shareit

Коя е личността зад празника на свети Патрик

| от |

Малкото, което знаем за св. Патрик, идва от две дълги писма, които той пише към края на живота си. В едното напада британски военачалник, който отвлича и убива група нови негови последователи, а в другото се защитава от критиките на Британската църква. Човекът, който пише тези писма, е „човек, пълен с несигурност и колебания“, казва Филип Фрийман, историк от колежa Лутер в Айова, нo „в същото време той е човек с огромна вяра“. И в двата текста Патрик моли читателите си да простят неговия беден латински език, наричайки се „най-простия сред всички верни на Бога“.

Въпреки че ще стане покровител на Ирландия, св. Патрик всъщност е британец. Гражданин на Римската империя, Патриций – неговото латинско име – се ражда в благородно семейство някъде между 390 и 400 г. пр. Хр. Въпреки че семейството му е християнско, те не са набожни, и младият Патрик е атеист. Той живее удобния живот на сина на богаташ, докато на 15 години не е отвлечен от пирати, отведен в Ирландия и продаден в робство.

Съдбата на Патрик не е необичайна. Ирландските пирати дълго време „работят“ нагоре-надолу по западното крайбрежие на Великобритания, улавяйки роби, които да продадат обратно в Ирландия. „Бях отведен като роб в Ирландия, както хиляди други“, пише Патрик по-късно. „Бяхме изоставили Бога… затова Бог изля гнева си върху нас като ни разпръсна сред ордите варвари, които живеят на ръба на света“. Римляните считат Ирландия за края на Земята, слабо обитаем остров от лед и диващина. За да се справи със ситуацията, Патрик се обръща към молитвата, което му изкарва подигравателния прякор „Светото момче“.

Когато е на 21 години, пише той в едно от писмата си, сънува сън, в който Бог му казва да напусне своя господар и да избяга от Ирландия. След като изминава около 300 километра из ирландската пустош, беглецът се качва на кораб, който в крайна сметка го връща във Великобритания при семейството му. Там той има друг сън, в която ирландците го молят да им донесе християнството. Според него той няма никакъв избор, защото вярва, че Бог го призовава. След като се обучава да стане свещеник, Патрик се завръща в земята на своите пленници.

Ирландия от 5 век е селска земя, управлявана от многобройни племенни крале, и има малък контакт с външния свят. С изключение на някои християнски роби, отвлечени от Великобритания (какъвто беше Патрик), почти всички в държавата практикуват келтски политеизъм. Религиозните водачи, наречени друиди, действат като свещеници и магьосници и, естествено, се противопоставят на чуждите мисионери. Мисията на Патрик е обезсърчителна, но през следващите няколко десетилетия той проповядва Евангелието като работи от ферма на ферма и от село на село. След време той успява да създаде действаща църква на Ирландия.

Патрик вероятно умира някъде през 60-те години на 5 век, а малко след това изпада в неизвестност. Но с разрастването на Ирландската църква, неясните спомени за Патрик се развиват в причудливи истории. Християнските писатели твърдят, че той се е борил с друидската магия и е извършвал различни други подвизи, прилагайки свръхестествени сили. През Средновековието биографиите на светците имат за цел да вдъхновят вяра, а не да записват исторически събития достоверно, и образът на истинския Патрик скоро се губи в многобройните легенди. „Светците винаги вършат чудеса; това беше стандартно“, обяснява Филип Фрийман. „Змиите, например, са само репрезентация на злото. Патрик гони старите зли езически вярвания и ритуали от Ирландия и донася на тяхно място християнството.“

Денят на Свети Патрик се пада на 17 март, което традиционно се смята за датата на смъртта му, въпреки че това е само предположение. От векове Денят на Свети Патрик е просто религиозен празник, празнуван в църква, а не в кръчмата; всъщност в Ирландия кръчмите не работят на 17 март чак до 70-те години на 20 век.

Едва когато ирландските имигранти започват да идват в Америка, Денят на Свети Патрик се превръща в международното, светско тържество, което познаваме днес. Благотворителното ирландско дружество в Бостън провежда първия парад на Деня на Св. Патрик през 1737 г. Ирландските нюйоркчани за първи път правят своя през 1762 г., а във Филаделфия той започва от 1780 г. За ранните ирландски американци празникът е начин да погледнат с любов към страната си и да изразят етническа гордост – така с годините все повече хора се присъединяват към забавлението. Самите ирландци възприеха много американски традиции, свързани с Деня на Свети Патрик, до голяма степен като начин за привличане на туристи.

Какво би мислил самият светец за начина, по който се празнува празникът му днес? „Вероятно щеше да бъде изумен“, казва Фрийман. „Той не беше от онзи тип хора, които обичат да привлича вниманието към себе си и не би му било удобно с всичките паради и пиене. Мисля, че би бил много изненадан.“

 
 
Коментарите са изключени