shareit

„Лошите момичета“ на историята: Хипатия – философът-мъченик

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.

През 1979 г. една експозиция шокира населението на Сан Франциско. На откриването й отиват 5 хиляди души, а само за първата седмица, въпросното произведение на изкуството е посетено от повече от 100 хиляди души. Създателят му е известната американска феминистка и художничка Джуди Чикаго, а отговорът на критиката е толкова тежък, че тя почти стига до самоубийство. Въпросното произведение е триъгълник с три равни страни, всяка по 14 метра. Изобразява огромна маса с 39 места. Всяко място е посветено на видна дама от историята или митологията.

Пред всяка има покривка, ръчно избродирана с името й, ръчно изработена чиния от китайски порцелан, керамични прибори и бокал. Основата на тази маса е направена от бял порцелан, в който са гравирани имената на още 999 известни жени. Това, което реално шокира публиката и критиката е факта, че върху повечето чинии са изобразени вулви, които са оцветени и украсени според историята на „поканените“ на тази вечеря дами. Трудът на Джуди Чикаго, който цели да възроди познанието за жените в историята, се приема за „провал“ и обида за силните личности, които са цитирани.

Факт е обаче, че експозицията оцелява от стрелите на своите критици, обикаля света и е посетена от милиони, а днес е част от постоянната експозиция на Бруклинския музей. В единия ъгъл на тази триъгълна маса, наред с имената на Вирджиния Улф, Сафо, Емили Дикинсън и Елизабет I може да се види името на една изключителна жена от периода на  Късната Античност.

Хипатия е една от първите жени математици, астрономи и философи в историята. Животът и смъртта й оставят отпечатък във всяка последваща епоха. Нейният край вдъхновява легендата за св. Екатерина, през Просвещението, образът й е приет като символ срещу католицизма, през XIX в. тя отново добива популярност по време на периода на нео-елинизма, а през XX в. идеите й се възприемат като протофеминистки и тя става част от пантеона на борците за правата на жените.

Силата й се крие в нейната умела реторика. Тя е жена, изпреварила своето време, която свободно е преподавала идеите и познанията си и не се е страхувала да изкаже мнението си. Оставила е множество бележки върху трудове на известни математици и астролози като Диофант Александрийски и Клавдий Птолемей. Приемала е хората от различните религии, макар тази нейна толерантност впоследствие да й коства живота. Името й означава „висша“ и „велика“ и впоследствие става символ на учението и науката.

Точната й рождена дата е неизвестна. Смята се, че Хипатия е родена в периода 350-370 г. Тезата за 350 г. се гради на факта, че хрониста Йоан Малала твърди, че Хипатия е възрастна, когато я убиват. Годината 370 се смята за по-достоверна, защото е базирана на сведения от философа Дамасций, който е живял по-близо до нейното време. На него се дължим и описанието на Хипатия, защото именно той я нарича „изключително красива и с фина структура“ – образ, който векове наред ще вдъхновява не един и двама хора за изкуството. Според Дамасций, тя е 33-35 годишна по времето, когато издъхва.

Бащата на Хипатия е гръцкия учен и математик – Теон Александрийски. Той е известен с това, че прави много точни предсказания на слънчевото и лунно затъмнение от 364 г. и също така редактира труда „Елементи“ на древногръцкия математик Евклид. В своя коментар към научния трактат „Алмагест“, Теон отбелязва приноса на дъщеря си към неговата работа, като й благодари за това, че е подготвила изданието. Хипатия е имала и брат на име Епифаний, за който се смята, че също е бил учен.  Теон е бил директор на училище „Музеон“, което е било много престижно и ексклузивно за времето си.

Също като баща си, Хипатия следва идеите на неоплатонизма, философско течение, което се заражда през III в. Тя става негов наследник и като преподавател в училището „Музеон“, където продължава делото му след смъртта му. Мястото става център на съхранението на гръцкото математическо и астрономическо наследство. Нейното умение да преподава е почти легендарно. Смята се, че е привличала верни ученици и последователи от близки и далечни земи.

Според сведения от историкът Сократ от Константинопол „нейните постижения в науката и литературата, далеч надминават всичко постигнатото от нейните съвременници-философи“. В своите часове тя преподава идеите на Платон и Аристотел. Извън класната стая тя ходи облечена с „трибон“, които са отличителни дрехи за философите. Според някои съвременници, тя често спирала минувачи и ги ангажирала във философски дискусии.

За нейни научни трудове се смятат коментари към съчиненията по геометрията на Аполоний от Перга и аритметиката (теория на числата) на Диофант Александрийски. Религиозните убеждения на Хипатия са езически, но тя е уважавала християните и немалко от тях са били нейни ученици. Според писма на нейния ученик Синезий, който впоследствие става епископ на Птолемей в Киренайка, в своите лекции Хипатия преподавала на учениците си как да си направят астролабия.

