shareit

Лошите момичета на историята: Томое – първият генерал на Япония

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

Бушидо е неписаният кодекс на самурая, т.нар „Път на воина“, който издига на пиедестал вярната служба, благородството и уважението. Този морално-етичен кодекс възхвалява седем добродетели: правосъдие, кураж, благосклонност, любезност, истинност, почтеност и лоялност и създава образа на източните рицари от Страната на изгряващото слънце. За разлика от западните им еквиваленти, които в повечето случаи не са с чисти сърца като Дон Кихот, а често се замесват в доста съмнителни дела, за самураите честта е всичко. Те са готови да докажат това дори с цената на живота си – небезизвестното „харакири“, което слага край на земните дела на тялото, но извисява душата на воина и носи опрощение.

Дълги години Япония остава откъсната от света. Впоследствие започват да се разкриват както нейните блага, така и интересната й култура и история. Въображението на Запада е завладяно от приказки за смели шогуни и самураи, красиви и пленителни гейши, необятни поля с ориз и неразбираеми театрални изпълнения.

На екрана се появяват сюжети като „Седемте самураи“, „Последният самурай“ и „47 Ронини“, а Ричард Чембърлейн ни разкрива тайните на шогунатът. Това което звучи като интригуващо действие и носи романтичната харизма на честта крие в себе си над 7-вековна история на едни от най-интересните воини в историята, които с меч в ръка са преразпределяли териториите на острова, оставяли са епически творби и песни за своите бойни умения, а имената им са известни и до днес на острова.

В залата на славата на самураите има множество имена и могат да се научат много пленителни истории, сред които са и тези за жени воини. Обикновено нежните половинки на самураите били обучавани в бойните изкуства, но това правило невинаги се следвало стриктно. Преминалите учението ставали т.нар онна-бугейша и били защитници на дома, докато мъжете били на поход. Тяхното оръжие било нагуната, което представлявало дълъг меч с леко извито острие. Някои от тези дами излизали от възприетия стереотип и не се задоволявали с това само да защитават дома, а заставали наравно с мъжете на бойното поле, това били т.нар онна-муша.

„Историята на Хайке“, която е японският еквивалент на „Илиада“, разказва за една от тях.

Тя имала дълга черна коса, бледо и красиво лице и била не само изкусен ездач, но и владеела бойните техники до съвършенство. Името й е Томое Гозен, и докато на Европа е завладяна от религиозния плам на поредния Кръстоносен поход, далеч на изток младата жена самурай участва в голямата гражданска война, известна като Войната Генпей (1180-1185).

Повече от три века продължава периодът Хейян (кръстен на древното име на тогавашната столица Киото), по време на който културата разцъфтява, будизмът намира силни устои, а китайското влияние е най-осезаемо. Както се казва – настъпват смутни времена и два големи клана – Тайра и Минамото, се изправят един срещу друг, за да оспорят властта си над острова. Първите са възприемани като „аристократите“, докато вторите са представители на провинцията. Тази война оказва голям ефект не само върху историята на страната, но и върху развитието на нейната култура. Бойният цвят на Тайра бил червеният, а на Минамото – белият. И до днес тези цветове могат да се видят върху националния флаг на Япония и често са избирани като символи на противникови отбори, дори в телевизионни игри.

В края на XII в. тези два клана решават историята на страната за повече от два века напред и то, както е обичайно, с цената на една брутална и кървава гражданска война.

Един от претендентите за титлата шогун бил Йошинака Минамото. Макар средновековните източници да са оскъдни относно личния живот на Томое, едно е сигурно – тя и Йошинака са имали любовна връзка. Тя е или негова съпруга, или по-вероятно – негова любовница. Според някои сведения, той е неин доведен брат, като дори майка им е откърмила и двамата. Буквалният превод на името Томое е „запетайка“, „гозен“ е уважително обръщение към жена и означава „млада господарка“. Други подробности в личен план, както и датата на раждането й не са известни.

Томое оставя трайна следа в историята благодарение на нейните воински умения и постижения. Когато Йошинака решава да се бори за властта и да установи първия шогунат, той събира около себе си сподвижници и умели военачалници. Първа в списъка е Томое, тъй като по това време тя вече е изградила името си на „воин, който може да надвие хиляда“. Спорно е доколко самият Йошинака е добър майстор на бойната техника. Описван е като „варварин“, има и сведения, че след някои битки е обезглавяваl защитниците на крепости. Томое е представяна в по-благородна светлина. Нейните оръжия са меча и лъка – типични за мъжете самураи. Изправяла се е в двубои с доста капитани и почти винаги е излизала победител. В епичните творби се казва, че тя е достоен противник за „всеки бог или демон“.

Йошинака провъзгласява Томое за свой главнокомандващ (иппо но тайшо) по време на Войната Генпей и тя повежда самураите му срещу силите на клана Тайра. През 1181 г. в битката при Йокотагавара, Томое надвива 7 воини, обезглавява ги и прибира главите им като трофеи. Две години по-късно, в сражението при Тонамияма тя е начело на 1000 конници и ги повежда успешно към победа. Сякаш никой и нищо не може да спре устрема й. Една от най-тежките битки, които води е срещу 6000 воини от клана Тайра, докато силите, начело на които е Томое са само 300. Огромната численост на врага води до тежка загуба, даже може да се каже клане, от което оцеляват само петима и един от тях е жената-самурай.

