shareit

Лошите момичета на историята: Жана д’Арк – Девата от Орлеан

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

Представете си съвременния свят без Франция – няма ги Айфеловата кула, Лувъра, шансоните или ги има, но са коренно различни. Това, което днес звучи като сюжет на научнофантастичен роман можеше да се превърне в реалност в началото на ХV в., когато тази държава е на крачка да поеме по пътя на Вавилон и Римската империя и да изчезне от историческата сцена. Това е един от най-мрачните периоди в историята на Франция. Страната вече е пометена от Черната смърт, която отнема хиляди животи, Англия и нейните бургундски съюзници са завзели голяма част от северните и югозападните й територии и по всичко личи, че Стогодишната война (1337-1453) клони към победа за английския крал. В битката при Аженкур (1415 г.) макар френските войски да превъзхождат английските в съотношение 6 към едно, те губят сражението, давайки ужасяващ брой жертви – над 9 000 души.

За Франция единствената надежда сякаш се крие в едно предание, че „Франция ще бъде изгубена от жена, но възстановена от дева“. През 1412 г. в Домреми, в дома на Жак д’Арк и Изабел Руми, проплаква момиченце. Те й дават името Жана без да съзнават, че само 16 години по-късно цяла Франция ще го знае, а английските врагове ще треперят пред него. Осем години след раждането на Жана, френската кралица Изабела Баварска подписва унизителен мир с Англия – първата половина от пророчеството – че жена ще изгуби Франция, се сбъдва. Предстои да се появи девата-спасителка.

Jeanne d'Arc

Жана д’Арк е вероятно една от най-изследваните личности от Средновековието. Това може би се дължи на изобилието от извори за нейните думи и дела. На Запад, за аналите от съдебните процеси дори се смята, че са едни от най-ценните исторически източници въобще. Поеми, летописи, сведения от очевидци – изглежда, че би трябвало да знаем всичко за Орлеанската дева, но това съвсем не е така. Колкото и много да са фактите, образът на Жана д’Арк е забулен в мистика и продължава за вълнува изследователите. Как това бедно селско момиче се появява на историческата сцена и разговаря с Дофина на Франция – Шарл VII? Била ли е наистина боговдъхновена или е страдала от някакво психическо разстройство? Имала ли е понятие от военно дело? Била ли е просто жертвен агнец в голямата политика?

Или накратко – коя е Жана д’Арк?

Жана д’Арк се ражда в Източна Франция, в земи верни на френската корона, но заобиколени от предателите – бургундци. Тя е едно от петте деца на Жак и Изабел, които са обикновени селяни. Била е неграмотна, въпреки че са запазени документи, на които е успявала да се подпише с името си – „Жана“. Според запазените сведения от процеса, тя е около 13-годишна, когато за първи път получава видение. Пред нея се явяват архангел Михаил, св. Екатерина и св. Маргарет, които й казват, че английските нашественици трябва да бъдат прогонени.

Ambito_francese_-_Iolanda_d'Angi_,_duchessa_di_Lorena_e_di_Bar,_contessa_di_Vaud_mont
Йоланда Арагонска

По това време тя не е била единствената претендентка за „момичето“, което ще избави Франция. И други са описвали видения, и други са искали да са въплъщението на преданието. Само през 1428 г. има официални данни за над 20 души, които са искали да предадат съобщения на Дофина от името на Бог. Различното при Жана е, че е отговаряла на стремежите на една благородна дама в сянка и че е притежавала природна интелигентност. За първото има косвени доказателства, докато за второто говорят остроумните й отговори по време на последвалия процес. Без да има потекло и финансова самостоятелност, през 1429 г. Жана се явява в двора на Дофина и е приета лично от него. Тук главна роля изиграва Йоланда Арагонска – тъщата на Шарл VII. Изключително интересна личност, която не само е имала контрол над обширни територии, но е упражнявала огромно влияние в Двора и над самия Дофин. Основните легенди, които пасват на образа на Жана идват от земите под нейно подчинение, също така тя е имала възможността да уреди подобна среща между бедното момиче и Шарл. По времето, когато Жана се появява при Дофина и съобщава виденията си за Орлеан, Йоланда вече е подготвила подкрепление, което да изпрати на бойното поле.

