеанската дева се превръща в символ на Католическата лига, в началото на XIX в. официално е приета от Наполеон Бонапарт за един от символите на Франция, а през 1920 г. е канонизирана за светица.

Жана е възвеличавана от скулптори, чиито творби са видими и днес, била е демонизирана от велики писатели като Шекспир в неговата трагедия „Хенри VI“, а в киното образът й е пресъздаван актриси като Ингрид Бергман, Мила Йовович и Лили Собиески. Мразена и обичана от съвременниците си, тя продължава да е източник за вдъхновение за творците, но до някаква степен си остава загадка за историците.

 
 
Коментарите са изключени

Японецът, който продължи Втората Световна война с 29 години

| от |

Армията, както се досещате, е една особена религия за войника. Институцията изгражда жертвоготовни бойци, а не просто хора, подготвени за престрелки. Военните униформи сякаш дават нещо повече от йерархия, дават уважение. Киното гребе с пълни шепи историята за поредните големи герои, защитаващи своето знаме, идеал и мотив за свобода, но някъде между редовете е изпусната историята на лейтенант Хироо Онода. Това е човекът, който продължава официално Втората Световна война цели 29 години.

Onoda-young

Снимка: By http://www.wanpela.com/holdouts/profiles/onoda.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2456271

Роден през 1922-а година, Хироо бил тихо и спокойно момче. На 18-годишна възраст се присъединява в японската армия. Трениран е в изкуството на партизанската война и разузнаването, младежът е изпратен на остров Лубанг във Филипините, където има задача да атакува врага и да унищожи самолетната площадка, както и пристанището на острова. Офицерът на Онода е дал заповедите лично и заявил, че е забранено да се предава. Предаването означава смърт от ръката на офицера – действие, което автоматично се смята за тотален позор:

„Може да отнеме 3 години, може да отнеме 5 години. Каквото и да се случи, ние ще се върнем за теб! До тогава трябва да знаеш, че и един войник да имаш, трябва да продължиш своята мисия.“
Онода скача с парашут и открива други войници на Япония. Споделя какво е точно нареждането и какви са новите заповеди, но сред редиците има войници, които имат по-висок ранг от неговия и отказват да обърнат внимание на новите нареждания. В края на февруари 1945-а година, войници на САЩ скачат смело на острова. При първата схватка, Онода остава жив с още 3-ма души. Останалите умират или се предават. Като войник с най-висок ранг, той дава нареждане на оцелелите 3-ма да се отправят към планините и там да поведат битката си.

Понеже няма армия, а и в края на октомври, Япония се предава, Онода и компанията му започват престрелки с полицията. Създаването на малки атентати бързо накарало местните жители да живеят в паника, а още по-тъжната част е, че в края на годината, японският войник вижда изрезка от вестник, където е написано, че страната му се е предала. Имайки предвид заповедите, екипът отказал да се предаде и продължил престрелките и атентатите.

Screenshot_7

В края на годината, хеликоптери прелитали из целия остров и хвърляли листовки, в които генерал Томоюки Ямашита разпуска 14-а армия, защото Втората Световна война е приключила. 4-мата японски самураи, отказали да повярват и на това, а и вече се криели цяла година, трудно биха могли да повярват, че страната им се е предала. Това са хората, които никога не разбират и за двете атомни бомби.

През 1950-а година, редник Юйчи Акатсу се предава на филипинците. Това действие засилило сериозно параноята и битката продължила смело напред. През юни 1953-а година, един от войниците на Онода е ранен. Ефрейтор Шойчи Шимада е превързан от своя капитан, успява да се излекува и да живее още няколко години, преди да бъде прострелян при пореден опит за локализиране на малката армия.

