shareit

Кратка история на Алфред Нобел и наградата му

| от |

Считани за едни от най-престижните отличия на планетата, Нобеловите награди са върхът на интелектуалните постижения. Човекът, който ги създава – Алфред Нобел – е шведски химик, изобретател и индустриалец, който започва във фабриката на баща си, която произвежда морски мини и военно оборудване, преди да направи богатство от разработването на експлозиви.

Защо Нобел създава Нобеловите награди?

Най-големият му успех беше динамитът. Той вярва, че това ще бъде използван като сила за добро, казвайки: „Щом хората открият, че в един миг цели армии могат да бъдат напълно унищожени, те със сигурност ще спазват златен мир“.

Нобел обаче греши и дълбоко съжалява за въздействието на своите изобретения върху войната. Една, вероятно апокрифна, история гласи, че когато брат му умира и вестник погрешно отпечатва неговия некролог, Нобел е силно ударен от прозвището, което му е дадено: „търговецът на смърт“. В завещанието си той оставя по-голямата част от огромното си богатство, за да финансира годишни награди „на онези, които са предоставили най-голяма полза на човечеството“, може би, за да изкупи производството си с инструменти за смърт и унищожение.

Първите Нобелови награди са раздадени на церемония в Стокхолм на 10 декември 1901 г., петата годишнина от смъртта му.

Категории на Нобелова награда: какви Нобелови награди има?

Алфред учредява пет награди – за физика, химия, медицина, литература и мир. През 1968 г. Sveriges Riksbank (централната банка в Швеция) учредява съответната награда за икономически науки, в памет на Алфред Нобел, която за първи път е присъдена през 1969 г.

Колко са носителите на Нобелова награда?

Към 2020 г. има 930 индивидуални лауреати. От тях само 57 (6,1%) са жени.

Защо казваме „лауреат“?

След като дадено лице спечели Нобелова награда, то се нарича лауреат. Това идва от древногръцката употреба на лаврови (laurel) венци, присъждани на победителите в знак на чест, както за атлетични умения, така и на поетични състезания.

Колко печелят носителите на Нобелова награда?

За първите Нобелови награди през 1901 г. фондът е 150 782 шведски крони (SEK). Това е приблизително 8,1 милиона шведски крони днес. Сумата за 2020 г. е 10 милиона шведски крони, което е около 885 000 британски лири.

Nobel-banquet-table

Маса от банкета на наградите през 2005 .

Кратка хронология на Нобелова награда

1895 | Алфред Нобел, шведски химик, инженер и индустриалец, подписва третото си завещание, установявайки Нобеловите награди. Той умира на следващата година.

1901 | След години на опозиция от семейството на Алфред Нобел се раздават първите награди.

1911 | Мария Кюри е първият (и единствен) човек, получил награда за две науки. През 1903 г. – когато тя става първата жена, която изобщо получава Нобелова награда – тя и съпругът й стават лауреати по физика. Осем години по-късно тя взема наградата за химия.

1914 | Когато Европа е във война, наградата за мир се задържа за първи път, тъй като не може да се намери подходящ кандидат. Разпределените пари се връщат обратно в общия фонд.

1921 | На 42-годишна възраст швейцарският учен Алберт Айнщайн става лауреат „за заслугите си в теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект“.

1925 | Ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу получава наградата за литература. Комитетът казва, че работата му „е белязана както от идеализъм, така и от хуманност… стимулираща сатира, често наситена с особена поетична красота“.

1939 | Хитлер спира двама немски лауреати – Адолф Бутенандт (Химия) и Герхард Домаг (Медицина) – да приемат своите Нобелови награди. Фюрерът прилага същите ограничения през предходната година по отношение на Ричард Кун (Химия). И тримата по-късно получават диплома и медал, но не и паричната награда.

1945 | Сър Александър Флеминг и неговите колеги, Ърнст Борис Чайн и сър Хауърд Флори, печелят наградата за медицина „за откриването на пеницилина“.

1948 | След убийството на Ганди, комисията обмисля връчването на наградата за мир на индийския лидер – номиниран пет пъти приживе – посмъртно. Тъй като това би противоречало на наредбите, наградата е задържана: „няма подходящ жив кандидат“.

1953 | Сър Уинстън Чърчил е награден не за работата му в областта на мира, а за литературата. Според комисията той е бил майстор на „историческо и биографично описание“.

1958 | Борис Пастернак, лауреат за литература, приема наградата, но по-късно неохотно я отказва под натиска на властите на Съветския съюз, родната му страна.

1963 | Институцията на Червения кръст печели наградата за мир за трети път – рекорд, който още не е победен.

1964 | Американският активист за граждански права Мартин Лутър Кинг младши печели наградата за мир, година след речта си „Имам мечта“.

1981 | Наградата за медицина отива у Роджър Спери за работа му, голяма част от която е проведена 60 години по-рано, относно „специализацията на мозъчните полукълба“.

2009 | Американският президент Барак Обама печели наградата за мир, донякъде противоречиво, тъй като е президент от кратко време. изтъкнати са усилията му за укрепване на международната дипломация.

 
 
Коментарите са изключени