shareit

Кой създаде милениалите?

| от chronicle.bg, по The New York Times |

Ако след неопределен брой години, бъдещите цивилизации се разровят сред руините на днешното общество, ще намерят любопитни сведения от края на второто десетилетие на ХХI век.

Описаната в него ситуация ще наподобява свободно падане. Най-напред се казва, че младите хора са заличили някои знакови белези на живота след Втората световна война като клубовете, зърнените закуски и майонезата. А след това същите тези млади хора са гледали на постигнатото от тях като хипнотизирани и са загубили ума си.

Предвид фактите, тези бъдещи археолози едва ли биха се учудили, че това поколение носи злокобното и предвещаващо финал име: милениали. Към днешната дата милениалите в световен мащаб са „обвинявани“ в заличаването на редица индустрии и в световните медии нерядко ще видите списъци с изброени неща, които след милениалите или ще съществуват под друга форма или изобщо няма да съществуват: неофициалните заведения за хранене, brestaurants (ресторанти, в които персоналът е женски и оскъдно облечен), притежаването на дом, дизайнерските чанти… и редица други.

Очевидно е, че милениалите не живеят изобилният живот на този на предишните поколения (не само по света, но и у нас). Това, което ги вбесява обаче, е внушаването, че те самите имат заслуга да се стигне до това положение. Структурните промени в световната икономика (замразени заплати, скачане цените на недвижими имоти, скъпата цена на висшето образование) са спомогнали за много по-ниското качество на живот на милениалите от това на техните родители. Затова е нормално, когато някой ги обвинява в харчене на безумно много пари за едно авокадо, те да се вбесяват.

Всички тези възгледи, представящи само трудният живот на милениалите обаче, могат да замъглят съществената част от пейзажа. Милениалите реално са огромен двигател на икономическа и културна мощ. Затова някои от традиционните индустрии са ужасени от това и опитват да се адаптират към нуждите на новото поколение. Дори тези хора да се възприемат за абсолютни жертви на обстоятелствата, за редица бизнеси те са екзистенциална заплаха.

Затова остава въпросът: До каква степен поколението оформя историята и до каква степен тя оформя него?

Самото наименование „милениали“ е дадено от Уилям Щраус и Нийл Хоу, двама демографи, създали своя теория за американската история – а именно, че тя живее на цикли, всеки от по приблизително 80 години или 4 поколения. Цикълът, в който се намираме сега, започва с поколението на бейби бума, след него идва поколението Х, последвано от милениалите, които според изследователите ще премахнат ценностите на бейби бумърите и ще се превърнат в следващото „Велико поколение“.

Двамата рисуват портрета на това поколение през 2000 г. Днес, 18 години по-късно, прогнозите им са по равно смешни и стряскащо верни. Оптимистично настроени, колаборативни, почитащи авторитета, институциите и правилата. Най-обгрижваното от предците си поколение в историята. Те ще променят възприятията за живота на младите, като от отчуждени бунтари ги направят социално ангажирани личности, казват Щраус и Хоу през 2000 г.

Първоначално Щраус и Хоу кръщават това поколение Y, но това предава идеята за някакво произлизане от предното поколение, X. След провеждане на проучване, наименованието „милениали“ значително печели пред „обикновеното“ Y. За това спомага и световната обсесия по края на хилядолетието. Изследователите предсказват, че от мига, в който тези хора станат работна сила, това „ще е точката, в която историята приключва и започва да се пише новата историята, тази на милениалите“.

Когато Щраус и Хоу правят тези прогнози, милениалите са още деца. Но дори тогава вече са се откроявали техните твърда воля, умишлена крехкост и силно желание да се наложат над останалите. Двамата изваждат няколко техни ключови белега: те се възприемат за специални (независимо дали са в група, или като отделни личности). Уверени са в себе си. Предпочитат работата в екип. Имат силно желание да успеят и обикновено успяват. И са традиционалисти – „няма друго живо поколение, което да се е чувствало по-комфортно в средата на родителите си“.

Единствената прогноза, която не съвпада напълно с днешните стереотипи, е последната. Макар че е възможно тя да присъства, просто под различни проявления. Щраус и Хоу виждат пред себе  си една група, която ще се бракосъчетава рано и ще избира партньора си, така че родителите да са доволни. Но не предполагат, че традиционализмът ще се отрази само на поп културата, не и на начина на живот на самите представители. Подобен е случаят и с отхвърлянето на институциите. Милениалите ги омаловажават точно толкова, колкото и поколението Х преди тях, но в случая тези действия не са съвместими с идеята за подслон и утопично съществуване. Вместо да създават нови институции, милениалите се опитват да принудят старите да се пригодят към техните нужди.

Именно затова, думата „милениал“ често придобива негативно звучене, изречена от възрастен човек. За предците си, тези деца на новото хилядолетие изискват да бъдат гледани така, както нито едно поколение преди тях и същевременно с това да променят всичко старо – от кампусите в университетите до матраците, на които спим.

Погледът от вътре обаче е малко по-различен. В своята книга от 2017 г. “Kids These Days: The Making of Millennials” на Малкълм Харис, описва поколение, което не е формирано от някакъв заложен в човешкото съществуване цикъл, а е просто наказание за ескалиращия капитализъм. Изнежването на тези хора и тяхната мания за успех са просто резултат от едно възпитание, подготвило ги за свръх голямата конкуренция на пазара на труда през XXI век. Милениалите са възпитавани според идеята за меритокрацията и се опитват да влязат в тази система. Резултатът от тези свръхусилия обаче е дезинтегриран пазар на труда, огромни заеми за връщане и финансова криза, случила се когато голяма част от тези хора излизаха на пазара на труда. Книгата представя един подробен портрет на група, белязана от икономически кризи и  нечестно обвинявана за всичко, което й се случва. Дори заглавието насочва към идеята, че поколението е по-скоро пасивен играч в своята история.

Според редица изследователи днес възрастовите граници на това поколение са доста размити. „Милениали“ са наричани в последните 10 години всички 20-годишни млади хора. Според официалните статистики, най-младите милениали днес са на 20 и 22 години, а най-възрастните са на 36. Условно се делят на две групи – първите родени между 82-ра и 89-та година, които попадат в най-лошите от икономическа гледна точка години на новия век, и вторите, родени след 90-та година, които са имали късмета да пропуснат финансовите кризи, нямат много памет от преди дигиталната ера и са маркирани от всепоглъщащото консуматорско общество.

 
 
Коментарите са изключени