shareit

„Лошите момичета“ на историята: Христина Хранова – първата практикуваща дипломирана акушерка в България

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.

Mорски бани във Варна, началото на 20 век

В началото на ХХ в. Варна започва да се оформя като курортен град и като място, подходящо за морски лечебни бани. Постепенно се преоткриват благоприятните свойства, които пясъка, морския бриз и водата оказват на тялото при редица заболявания. Проблемът е обаче, че това, което липсва на българите не е желанието да се възползват от тези лечебни свойства, а общата култура при къпането в морска вода. Водоспасителна служба не съществува, а смятаните сега за елементарни правила за безопасност са слабо познати. Вследствие на това морето често става сцена на редица инциденти, които отнемат живота както на възрастни хора, така и на деца. Именно по това време на варненския морски бряг често започва да се появява една самотна фигура. Тя е там не просто, за да се наслаждава на слънчевите лъчи, а зорко следи дали в морето няма някой изпаднал в беда. През годините тя успява да спаси  над 50 човешки живота. За своите заслуги, през 1907 г.  тя е наградена със сребърен орден „За гражданска заслуга”. Името й е обградено с такова страхопочитание, че за нея дори твърдят, че е участвала в преплуването на разстоянието от Варна до Галата и неведнъж е успявала да победи в плуването редица добри плувци и моряци. 

Тази дама е не само първата жена воден спасител в България, но и първата практикуваща дипломирана акушерка, титла, която си оспорва с Райна Княгиня тъй като двете завършват почти по едно и също време. Целия си живот тя посвещава на България и на хората в нужда, раздавайки своите скромни средства на тези, които се намират в по-голяма нужда от нея. Житейският й път е достоен за филмова лента. На младини тя участва в комитетите на Левски, оцелява в Баташкото клане, бие се в Руско-турската война (1877-1878) и в последвали я бойни сражения вече на младата българска армия. За своите заслуги през годините, тя е отличена с редица медали, сред които войнишки знак на Ордена за храброст IV степен, възпоменателен кръст за независимостта, сребърен медал за участието си в Сръбско-българската война (1885-1886) и почетен знак на Червения кръст. За съжаление, както и други видни българи борци за освобождението на България, тя завършва живота си в мизерия, молейки държавата за помощ и забравена в аналите на историята.

Rayna Knyaginya

Райна Княгиня

Христина Хранова се ражда през 1851 или 1852 г. За нейно родно място се споменават или с. Клисура или гр. Самоков, като е по-вероятно да е първото, тъй като корените на родът й са от там. Баща й – Храно Цеков е овчар, а майка й – Кръстина се грижи за дома. Двамата имат общо 18 деца – 6 момичета и 12 момчета като Христина е изтърсака в семейството. Първоначалното си образование тя получава в Самоковското българско училище. Още от малка се показва много любознателна, решителна и свободолюбива. Смята се, че вследствие на турски набези в родния й край, семейството е принудено да потърси нов дом и сигурност в София. Така те се заселват в района на днешната църква „Св. Седмочисленици“.

Взимайки пример от братята си, още на младини Христина се включва в борбата за национално освобождение на България. Преоблечена в мъжки дрехи тя обикаля София, Ловеч и Панагюрище, разнасяйки пощата на тайната революционна организация, създадена от Васил Левски. Младото момиче е било запленено от пламенния революционер, който в своите писма нарича „великия“. Когато през 1876 г. избухва Априлското въстание, Христина грабва оръжието и се включва в борбата. Няма ясни сведения как и защо пристига в Батак, но именно там тя взима участие в бойните действия. Според спомените й тя е сред хората потърсили убежище в църквата на града  и само по чудо успява да се спаси. 

Година по-късно избухва Руско-турската освободителна война (1877-1878) и Христина, заедно с братята си преминават Стара планина и се включват в редиците на Опълчението. Те взимат участие в сраженията при Шипка, Шейново и Стара Загора, като шестима от братята й губят живота си в тези боеве. Макар да има немалко военни лекари, в редиците на руската армия има недостиг на помощен персонал и медицински сестри. След едно от сраженията руски лекар привиква Христина да му помага с ранените и остава впечатлен от нейните умения. Неслучайно след войната й предлагат да замине за Русия, където да учи медицина. 

