Кондо Исами – последният закрилник на японския император

Модернизацията на Япония може да се разглежда като един от много тежките периоди на страната, поставен на кръстопът между западната модернизация и националната традиция. През 1854 г. се наблюдава натиск от западните сили, които принуждават страната да отвори всички свои пристанища за търговия или да посрещне евентуални военни сблъсъци. В този период се наблюдават и тежки политически конфликти. Мнозина предпочитат да се отдадат на sonno joi – почитатейте императора, изгонете варварите.

Не всеки е съгласен с тази идея и много скоро в японското общество се прокарва разделителната линия. Някои виждат положителната страна на западното влияние и вкарването на нови стоки, други предпочитат да заложат на традицията и да продължат съществуването си по наложените вече закони. В лицето на Токугава Лемочи – 14-ят шугун – мнозина виждат решителна фигура, която може спокойно да балансира ситуацията и да намери правилното решение. Поканен от император Комей за специална среща, шогунът решава да подготви лична армия от телохранители, с които да охлади страстите на онези, които в този момент го виждат като противник.

Нещо повече, вместо да заложи на лоялните си бойци, Токугава избира закрилата от 234 ронина, които взима от училището Едо. Последната среща между император и шогун се е случила през XVII век, следователно Лемочи трябва да демонстрира сила, независимост и достатъчно качества, за да започне да действа по новия едикт за изгонването на чужденците. Командир на ронините е Матсудайра Катамори, а лидер на цялата организация е Кьокава Хачиро – известен с особена лоялност към императора – решава да подготви подобно военно сформирование, с чиято помощ да предпази го от всякакви заплахи.

Снимка: By 書写者不明 – [1]　国立国会図書館デジタルコレクション, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=105072

На 26 март 1863 г. ронините напускат Едо и влизат в Киото (днешно Токио) на 10 април 1863 г. Макар и някои да са призовани обратно в Едо, голяма част остават, за да защитават последната политическа фигура, която заслужава подобна чест. С внимателно разглеждане на все по-нарастващото напрежение в Киото, бойците са изпратени да пазят улиците и да следят за реда. Формирането на Шинсегуми се случва малко след това и дава право на всеки да се включи и да защитава императора, както и реда в града. За изненада на мнозина, в най-добрият си период, така наречените полица наброявали около 300 души, но самураите вътре не били повече от 87. Всички останали, които се включвали, мечтаели да бъдат повишени в титла или да успеят да повлияят на политическата картина чрез това военно сформирование.

Едно от най-важните правила, което се приемат е, че ще се бият до последния човек и телата няма да бъдат погребвани, единственият с подобна чест е лидерът на Шинсегуми. А за определен период от време ще можем да забележим, че този пост се заема от Кондо Исами. Самураят е четвърто поколение боец на рода си и майстор в Тенен-Ришин-руй – бойно изкуство, което ще предаде на своите подчинени. Израснал в малко селце в Мусаши, бъдещият самурай се захласвал много по историите за 47-те ронина и Романсът на трите кралства.

Като малък успява да изгони група крадци от дома си – впечатляващ успех за толкова младо момче. Именно това привлича вниманието на Кондо Сусуке – трето поколение учител на посоченото бойно изкуство. Той осиновява малкия Кондо и започва да го обучава. Смята се, че самураят разполага с катана от XVII век. Впрочем и до днес не се знае кой майстор е успял да връчи толкова смъртоносният инструмент, но и в двата случая се говори за две враждуващи фракции от майстори. Когато идва време да се доказва, Кондо има избор да се включи в групата към Киото или да започне да преподава бойно изкуство в училище е в Бокушо през 1862 г.

Снимка: By Tsukioka Yoshitoshi – Tokyo-Edo Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1310803

До 1864 г. се смята, че под меча на този самурай ще паднат около 60 души в различни дуели и конфликти. В една от всички легенди се разказва, че е успял да разсече човек на две и кръвта му бликнала толкова силно, че опръскала тавана на дома му. Освен различни миритворни мисии, Кондо започнал да избира някои от най-здравите кандидати, за да ги посвети на бойното изкуство, което вече е успял да опознае до съвършенство. Покрай това въвежда и правила, с които съобщава на всеки, който се е отклонил от поддържането на реда, че ще срещне смъртна присъда под формата на сепуко. Когато счетоводителят на групировката не успял да заплати на всички членове на време, Кондо лично връчил катаната, с която да се извърши смъртното наказание.

