shareit

Kралица Виктория и Абдул Карим: Приятелството, което скандализира Англия

| от |

Като част от празненствата за златния юбилей на кралица Виктория, когато отбеляза 50 години на трона, тя става домакин на десетки чуждестранни владетели на пищен банкет. Тя повежда грандиозно шествие до Уестминстърското абатство в открита карета, придружена от индийската кавалерия, поздрави развълнуваната тълпа на балкона на двореца си и се наслади на фойерверки в градината. Но от всички паметни събития на юбилея, срещата на кралицата с Абдул Карим е най-значимото. Младежът пристига в Обединеното кралство като „подарък от Индия“, който има за цел да помогне на Виктория да комуникира с индийските принцове на банкета й. Карим обаче бързо ще стане най-довереният човек на кралицата и най-презираният човек в кралския двор.

Munshi

Абдул Карим

Необичайно близкото приятелство на Виктория с нейния слуга от Индия започва на празника през 1887 г. и продължава 14 години. Карим е любимият мунши на кралицата – той е неин учител, които й дава ежедневни уроци по урду, обучава я в индийските дела и я запознава с кърито. Тя от своя страна го обсипва с подаръци, титли и отличия, за негодувание на кралското семейство. Когато кралицата умира през 1901 г., децата й изгарят всяко писмо, което е изпратила на Карим, когото пък безцеремонно депортират обратно в Индия. И все пак следите за неговото присъствие остават, благодарение до голяма степен на дневника му, съхраняван от поколенията.

Дневникът бе открит едва наскоро от историка Шрабани Басу. Както Басу разказва в книгата си „Victoria and Abdul“ (по която Netflix правят сериал със същото име), Карим е роден близо до Джанси и е второто дете от общо шест. Баща му, Хаджи Вузерудин, е бил болничен помощник – длъжност, която изисква някаква медицинска квалификация. Макар че това занятие не поставя Вузерудин в по-горен социален клас, то все пак е добро като работа и му позволява да наеме маулви – мюсюлмански учен – да преподава на сина му. Под опеката на учителя си Карим учи персийски и урду и в крайна сметка си осигурява длъжност на чиновник в затвора в Агра – там, където работи баща му и братята на жената, която скоро ще му стане съпруга. Именно там Карим бе избран да служи на императрица на Индия, кралица Виктория.

Началникът на затвора Джон Тайлър е човекът, който предлага на Карим тази възможност. Наскоро Тайлър е закарва 34 затворници до Колониалното и индийско изложение през 1886 г. в Лондон, където показва килимите, които затворниците бяха изтъкали като част от тяхната програма за рехабилитация. Кралица Виктория остава впечатлена и пита Тайлър по време на пътуването си относно избора на двама индийски служители, които да й помогнат при златния й юбилей като съдействат за общуването с индийски благородници и се грижат за самата кралицата. Карим е избран заедно с Мохамед Буксше – опитен слуга, който ръководи домакинството на британски генерал. В сравнение с Буксше Карим е ужасно неподготвен за новите си задължения, но преди да замине за Лондон, той минава ускорен курс в дворцов етикет и английския език, както и получава чисто нов гардероб.

Първото впечатление на кралица Виктория за Карим тя записва в своите дневници – тя го смята за „висок с много сериозно изражение“. След приключването на задължения им по юбилея Карим и Бъксши пътуват с кралицата до нейния летен дом на остров Уайт. Там Абдул се отличава и прави изненада на Виктория с една от любимите си рецепти. Използвайки подправки, които е донесъл от Агра, той приготвя пилешко къри с дал и пилау. Според биографа на кралицата А. Н. Уилсън, тя обявява ястието за „отлично“ и го добавя към обичайното си меню.

Нетърпелива да се потопи още повече в индийската култура, Виктория моли Карим да я научи на урду, или – както е по-известен по онова време – на хиндустански. Техните уроци първоначално изглеждат някак спокойни. „Уча се на хиндустански, за да мога да говорят с моите слуги“, пише Виктория. „За мен представлява голям интерес както езика, така и хората.“

Този интерес скоро се превръща в увлечение. В опит да подобри комуникацията между учител и ученик, кралицата удвоява уроците по английски език на Карим и той се учи бързо. След два месеца тя престава да изпраща инструкции на Карим чрез персонала си и започна да му пише директно. В рамките на още няколко години тя му присъжда титлата на мунси хафиз Абдул Карим като го направи свой официален индийски чиновник и го освобождава от първоначалните му задължения.

Така развиващата се връзка тревожи членовете на кралския двор, защото се усеща твърде позната. Преди Карим най-близкият довереник на Виктория е нейният шотландски слуга Джон Браун. Кралицата се осланяше силно на Браун след смъртта на съпруга си Албeрт – дотолкова, че няколко членове на двора подигравателно я наричаха „Госпожа Браун“. Но Браун почива през 1883 г. и никой слуга не успява да заеме мястото му във вътрешния кръг на кралицата. Карим обаче все повече навлизаше в тази роля. Той пътува постоянно с Виктория и дори заема старите спални на Браун.

Въпреки че дневниците на индиеца не намекват за нищо романтично, връзката му с кралица Виктория е странно интимна. Двамата всяват смут, когато прекарват нощта в една отдалечена къщичка в Шотландия, която кралицата преди това беше споделяла с Джон Браун. (След смъртта му тя се заклева никога да не се връща.) Басу отбелязва, че Виктория подписва писмата си до Карим с „Твой най-близък приятел“ и „твоя любяща майка“. Освен това са му предоставени възможности и права, които малко слуги могат да имат. Кралицата не само разрешава на Мънши да доведе жена си в Англия, но и приема и баща му и други членове на неговото семейство. Карим също така разполага с лична карета и с най-добрите места в операта.

В личните си писма един до друг викторианските придворни желаят ужасни неща на индиеца. Придворната дама Мари Милет отсъжда: „Не мога да си обясня защо чумата не го е отнесла, можеше да направи едно добро дело!“ Частният секретар Артър Биг пожелава на Карим и баща му „щастливо и трайно оттегляне в затвора!“

Някои кралски сътрудници имаха основателни оплаквания относно екстравагантните искания на Карим. Той често молел кралицата за услуги, като да се осигури на баща му пенсия или на бившия му шеф – повишение. Но не е само високомерието му, което ги дразнеше. Историците ясно очертават колко силна е омразата на расизма през 19 век. Както Кароли Ериксън пише в „Her Little Majesty“: „За един тъмнокож индиец да бъде поставен почти наравно с белите слуги на кралицата, е почти нетърпимо; за него да яде на една и съща маса с тях, да споделя ежедневието им се възприема като възмутително.“

Кралицата добре знае за тази враждебност към Карим и не я понася. Фриц Понсонби, нейният помощник частен секретар, адресира непоколебимата й позиция в писмо. „Кралицата настоява да помага на Карим и ако не е нашия протест, не знам докъде би стигнала спре“, пише той. „Но в това няма полза, тъй като кралицата казва, че това е „расов предразсъдък“ и че ние ревнуваме от бедния мунши“. Виктория отрупва с подаръци и титли Карим, отчасти защото знае, че придворните няма да му отвърнат със същото уважение, след като тя умре. Тя се уверява и, че приятелят й ще може да живее удобно и ще бъде запомнен.

 
 
Коментарите са изключени