Тя това и прави. След Освобождението на България Христина постъпва в „Повивалния институт” при Имперския университет „Свети Владимир” в Киев. Тя заминава за там с отпусната стипендия за даровити ученици. През 1881 г. завършва акушерство с отличен успех и се завръща в България. Макар Райна Княгиня да завършва същата специалност още през 1879 г., Христина е тази, която първа започва да практикува тази професия. По онова време българките все още разчитат на познанията на „бабите“, които макар и да не са дипломирани, имат дългогодишен опит. В началото на кариерата си Христина рядко е викана при родилки, за да им окаже помощ при раждането, дори тя започва сама да предлага услугите си на бъдещи майки. Работи в София, за кратко в Лом, а след това – в Силистра. В началото на 1895 г. Христина е назначена за акушерка във Варна. Наред с практиката ти, тя води активна културно-просветна дейност сред жените, предоставяйки им базисни знания за периода на бременността и последвалите грижи за новороденото. По-късно тя споделя, че ръцете й са довели на бял свят 3462 деца, с което тя помага на „хиляди майки да дадат на България хиляди храбри синове и достойни дъщери”. Понякога тя получава допълнителни средства от по-заможните сред тях, но дава почти всичко на бедните майки, за които е трудно в началото дори да си позволят завивки за новородените. През 1906 г. във Варна се отбелязва нейната 25-годишна практика, по случай която е издаден „юбилеен спомен“ – специална пощенска картичка с портрета й на лицевата страна.

Заминаването на българските войски от турската към сръбската граница

Работата й през тези години е прекъсната от избухването на Сръбско-българската война, в която Хранова се записва доброволец: „Ала когато сърбите, след Съединението, заплашиха свободата на Отечеството, аз пак не се стърпях, грабнах пушката и се отзовах на границата“. Това правят и братята й, като четирима от тях губят живота си. Христина взема дейно участие в боевете при Драгоман. Гургулят и Сливница. Тя не само борави с оръжието, но и полага грижи за болните и ранените. Някои дори я наричат с благодарност – „майка на героите“. След края на войната тя получава няколко медала както за заслугите си в самите бойни действия, така и за оказаната медицинската помощ на ранените. 

Близо 30 години по-късно, Христина отново се въоръжава и се записва доброволец. Този път в Междусъюзническата война (1913). Това е и последният път, когато тя облича военните дрехи. По онова време Хранова е около 60-годишна и по-късно самата тя признава, че е надценила силите си. Тя взима участие в сраженията при Куманово, Егри-Паланка (Крива Паланка) и Джумая. Възрастта и умората си казват думата и тя е принудена да прекрати своето участие в бойните действия. 

Малко преди това последното й участие като доброволец, започва нейното ходенето по мъките по българските държавни институции. Въпреки огромните й заслуги както за освобождението на България, така и за развитието на българското акушерско дело, през 1910 г. на Христина Хранова е отказана държавна пенсия. Мотивът за отказа е, че тя не се осигурява през цялата си кариера, тъй като е водила частна практика. Отдадена на работата си и на своите идеали, Христина така и не създава свое семейство. В последните години от живота си тя страда от ревматоиден артрит и живее в крайна бедност, често гладувайки дни наред. Въпреки нейните отличия и заслуги към държавата са необходими близо 8 години, докато в крайна сметка молбите й за пенсия получават отклик. От този период са запазени писмата й до държавниците, които са пропити с много болка и мъка: „Никой няма да склопи моите старчески очи, когато дойде часът на смъртта ми. Но поне спасете ме от страдания и лишения до тоя върховен час… Аз не искам много. Помогнете, колкото да не умра от глад и студ. Милост, милост, синове на майка България!…“ Накрая държавата й отпуска 60 лв. пенсия. В онези години горе-долу толкова е струвал един метър плат хасе и реално парите са й стигали да си набави толкова храна, колкото да не умре от глад. 

В един ноември ден през 1922 г. Христина Хранова издъхва. Тя не е погребана с почести, а по последния си път е съпроводена от нейни бойни другари. Мястото на нейния гроб остава неизвестно. То не е маркирано със специален надслов или паметник. Въпреки своите подвизи и успехи, на животите, на които е помогнала да поемат първия си дъх, или е спасила, Христина Храброва остава някак встрани от историята на великите български личности. Нейните заслуги са забравени, както и името й. 

 
 
Коментарите са изключени за „Лошите момичета“ на историята: Христина Хранова – първата практикуваща дипломирана акушерка в България

Повече информация Виж всички