Този астрономически уред  е използван до XIX в. за измерване на ъгли и определяне на положението на небесните тела. Тя също така е можела да конструира и използва хидрометър. Много от нейните съвременници, а и по-късни изследователи смятат, че в математиката и астрономията, тя задминава постиженията на баща си.

Хипатия е била силна, красива и интелигентна жена. Смята се, че е била девствена и е водела изключително праведен живот. Тя не се омъжва, нито има слухове за нейни евентуални любовни афери. Носят се дори легенди как един от учениците й бил завладян от нейния интелект и красота и не приемал „не“ за отговор на своите опити да я съблазни. Един ден тя го замерила със своя „дамска превръзка“, обяснявайки му, че е воден от първични инстинкти, а не от честа любов.

Този младеж повече не се появил на нейна лекция. Макар този епизод да е малко вероятен, според думите на нейните съвременници, Хипатия била добре приета и тачена в Александрия. Тя спокойно се движела в обкръжението на мъже и участвала в политически и обществени дискусии, изразявайки мнението си без да се притеснява. Нейните достойнства и добродетели са почти митологизирани.  Речта й била „артикулирана и логична“, в действията си тя била „благоразумна“ и целият град й отдавал заслуженото уважение.

Или поне така е било през по-голямата част от живота й. За съжаление, Хипатия живее в много бурни времена. През тези години Александрия е разтърсвана от противоборството между евреи, езичници и християни. Евреите са обвинявани в убийства и подпалване на църкви, а самите християни помежду си спорят за власт и за това кой реално следва истинската и чиста вяра. До 412 г. епископ на Александрия е Теофилий, който обаче умира неочаквано. Той оставя властта си в ръце на своя племенник Кирил Александрийски, който е създател на ортодоксалното учение за Богочовека и впоследствие е канонизиран за светец.

Той продължава политиката на нетърпимост към различните вероизповедания, следвана от неговия предшественик. Едно от първите му действия е да затвори и конфискува имуществото на една от християнските секти – новацианците. Негов опонент в това преследване става Орест, римския префект на Александрия. Макар той самият да е християнин, крайните възгледи и действия на Кирил, го настройват срещу него. Разразява се класически спор за власт между духовенството от една страна и политическата власт, от друга. Орест не иска Кирил да има прекалено големи правомощия и отказва да му отпусне повече власт.

Отношенията им се влошават след като група евреи избива голям брой християни, след което Кирил прогонва евреите от града. Орест протестира пред Константинопол, а Кирил, съзнавайки че е надхвърлил правомощията си, търси начин да изглади отношенията. След поредния отказ на Орест двамата да постигнат мир и съгласие, Кирил действа чрез свои доверени хора, които правят неуспешен опит да отнемат живота на римския префект.

В този тежък конфликт между двамата мъже се намесва Хипатия. Спорно е доколко тя го прави съзнателно. Според някои изследователи, провокирана от писмата на своя ученик Синезий, че тя „притежава власт“ и че може да стори добро с тази власт като се намеси, тя се опитва да помири двамата противници в името на благото на града и населението и съветва Орест да прекрати враждата.

Според други, Кирил от самото начало на своето епископско управление я е набелязал и е бил против нея, защото тя е не само езичник, но и жена, която е забравила своето място и че тя няма право на такава гласност. Спорно е доколко последвалите събития са били пряко нареждане от страна на Кирил или неговите постоянни намеци са провокирали последователите му да действат дори без неговата благословия. В един момент се ражда слуха, че Хипатия не се опитва да помири противниците, а настройва Орест срещу Кирил.

Един ден по време на мартенските пости през 415 г., както Хипатия пътува в колесницата си, пътят й е препречен от ревностни християни. Те я извличат насила и я водят, влачейки я до стария езически храм „Цезариум“. Там те я разсъбличат чисто гола и я убиват използвайки остракони, малки глинени плочки. Това не им е достатъчно.

Те й изваждат очите, разчленяват тялото й и го изгарят. Според историкът от V в – Сократ Схоластик, убийството й е политически акт. Бруталната и жестока смърт на Хипатия има мигновен отзвук. От Александрия масово бягат философи и видни интелектуалци, изплашени, че може да ги сполети същата съдба. След това събитие Александрия постепенно замира като център на науката.

Макар животът на Хипатия да има трагичен край, делото й остава вечно. И до днес тя е символ на познанието и е смятана за една от най-значимите учени на своето време.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за „Лошите момичета“ на историята: Хипатия – философът-мъченик

Повече информация Виж всички