Обикновено се смята, че Дофинът като че ли само това и чака и всички в неговото обкръжение приемат с отворени обятия благословеното момиче. Това е далеч от историческата действителност. Шарл не е бил наивен и подлага Жана на доста дълъг разпит, който продължава няколко дни, според някои историци доста от въпросите напомнят полемиката, която по-късно се води по време на съдебния процес. Едно от нещата, в които е искал да се убеди, е доколко при неуспех историята с това момиче ще навреди на името и престижът му.

В крайна сметка с помощта на Йоланда, Шарл бил убеден, че Жана е идеологическото оръжие, което им трябва в този критичен момент.

Предрешена като мъж, тя е изпратена в Орлеан, който по това време е под обсада. Благородниците не са й имали доверие и не са я уведомявали за военните съвети, но въпреки това тя успява да присъства на тях. По това време тя печели и един от най-верните си съюзници – Жан II д’Алансон, на когото предрича да се пази от оръдията и така го спасява. До края на живота й той остава един от най-верните й последователи.

Öèôðîâàÿ ðåïðîäóêöèÿ íàõîäèòñÿ â èíòåðíåò-ìóçåå Gallerix.ru
Шарл VII

Именно при Орлеан се случва първото чудо. Обсадата е била факт вече повече от половин година, но след пристигането на Жана англичаните са принудени да се оттеглят само след 9 дни. За това помага образът и надеждата, която вдъхва девойката във военни доспехи, сякаш появила се от самите легенди, носеща своето знаме с Иисус между два ангела. Също така настъпва и обрат в тактиката на французите, за който също се смята, че е вследствие на намесата на Жана, тъй като тя води ожесточени дебати с пълководеца Жан дьо Дюноа. По време на една от последните атаки, Жана е ранена от стрела между врата и лявото рамо, но радостта на англичаните не трае дълго, тъй като още същия следобед тя се завръща на бойното поле.

За французите обсадата при Орлеан е първата победа след Аженкур, докато англичаните не го смятали за загуба, въпреки стотиците жертви. От този момент нататък, самата Жана започва да се нарича „Девата“, а по-късно историята ще й даде романтичното име „Орлеанската дева“, в чест на първия й голям триумф. Съществува дебат сред историците, доколко Жана взема дейно участие във военните кампании. Според повечето тя не е просто символ, яздещ в бойни доспехи, а е имала реални тактически виждания. Източниците свидетелстват, че тя е проявявала бурни емоции преди нападения, с които е целяла да всее страх у враговете. Крещяла е срещу тях закани, които впоследствие са ставали реалност. Фактите говорят, че тя е имала дълбоки познания за оръдията и тяхното използване, вероятно поради скромния си произход и възможността да комуникира с лекота с хора от различни чинове във войската. След Орлеан тя успява да спечели на своя страна голяма част от командирите, които й се доверяват в последвалите 13 битки. Войските й не са били особено милостиви, защото например при превземането на Жаржу биват избити не само английските войници, но и 400-те граждани-предатели. Този образ на безпощадност носи допълнителни дивиденти, тъй като поне 30 града след това се предават без бой.

Това е плодотворно време за Жана. Тя е на върха на славата си, на семейството й е дадена благородническа титла, войските и командирите й имат пълно доверие, но това е и началото на края. Тя става все по-популярна и силна, което не е добре както за англичаните, така и за Дофина. Победите на Жана предоставят на Шарл VII и на Йоланда необходимата силна позиция, от която те започват да водят активна дипломатическа политика, обръщайки гръб на своята Дева. Военните части, командвани от Жана и продоволствията, с които разполагат, стават все по-оскъдни. На 23 май 1430 г., при нападение над бургундски лагер в близост до Компиен, на военните части на Орлеанската дева е устроена засада и тя пада в плен на врага.