Онода и редник Киншичи Козука продължили битката и тероризирали хората чак до 1972-а година. Един ден, двамата решили да изгорят оризови полета на местен фермер, който подозирали, че работи с врага. Фермерът преценил, че никой няма да отнеме труда му и открил огън по вандалите. Именно в тази битка пада и последният член на малкия екип японски бойци. До този момент, Япония се е опитвала по всякакъв начин да прибере своите войници. След като не минал номера със заповедта на генерала, японците започнали да хвърлят снимки на семействата на войниците и ги умолява да се предадат, но не.

Сагата приключва през 1974-а година. Японският изследовател Норио Сузуки имал за цел да открие Онода. Изследователят искал да види лейтенанта и дива панда – подредени точно в този ред. Онода бил приоритет. Сузуки успява да открие своя съгражданин и му разказал цялата японска история. Показал му какво се е променило, но въпреки това, боецът не бил готов да хвърли пушката си. Историята на Онода била достатъчно увлекателна и мотивирала Норио да открие командващия офицер Йошими Танигучи. Същият летял до острова, за да отмени задачата на своя подчинен. В замяна, войникът предал своята катана, все още работещата японска пушка Arisaka Type 99, няколко пачки патрони, няколко ръчни гранати и семейният меч. Филипинското правителство вдигнало всички обвинения за смъртта на 30-те човека.

Screenshot_8

Завръщайки се обратно в Япония, Хироо е посрещнат като герой, но въпреки това не успял да се климатизира. През 1975-а година заминава за Бразилия, пише своята автобиография и работи като фермер. Завръща се в Япония, за да води курсове за оцеляване. През 1996-а година се завръща на филипинския остров и дарява сумата от 10 000 долара като извинение за всичко, което е причинил на жителите. Познавайки качествата на японската армия и силата на самураите, той самият многократно е настоявал да се промени изцяло учебния армейски модел на страната на изгряващото слънце.

В едно интервю, най-верният войник на японския император споделя:
„Всеки японски войник е подготвен за смъртта. На мен ми беше наредено да водя партизанска война и да не умирам. Станах офицер и получих таза задача. Ако не можех да я завърша, щях да се срамувам от себе си.“
Хироо Онода умира през 2014-а година на 91-а години от сърдечна недостатъчност.

 
 
Коментарите са изключени

Били Типтън и една 50-годишна тайна

| от |

Били Типтън е джаз музикант и фронтмен на бандата си, който набира голяма популярност през 40-те и 50-те години на 20 век. Той се пенсионира, напуска музикалния бизнес и осиновява три момчета заедно със съпругата си, с която имат „брак“ (Във Великобритания и САЩ важи така нареченият „common-law marriage“, според който държавата може да приеме, че двама души са в брак, въпреки че не са го сключили официално.) През 1989, на 74-годишна възраст, Типтън почива заради усложнения от нелекувана пептична язва.

Чак след смъртта семейството му научава, че Били всъщност е биологична жена. Новината се появява ден след погребението му. 

ab039ec37fbb6adab47bffa80cf1bda9

Дороти Люсил Типтън е родена през 1914 и напуска дома си през 30-те години, за да преследва кариера в музиката. Типтън в началото започва да се облича като мъж, за да бъде приета по-лесно и да може да достигне по-високо, защото музикалният бизнес тогава е бил изключително неблагоприятен за жените. Но до 1940 тя вече живее изцяло като мъж. През годините тя има множество връзки с други жени. Истинската си идентичност успява да запази в тайна като казва на партньорите си, че гениталиите му са пострадали в сериозен автомобилен инцидент – затова трябва да превързва гърдите си.

Така успява да запази истинския си биологичен пол от света в продължение на 50 години. Кръвните му роднини не знаят за двойнствения живот на Били – всеки път когато ги посещава, той става отново Дороти.

 
 
Коментарите са изключени

Легендата за бирата, която има вкус на… урина

| от |

Бирата е от онези специални ниско алкохолни напитки с особена почит сред световното население. По-големият избор води и до по-сериозна конкуренция, а в някои отношения и до агресивна такава. През 80-те години на миналия век, един от дистрибуторите на Heineken успял да убеди обществото, че в бирата „Corona“ се използва щедро количество човешка урина – буквално.