Въпреки този кървав епизод, воините на Тайра търпят все повече и повече загуби и на други фронтове и кланът Минамото вече предвкусва победата. Поява се нов блясък в очите на героите и жажда за власт между самите представители на един род. Предводителите на Минамото започват да се обръщат едни срещу други в оспорване на бъдещия лъвски пай. За съжаление Йошинака е от губещата страна. Изоставен все повече от своите поддръжници, вероятно той е предчувствал неизбежния изход от борбата в клана Минамото.

През 1184 г. при Авазу, Йошинака се готви за финалната битка. От едната страна се изправят неговите самураи, а от другата, на опонента му – неговия братовчед Йоритомо с главнокомандващ – Йошоцуне. В хода на сражението за първи път Йошинака прави огромна промяна сред редиците си, а именно – нарежда на Томое да напусне бойното поле. Неговият най-добър главнокомандващ, дясна ръка и любима е отпратена. Спекулациите сред историците са най-различни. Според едни той се е чувствал заплашен от нарастващата й популярност и влияние и е искал лавровият венец от предстоящото сражение да е само за него. Според други изследователи, той е знаел какво го очаква и за него би било срам да умре наравно с жена-воин. Има и трета версия, която звучи доста достоверно предвид предходните години и успешния им дует – предчувствайки какъв ще е развоят на събитията, Йошинака е искал да спаси поне нея.

Томое е разкъсвана между дълга да се подчинява на неговите заповеди и желанието да остане и вероятно да загине редом с него. След вътрешна борба тя се съгласява да се подчини, но при едно условие – да участва в поне едно сражение, в което за пореден път да докаже любовта и верността си. Тя си избира една група от 30-тина вражески воини, начело с Онда но Хачиру и ги разбива, като обезглавява главатарят им, след което захвърля доспехите и шлема си и напуска завинаги бойното поле.

Това е едновременно един от най-известните мигове от военната й кариера и краят на нейните бойни подвизи. След този момент животът й се превръща в легенда.

Йошинака и неговите сподвижници губят битката. Няколко години по-късно гражданската война приключва с победа за клана Минамото. Властта на императора остава на заден план, а тази на самураите взима превес, статут който малко или много се запазва през следващите 600 години.

А каква е съдбата на Томое?

Според някои сведения в едно последвало сражение при Киото тя е заловена и става наложница на един от главатарите на Йоритомо, а от връзката им се ражда един легендарен воин – Асахина Йошихиде. Вероятно по този начин някои хроникьори са искали да обвържат нейната сила и умения с тези на следващите поколения герои. Въпреки силното им желание, този развой на събитията е най-малко вероятен. Според други източници, покосена от новината за смъртта на Йошинака, Томое става монахиня и доживява до дълбока старост – близо 100 години, оплаквайки любимия си. Характерно за историите за самураи, някои твърдят, че тя е обзета от силен гняв след смъртта на любимия си и отмъщава за него като избива всички виновници за неговата гибел. След това тя взима главата му, която е прибрала, за да не може никой да се добере до силата му, и навлиза навътре в морето, слагайки край на живота си. Историческите находки говорят за още един сценарий. През XII в. е основан храмът Гичужи, където са положени тленните останки на Йошинака. Смята се, че тя е имала дом в близост до това място и често е посещавала своя любим.

Впоследствие е погребана до него и един от надгробните камъни в гробището на храма носи нейното име.

Животът на Томое е вдъхновение за много творци. От 200 запазени японски театрални пиеси, известни като „но/ногаку“, само 18 са за воини и една от тях разказва историята на великата жена-воин – „Томое“. През XVIII в. тя става главен герой в една пародия на събитията от Войната Генпей, където е представена като уязвима и слаба жена. Новото хилядолетие също се вдъхновява от подвизите й и през 2013 г. се играе постановката „Томое Гозен: Легандата за жената воин“ за момиче, което пътува назад във времето и се оказва в ролята на жена-самурай от XII в. Различни манга серии предават части от живота й и нейните бойни качества, превръщайки я в съвременен екшън герой.

Малко известен факт е, че през последните години изследователите преразглеждат някои аспекти от историята на Япония и търсят мястото на жените-воини в нея. В археологическите разкопки на няколко бойни полета са открити останките на жени, които са се били наравно с мъжете и те не са една и две.

Томое обаче остава една от най-известните в историята на Япония. Нейната памет се чества през месец октомври по време на годишния „Фестивал на вековете“, провеждан в Киото. Името й остава дълбок отпечатък не само заради легендарните й бойни умения, но и като символ на силната жена в един мъжки свят.

 
 
Коментарите са изключени за Лошите момичета на историята: Томое – първият генерал на Япония

Повече информация Виж всички