Колкото и страховита да е новата полиция на града, често трябвало да напомня за своето присъствие на онези бойци, които имали желание да премахнат императора. През юли 1864 г. чуват, че се подготвя опит за кървав преврат и заговор за отвличането на императора. Исами и неговите подчинени започнали да проверяват всеки по-подозрителен жител на града, докато накрая не откриват човек, който нямал никаква работа и просто се разхождал. Прибират го за „справка“ и започват мъчения, които до този момент не били прилагани върху никого. Първо го налагали с камшик, след това го провесили от абажур и започнали да забиват остриета в стъпалата на жертвата. След няколко часа станало ясно, че в една от близките чайни са се събрали достатъчно самураи, които са пристигнали за извършването на преврата.

Вместо да се впуснат в директна битка, представителите на Шинсегуми се разделят и започват генерално прочистване на града. В 10 часа вечерта на 8 юли 1864 г. Кондо Исами тръгва с още 9 от най-добрите си бойци в чайната Икедая. Посреща ги собственикът – старец с миловиден вид. Първият етаж на чайната бил спокоен и липсвали клиенти, при опит да се качат по стълбите на втория, старчето започнало да крещи, но бързо бил заглушен от бойците. Шест представителя на новата фракция останали навън, докато Кондо влиза с още 3-ма души. Виковете били достатъчно за 35-те бунтовника, въоръжени с катани и готови да леят кръв. Представителите на властта първоначално се опитват да арестуват един от по-смелите бунтовници, но неприятелска катана полита към представителя на императора.

Втора покана не е необходима за Исами и мечовете напускат ножниците си, за да оформят една невероятна битка между мъже, които в този момент нямат дори бойни ризници – всеки фатален удар ще е достатъчен. Кръвта скоро започнала да пръска малката чайна, тела летели от всички посоки, някои се гърчили в последни опити да поемат въздух, докато органите им са пръснати по земята. Легендата разказва, че в тази битка кръвта била толкова много, че започнала да пада по перилата на долния етаж и евентуално да излиза на улицата. Сражението можело да завърши фатално във всеки един момент за органите на реда, но така и не се случило. Тренираните бойци бързо премахвали групата ронини, които първоначално били сигурни в своята победа.

Снимка: By Unknown author – This image is available from the website of the National Diet Library, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12037916

Бунтовниците осъзнали и още един сериозен проблем, никой не бил готов да се изправи срещу въоръжени сили, след като вечерта започнала приятно с достатъчно саке и весело настроение. Мнозина преценили, че е време да бягат. Повечето скачали през прозорците, други тичали към изхода. Заповедта на Исами била да се избият всички предатели, които отказват да се предадат, организацията действала много педантично в тази насока. Останалите членове, които пазели всичко входове, имали лесната задача да съсичат всеки един беглец. Всичко се случва изключително бързо в рамките на минути, 11 бунтовника са разсечени, останалите 23-ма се предават пред гледката на кървавите тела на своите другари. Лидерът на бунтовниците е извършил сепуко.

Вървейки по улицата с всички заловени обратно към своята квартира, жителите на Киото гледали с мълчание и почит опръсканите в кръв бойци и групата пленници. По време на това сражение, никой Шинсегуми не е пострадал тежко. След като сигналът е изпратен и се разчува за зверското клане в чайната, останалите бунтовници не чакали втора покана  и нападат двореца. Силите им са около 2000 човека, които обаче не познавали толкова добре правилата на войната. Битката завършила още по-кърваво, но бунтовниците запалват града при опит да избягат, унищожавайки домовете на мнозина. В последствие Кондо Исуми ще стане жертва по време на битката за Тоба-Фушими.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1310812

Неговите бойци ще се включат в шогуната и въпреки численото превъзходство 3:1, бойците от Сатсума, Чошу, Тоса и Тсу ще вземат превес с помощта на огнестрелно оръжие и достатъчно силна подготовка от френските военни части. Сражението приключва за Кондо с огнестрелна рана, а на 26 април 1868 г. ще бъде заловен и осъден на смърт. Въпреки пристигналата заповед за помилването му, той е обезглавен, като главата му остава за назидание на всички останали, които решават да последват примера му и да продължат да поддържат императора.

Историците смятат, че неговата смъртна присъда е издадена, след като всеки противников клан е пострадал значително от неговата катана, което е и очаквано. Заради разчленяването на тялото, Кондо има четири гроба в цяла Япония. Неговото изкуство продължава да се предава и 14-годишната му дъщеря Кондо Тама се омъжва за племенника на Исуки – Миягава Югуру. Те продължават бойната традиция на Тенен Ришин-руй. Кондо продължава да защитава семейната чест и умира по време на Руско-японската война през 1905 г. на 22-годишна възраст.

Заглавна снимка: By Unknown author – This image is available from the website of the National Diet Library, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12037916