Причината е ясна, „Corona“ дебютира през 1979-а в САЩ. Питието получавало особено внимание от младите и въпреки подозрителния жълт цвят, мнозина утолявали жаждата именно с него. И това било само началото, през 1986-а година, фирмата вече продава около 13 милиона каси годишно, а след всички такси и други разходи, тя носи печалба от 300 милиона долара. Впечатляващ резултат за мексиканска пивоварна, нали?

И докато „Корона“ се къпе в печалби, дистрибуторите на европейска бира започват да мислят нова стратегия. През фаталната 1986-а година, продажбите в някои американски региони паднали до 80%, а в други пазарът оставал точно толкова стабилен. Обърканите снабдители и търговски представители на фирмата започнали да проверят какво се случва, в някои магазини, хладилните витрини били пълни, просто никой не купувал, други верни вериги магазини отказвали да купуват изцяло продукта и разваляли договори. След сериозна проверка, социологически изследвания и различни други канали, мексиканските пивовари разбрала, че се носи интересна легенда за качеството на продукта.

Някой споделил, че в завода, служителите обичали да уринират във ваните с фермента. Един интересен научен факт е, че редица фирми в историята са използвали точно тази методика, за да постигнат много по-силен вкус, да приемем, че през 17-и век не е имало толкова много закони, които да се месят в продукцията, следователно хората експериментирали. Лондонските пивовари знаели тази тайна и я практикували, те гарантирали много по-остър вкус (защо ли), както и по-осезаем аромат. Легендата е стара като света, но просто в онзи момент, някоя умна глава е решила да пусне тази партенка, с която да отклони ресурси от новият продукт на пазара.

След като черното или по-скоро жълто петно било хвърлено по мексиканската фирма, оставало само едно – да се инвестира крупната сума от близо 500 000 долара за реклама, в която се показва, че фабриката има тоалетни и никой не се облекчава върху продукцията и още по-страшно – в бутилките. Рискът е голям: ако някой не е чул тази история, вече със сигурност ще я чуе и ще знае, че има нещо нередно в любимото пиво. Според Майкъл Мазони, след пускане на специално разследване по случая, установил, че слуховете за подправената бира идват от компании като Люк и Синове, които са вносители на бири като Heineken.

В името на фактите, самата фирма не е казвала нищо по въпроса, решението било на дистрибуторите, които искали да продават своя продукт. Същите по-късно били заставени да отидат в съда или да направят публично изказване, с което да отрекат абсурдното твърдение. Ако питате някои пивовари, добавянето на урина при ферментацицията не трябва да се разглежда като нещо негативно, за тях може да е дори комплимент. В популярните кръгове, това все пак се смята за обида, само споделяме.

 
 
Коментарите са изключени

Автомобилната индустрия е възможна благодарение на тази жена

| от |

По преброяване от 2016-а година, в света има около 1.32 милиарда превозни средства. В това число влизат не само автомобили, но и бусове, тирове и всякакви други. Ако върнем лентата около 130 години назад, бихме открили, че естественото средство за транспорт в Европа е била каляската. Нуждата от ДВГ все още не била осезаема, а и освен това, последният опит за представянето на автомобила не завършва особено успешно – Мари Уорд тества своя парен автомобил (вместо с горене на някакво течно гориво, Мери използва пара, за да движи буталата). През 1869-а година, жената официална представила своята машина, но изпадайки от седалката, била премазана и съответно станала и първата жертва на автомобилния свят. Моторната каляска на Карл Бенц, представена през 1886-а година също не била особено добре посрещната.