Това, което последва е един от най-спорните църковни процеси в историята, благодарение на който обаче научаваме много за интелекта и личността на Жана. Делото започва на 9 януари 1431 г. и трае около 5 месеца. След залавянето й Шарл VII и Йоланда се дистанцират от нея и не й предоставят каквато и да е помощ или подкрепа, въпреки че по време на целия процес Жана нито се отмята от думите и делата си, нито уронва престижа на Дофина. Сподвижниците й се опитват да й помогнат и тя пробва няколко пъти да избяга от затвора, дори единия път скача от кулата на крепостта, в която е затворена. За съжаление всички тези опити се оказват безуспешни.

От самото начало, както се казва, „процесът намирисва“. В разрез на установените правила той е съставен само от английски и бургундски свещеници, въпреки че още в самото му начало Жана настоява да има и френски представители. От архивите си личи напрежението, което е било по време на разпитите и човек няма как да не се възхити на хладнокръвието и интелигентността на едно 19-годишно момиче. На въпроса дали архангел Михаил й се е явил гол, Жана отговоря „Нима искате да кажете, че Бог не може да си позволи дрехи?“, а когато я питат дали той е имал коса, тя отново им контрира с въпрос – „Нима е трябвало да я отреже?“. Едни от най-известните й думи са отговора на въпроса дали се радва на Божията благодат, за който няма верен отговор, защото каквото и да каже би било ерес. Нейният отговор е: „Ако не съм – нека Бог ми я даде, а ако съм – нека Бог продължи да ми я дава.“ Изключително сериозна е и защитата й срещу обвиненията в обличане като мъж. Тя настоява да носи такива дрехи и в затвора от страх да не бъде изнасилена. Освен това според църковните закони, ако живота или честта на една жена са застрашени, тя има право да се облече като мъж. Във всички случаи, когато Жана е носела тези дрехи е било така, но това не се приема от нейните обвинители.

joan-of-arc-gettyimages-843192398-promo

Колкото и интелигентна да е била и колкото и дълбока да е била вярата й, това не успява да я спаси, защото е призната за виновна и осъдена на мъчителна смърт. На 30 май 1431 г. Жана д’Арк е изгорена на клада. По време на продължителните 30 минути, в които гори тялото й, пред очите й е издигнат кръст – това е по нейна лична молба, която е била удовлетворена от нейните екзекутори. Говори се, че последните й думи са „Иисус“. След като умира тялото й е изгорено още 2 пъти, за да стане само на прах, който е разпръснат в река Сена. Целта на това е била да не оцелее никаква част от нея, която впоследствие да бъде почитана.

Двадесет години след смъртта й Стогодишната война приключва, а Шарл VII е провъзгласен за крал. Името на Жана обаче продължава да бъде очернено и само един човек не престава да търси справедливост за обвиненията срещу нея и това е майка й Изабел. Благодарение на своето красноречие и неспирна борба да изчисти името на дъщеря си, тя печели на своя страна инквизитора Жан Бреал и в периода 1452-1456 г., по нареждане на папа Каликст III се води повторен, разследващ процес. Разглежда се архива от първото дело, има показания от над 110 свидетели и благодарение на работата на Бреал, решението е в полза на Жана и посмъртно тя е обявена за невинна.

Жана д’Арк умира само на 19 години, за да възкръсне като един от най-големите символи на Франция. Още нейните съвременници величаят постиженията й и една от първите е писателката Кристин дьо Пизан, която публикува поемата си „Приказка за Жана д’Арк“ няколко дни след коронацията на Шарл VII. През XVI в. Орлеанската дева се превръща в символ на Католическата лига, в началото на XIX в. официално е приета от Наполеон Бонапарт за един от символите на Франция, а през 1920 г. е канонизирана за светица.

Жана е възвеличавана от скулптори, чиито творби са видими и днес, била е демонизирана от велики писатели като Шекспир в неговата трагедия „Хенри VI“, а в киното образът й е пресъздаван актриси като Ингрид Бергман, Мила Йовович и Лили Собиески. Мразена и обичана от съвременниците си, тя продължава да е източник за вдъхновение за творците, но до някаква степен си остава загадка за историците.

 
 
Коментарите са изключени