shareit

Локуста – жената, която отрови Древен Рим

| от |

В апогея на Римската империя, всеки човек с пари можел да гарантира своята сигурност с помощта на телохранители. Много често политическите конфликти успяват да достигнат нивото на публични убийства, следователно охраната и пазачите са много необходими. Древността е време за абсолютно всички – от почитателите на мистиката до любителите на демокрацията. Много често богатите създавали свои двойници, корумпирали политици, плащали за убийства и мислили най-различни начини за разчистване на сметките.

Проблемът е, че за тези дела се изискват професионалисти и ако никой не иска да навлече силата на вендетата, трябва да търси оригиналните начини за действие. Богатите и заможни римляни винаги имали един много специален скрит коз – отровите. И ако има човек, в Древен Рим, който да знае тайната на всички тези магии, това може да е само Локуста от Галия. Известна е като една от майсторките на отровите и перфектен убиец във времето, в което химията едва сега прохождала.

За нея обаче не се знае толкова много. Локуста е известна като човекът, който е помогнал за края на редица други хора и освен произхода ѝ – Галия, всичко останало е потънало в мистика. Споменава се много често в различни източници и винаги е в подозрението, но нищо повече от това. Смята се, че дамата има тъмни магически сили и е успяла да ги придобие, когато е странствала в Алпите. Галите също са известни със създаването на различни отвари, но когато Локуста пристигнала в Рим, осъзнала и жестоката истина – пълно е с потенциални клиенти и хора, които биха платили за правилната отвара.

Любимите ѝ занимания включвали комбинирането на растения, които често можели да докарат на определен човек сърдечен удар. И още по-лошото е, че в средата на I век пр. Хр. всеки бил заподозрян в предателство и като човек, който поддържал най-добрия билков бизнес Локуста наистина станала една от най-важните дами. Похвално е, че преди тоолкова години е можела да предложи вещества като арсен, хинин, опиум, разнообразие от цианиди и почти всичко, което би съкратило живота на човек от години в часове. Проблемът обаче се криел другаде. Славата ѝ бързо успяла да привлече вниманието както на властта, така и на нейните клиенти. Локуста влиза два пъти в затвора и двата пъти е освободена с помощта на могъщи римски сенатори, никой не е позволил този ценен кадър да стои далече от бойната линия.

В повечето случаи Локуста трябвало да заплати за свободата си с ново убийство, но най-високата точка на Локуста идва с поръчката на императрица Юлия Агрипина – разказвали сме историята на дядо ѝ Агрипа, който практически изковава империята на Октавиан Август. От неговия род излизат и следващите големи управници на Рим. Когато Агрипина вади толкова популярният убиец от затвора, има само едно изискване – да убие император Клавдий. И така на 13 октомври 54 г. пр. Хр. галската повелителка на отровите започнала своята подготовка.

gettyimages-916073036-594x594

Първо успяла да натрови бодигарда, който не успял да изпълни задачите си, след като паднал и се разболял, след това подкупила дегустатура, за да не отиде на работа и най-накрая добавила специални отровни гъби в менюто на владетеля на Рим и дори се постарала да направи колкото се може по-вкусни. Това обаче не помогнало. Когато императорът започнал да се дави на трона, лекарите побързали да го спасят, навирайки дълго перо в стомаха му с надеждата, че ще го накарат да повърне. За съжаление господата не успели да постигнат този успех и Клавдий наистина издъхнал на трона – толкова мечтаната позиция в цял Рим. Агрипина успяла, нейният син Нерон успял да се изкачи на трона и да получи правото си да управлява империята.

Локуста изпълнила задачата си, но била обвинена от своята спасителка, че е убила императора. Отново е изпратена в затвора и осъдена за убийство. Изненадата била голяма, след като имала намерение да се възползва от заплатата и реномето се на убиец, при това на императори. Само една година след затварянето ѝ, Нерон се замисля, че може би ще има нужда от човек, който убива с поглед всеки други. Плаща ѝ сериозна сума за лоялност, предоставя ѝ земя, превръща я в аристократ, изчиства името ѝ от всички видове престъпления и практически я прави едно от най-добрите си оръжия. Същата година идва и новата ѝ задача – да убие 14-годишния доведен брат Британикус, който освен всичко е и един от много харесваните хора в Рим.

На един от по-сериозните императорски приеми, Британикус пада и започва да се гърчи, след като е изпил една глътка вино. Всички започват да се притесняват от пяната около устата му, но не и Нерон. Неговият доведен брат имал епилепсия и често припадал по този начин. Обикновено хората просто чакали да се успокои, но този път сценарият не се повторил. На следващият ден Локуста била провъзгласена за официален имперски войник, получила голяма вила в Рим и започнала да изпълнява най-различни поръчки. Много скоро самата Юлия Агрипина попаднала в списъка ѝ с хора за убиване, макар и да липсва официална информация.

Забавната страна е, че Агрипина имала добра имунна система и по един или друг начин знаела какво да пие, за да се предпази. Локуста не само продължава да избива хора в следващите 14 години, освен това отваря и училище, за да обучава следващите почитатели на химическото оръжие в най-ранна древност. По нареждане на императора е започнала да разработва и нови форми, които можела да прилага върху затворниците. Когато Нерон вече става мишена за всички и е подготвен за екзекуция с метални притове, той трябва да приеме факта, че ще бъде бит с метални прътове. Локуста е направила специална отрова, с която може да умре безболезнено, но я забравя и съответно се самоубива с нож. Самата химичка е изведена на площада и е екзекутирана като дясната ръка на бившия император. С това значително приключва и практиката за тихите убийства в Древен Рим.

 
 
Коментарите са изключени