Berthabenzportrait

Снимка: By Bühler, Mannheim – Automuseum Dr. Carl Benz, Ladenburg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4236628

Малкият двигател не просто успял да разцепи природната тишина, но и да подплаши всички животни така, че да избягат в тълпата и да направят повече зулуми, отколкото някой би подозирал.
Автомобилната индустрия можела да се забави значително, ако една жена не решава да направи правилната стъпка – първото автомобилно пътешествие, регистрирано през далечната 1888-а година. Берта Бенц, която работила заедно със своя съпруг и инвестирала сериозна сума в мечтата на Карл, искала да докаже на населението, че бъдещето няма да бъде дърпано от една-две конски сили – буквално и няма да ухае на тор, вместо това може да бъде малко по-удобно и освен това, значително по-бързо. За всичко това ще ни трябват поне около 130 години, но всеки преход започва бавно, преди да набере скорост.

Във време, в което пътните знаци не са съществували, GPS е само комбинация от три букви, които никой няма да разбере, а пътищата са кални и неподдържани, Берта Бенц се качва в своя мощен автомобил с 2 конски сили от 4-тактов двигател, дървени гуми и се подготвя за пътешествие, което малцина биха предприели – 194 километра от собствения ѝ дом в Майнхем до дома на майка ѝ в Пфорцхайм. Ако още не сте осъзнали, мъжката играчка – автомобилът е възможна, благодарение на Берта Бенц. Нейният подвиг е просто доказателство, че колата трябва да получи своето право на съществуване и също така, нейният съпруг може спокойно да продължи работа и да докаже на света, че един ден ще продава най-луксозните автомобили, произвеждани в света, впрочем, той ще повлече крак и на други много популярни немски имена, подготвени за същото предизвикателство.

Patentmotorwagen_mit_Karl_und_Bertha_Benz

Снимка: By unknown photographer, image cropped by User:83d40m – Image:Patentmotorwagen mit Benz.jpgOriginal source: Benz, Carl Friedrich: Lebensfahrt eines deutschen Erfinders. Die Erfindung des Automobils, Erinnerungen eines Achtzigjährigen. Leipzig 1936, S. 155-156. zeno.org, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3474586

20-и век в Европа започвал достатъчно светло и не само Карл Бенц имал време да твори, около него било пълно с изследователи, инженери и хора, готови да рискуват и да създават. Резултатът от всичко това е, че светът вече е залят от немски автомобили. Можем да ги срещнем навсякъде, ако четете този текст и в момента сте навън, огледайте се за немски автомобил, определено ще има някъде около вас. Най-интересното е, че в хода на немската индустриална революция, автомобилни компании като Benz и Dailmer решават да направят следващата крачка – да създават автомобил без компромиси. Тяхното сливане е довело за още по-бързото автоматизиране и задвижване на света.
Без да преувеличаваме, но със сигурност никой не е подозирал, че едно автомобилно пътешествие ще помогне за създаването на карбуратора на Maybach, позволяващ автомобилите да се движат с бензин, първият електромобил на BMW представен през 1972-а година, а да не говорим за иновациите, предоставени именно от Mercedes-Benz.

Робърт Бош е казал:
„Аз съм богат, защото не плащам ниски заплати.“
И с това сякаш е прокарал един много добър немски модел на работа. В края на всяка година, служителите на Audi от целия свят дават идеи за подобрения от всяко естество. Много от тях виждат бял свят и започва да се работи по тях, което автоматично изгражда една от най-успешните връзки в този бизнес. Все пак, ако няма доверие на собствените си служители, как се очаква от една компания да продължава своето развитие напред?

И да не забравяме, че Германия е страна, която обожава автомобилите, не случайно там няма да откриете лимит на скоростта, когато карате по големите магистрали. Вместо да ограничават шофьорите, властите са решили да подобрят пътищата и очевидно са успели. И макар автомобили като Bugatti да имат френско потекло, нека не забравяме, че бащата на най-бързата кола е VW Group. И така стигаме до настоящето, където електромобилът също се бори не просто за признание, но и за следващата стъпка в еволюцията.

 
 
Коментарите са изключени