shareit

Кралицата, която ще стане крал

| от |

В един горещ, прашен ден в началото на 1927 г. Хърбърт Уинлок се взира в брутална сцена на извадени очи и сцепени глави. Уинлок, ръководител на археологическия екип на Митрополитския на изкуствата в Египет, е открил яма в големия храмов комплекс в Дейр ел-Бахри, срещу Нил от времето на древните Тива и Карнак. В ямата има разбити статуи на фараон – парчета „от размера на пръст“, отбеляза Уинлок, „до такива с тегло около тон или повече“. Изображенията претърпяват „почти всяко възможно поругаване“, пише той, когато насилниците отприщват „своята злоба върху блестящо изсечените, усмихнати черти на фараона“. За древните египтяни фараоните са богове. Какво е направил този, за да предизвика подобно хулителство? По мнение на Уинлок и други египтолози от неговото поколение – много.

Статуите са на Хатшепсут, шестият фараон от 18-та династия, една от малкото – и определено най-успешната – жени, управлявали Египет. Доказателствата за нейното забележително царуване (ок. 1479-1458 г. пр. н. е.) започват да се появяват чак през 19 век. Но до откритието на Уинлок историците композират малкото известни факти от живота й в сапунена опера за измама, похот и отмъщение.

Hatshepsut

Въпреки че дългото й управление е време на мир и просперитет, изпълнено с великолепно изкуство и редица амбициозни строителни проекти, методите на Хатшепсут за придобиване и задържане на властта разкриват по-тъмен аспект на нейното царуване и характер. Като вдовица на фараона Тутмос II, според обичая тя става регент след смъртта му някъде през 1479 г. пр. н. е. и управлява вместо младия си доведен син, Тутмос III, докато той навърши пълнолетие. След няколко години обаче тя се обявява за фараон като по този начин става, по думите на колегата на Уинлок, Уилям К. Хейс, „най-гнусният тип узурпатор“. Неудобно за някои учени е и настояването й да бъде изобразявана като мъж – с изпъкнали мускули и традиционната фараонска фалшива брада. Според тях това е акт на възмутителна измама, девиантно поведение или и двете. Много ранни египтолози също смятат, че главният министър на Хатшепсут Сененмут е нейн любовник и съучастник в изкачването й към властта и го наричат злия гений зад отвратената й политика.

Public Domain

Тутмос III

След смъртта на Хатшепсут през в. 1458 г. пр. н. е. доведеният й син, по това време вероятно още в ранните му 20 години, най-накрая се възкачва на трона. По това време, според Хейс, Тутмос III е вече е развил „отвращение към Хатшепсут… нейното име и самата й памет“. Разрушаването на нейните паметници, извършено с такава явна ярост, е почти универсално интерпретирано като акт на дългоочаквано и горчиво отмъщение от страна на Тутмос III, който, както пише Уинлок, „едва успява да изчака да извърщи отмъщението си, когато тя умира, което не се осмелява да направи, докато е жива.“

„Разбира се, това създава една прекрасна и интригуваща история“, казва Рене Дрейфус, уредник на античното изкуство и интерпретация в Музеите за изящни изкуства в Сан Франциско. „И това е, което всички виждаме в ситуацията. Но толкова много от написаното за Хатшепсут, според мен, има общо с кои са археолозите.“

Хатшепсут е роден в зората на една славна епоха на египетската имперска сила и просперитет, с право наричана Новото царство. Баща й, цар Тутмос I, е харизматичен лидер на легендарни военни подвизи. Тя, смятат учените, може би се ражда някъде около времето на коронацията му, около 1504 г. пр. н. е. и затова все още е малко дете, когато той се връща в дома в Тива с голото тяло на нубийски вожд, провисен за краката от кораба му – предупреждение за всички, които смятат да заплашат империята му.

Хатшепсут изглежда идолизира баща си (по-късно тя ще го погребе в гробницата, която построява за самата себе си) и твърди, че скоро след нейното раждане той я обявява за свой наследник на трона – акт, който учените смятат, че е доста малко вероятен. През последните 1500 години има само още две – вероятно три – жени фараони, и всяка се възкачва на престола само когато няма подходящ мъжки наследник. (Клеопатра ще управлява около 14 века по-късно.)

Обикновено титлата фараон се предава от баща на син – за предпочитане синът на кралицата, но ако няма такова потомство, на сина на една от „вторичните“ жени на фараона. В допълнение към Хатшепсут – и още една по-малка дъщеря, която явно почива като малка – смята се, че Тутмос има двама сина с кралица Ахмес като и двамата го предшестваха. Така синът на второстепенна съпруга Мутнофрет е коронясан като Тутмос II. Вероятно за укрепване на кралските кръвни линии на това „вторично дете“, младият Тутмос II е женен за половинката си Хатшепсут, което я прави кралица на Египет на около 12 години.

Историците обикновено го описват като крехък и неефективен – точно такъв тип човек, който Хатшепсут би могла да комндори. Обществените паметници обаче изобразяват една послушна Хатшепсут, която стои кротко зад съпруга си. Тя ражда на съпруга си дъщеря, Неферюре (единственото й известно дете), но не успява да изпълни най-важното задължение на човек в нейната позиция по онова време – да роди син. И така, когато Тутмос II почива млад (ок. 1479 г. пр. н. е.), вероятно още в 20-те си години – престолът отново отива при „дете от харема“. Наричано с името Тутмос III, това дете е предопределено да стане един от великите воини на Египет. Но към момента на смъртта на баща му, той вероятно е бил бебе, „ястреб… още в гнездото“ – и е смятан за твърде млад, за да управлява.

В такива случаи е приета практиката в Новото кралство овдовелите кралици да действат като регенти, занимавайки се с делата на правителството, докато техните синове – в случая доведени синове / племенник – навършат пълнолетие, и Хатшепсут получи това задание. „Мисля, че би било доста нормално Хатшепсут да се намеси,“ казва Питър Дорман, египтолог, президент на Американския университет в Бейрут. „Но също така е съвсем ясно, че Тутмос III е признат за крал от самото начало.“

Паметниците на времето показват Тутмос III – все още дете, но представено по конвенционален начин като възрастен цар – изпълняващ фараоновите си задължения, докато Хатшепсут, облечена като кралица, стои твърдо на една страна. Към седмата година на регентството си (а може и да е било много по-рано) бившата, грациозна кралица се появява като крал, с широки, голи гърди на мъж и фараонска фалшива брада.

 
 
Коментарите са изключени