shareit

Легендата за Зеления човек

| от |

Според една легенда, която се предава между жителите на Западна Пенсилвания, по пътищата на щата можете да срещнете мистериозен „Зелен човек“. Отличителните му белези са обезобразено лице и светеща зелена кожа. Както и способността да разруши електрическата система на колата ви само като я докосне. Твърди се, че състоянието му е в резултат на злополука с ток: една версия е, че го удря гръм, друга – че полага релси, когато умира от токов удар.

Почти всички градски легенди са силно преувеличени и до голяма степен художествена измислица, но те все пак имат нужда от някакъв повод, откъдето да се развият. Историята на Зеления човек, известен още като Безликия Чарли, произлиза от истински човек – Реймънд Робинсън, който претърпява ужасяващ инцидент като малък. Ето неговата история.

Реймънд Робинсън е роден на 29 октомври 1910 като едно нормално дете. Поне до осмата си година, когато през юни 1919 Рей и приятелите му забелязват гнездо на птички на един железопътен мост. Дали е бил предизвикан или не, не знаем, но Рей все пак се качва на моста, за да види дали има пилета в гнездото. Година по-рано 12-годишният Робърт Лител се качва на същия мост и намира смъртта си след като докосва електрически проводник. Твърди се, че Рей и приятелите му знаят за този инцидент, но все пак решават да рискуват. Съответно, когато Рей се покатерва, също го удря ток, но не се знае от кой точно проводник. Според Бил Фронжек от Музея на влаковете в Пенсилвания, има два проводника: по единия тече около 22 000 волта променлив ток, а по другия – 1 200 волта прав ток.

Който и ток да е засегнал Рей, причинява на момчето тежки изгаряния по гърдите; то губи и двете си очи, част от едното ухо. носа си, едната си ръка под лакътя, а лицето му около устата е силно обезформено. За разлика от Лител и въпреки предвижданията на докторите, Рей оцелява. Само два месеца след инцидента, на 16 август 1919 Daily Times пише: „Въпреки огромното си страдание, момчето е в добро настроение“. Доброто настроение става негова отличителна черта за изненада на мнозина. Дори един от племенниците му казва в интервю: „Той никога не се оплакваше от нищо“.

Рей се прибира вкъщи след дълъг престой в болницата. Семейството му се грижи за него и той пораства и става мъж. 

Като възрастен човек Реймънд прекарва часове наред слушайки радио, за да си уплътни времето, а прехраната си изкарва като прави изтривалки за обувки и кожени изделия като портфейли и колани. Той обаче избягва да излиза от дома си през деня, освен за неща като да окоси тревата (което всъщност прави доста добре, имайки предвид слепотата му).

Носи очила с прикрепен нос на тях, за да прикрие поне малко външния си вид, но понякога все пак привлича внимание и то често е негативно. Това не му пречи да живее като нормален човек доколкото може и Рей често, например, се разхожда по пътечки в гората като държи единия си крак на пътеката, а другия извън нея, за да я следва; ползва и бастун.

Легендата за Зеления човек започва през 50-те години, когато шофьори забелязват Рей по време на нощните му разходки близо до пътя. Местните смятат, че човекът е наречен „Зелен“, заради зелените тениски, които Реймънд понякога носи. Същите местни го наричат Безликия Чарли; само външни хора му казват Зеления човек.

Легендата става все по-популярна и съответно много тийнейджъри, както и възрастни излизат през нощта, за да го намерят и разгледат. Тъй като много от тях не се отнасят особено добре, Рей започва често да се крие в крастите, когато чуе кола.

От време на време обаче ще позволи на непознати да го снимат срещу бира и цигари. Това не се харесва на семейството му, защото понякога се напивал и се губел, а не веднъж загубен не е особено лесно да го намерят.

С някои хора обаче действително провеждат искрени разговори с него и го опознават. Семейството му смята, че именно заради такива случаи Рей обича да се разхожда нощем. Много от хората, с които говори, забелязват колко е добронамерен. Джон Марансиак, местен жител, казва в интервю: „Когато го видиш до пътя, той обикновено се крие сред дърветата… Не излизаше за всеки… Веднъж щом те опознае обаче идваше при теб. Говореше за времето, колко е топло, такива неща. Никога не го питахме за белезите му и той никога не говореше за тях.“

Нощните му разходки обаче стават все по-малко и по-малко с напредването на възрастта му. През 80-те години спират напълно, когато се мести в Гериатричен център в Бийвър Каунти (Старчески дом; гериатричен означава старчески). Реймънд Робинсън остава там до смъртта си на 11 юни 1985 (74 години).

 
 
Коментарите са изключени