shareit

Кой пазеше Ленин и Сталин по време на политическата им кариера

| от |

Всеки един велик лидер има нужда от охрана. През последните няколко години сме наблюдавали с какъв антураж пътува руският президент Путин, а да не говорим за Джо Байдън, който след едно комично падане на стълбите имаше достатъчно ходене по нервите – снайперистите не бяха чули изстрел и не знаеха дали някой не беше произвел такъв. Охраната на великите в историята също не е по-малко интересна или вълнуваща. Няма как да не открием, че в историята всеки един от тях се движи с една малка армия, която може да остане невидима за публиката, но видима за известните доброжелатели. Интересното е, че ако обърнем внимание на първите комунистически лидери в СССР – Ленин и Сталин, двамата много сериозно се различават в своите предпочитания.

Владимир Илич често предпочитал да ходи с ограничен брой гардове и сякаш подканя своите врагове да побързат с неговото елиминиране. Не е трудно да открием, че точно това се случва няколко пъти, но Ленин е късметлия и изобщо не е трудно да забележим точно това. По време на неговото управление ще открием, че присъства само един защитник – Степан Гил. Той е бивш служител в имперския гараж и се е занимавал с автомобили, като арсеналът му е само един пистолет. Един човек с един пистолет е пазил Ленин, точно така. Самият Гил ще потвърди, че лидерът не е искал никаква охрана и често дори е предлагал на своя шофьор да не носи оръжие със себе си. Идеологията зад това решение е елементарна – Ленин е искал да покаже, че е един от народа и също така се доверява напълно.

Той изгражда една прозрачна визия за себе си и позволява на всеки да го докосне и да го открие като нормален човек. Това не означава, че самият Ленин не е имал оръжие, понякога носил със себе си малък Browning, но никой не си спомня изобщо да е стрелял с него. Имало е случаи, в които Степан е получавал критики за носенето на револвер на колана си и след много сериозни санкции е бил принуден да го крие и да не го показва видимо. Това е така наречената стратегия на видимата и достъпна власт, след като болшевиките взимат властта, те до голяма степен трябва да бъдат прозрачни и да се разкриват пред народа си.

С тях трябва да се говори свободно и точно този портрет дава добре позната народна любов на масата – разбира се, присъстват и кадри, които в нито един момент не са предпочитали и приемали идеологията на новия режим, но за тях ще говорим в следващите редове. Историята показва, че липсата на охрана може да се смята за  доста сериозен проблем. През декември 1917 г. някой успява да открадне колата на Ленин, докато шофьорът е спрял, за да пие чай. Возилото е открито малко по-късно, като става ясно, че плановете са били обвързани с продажбата в чужбина. В началото на следващата година по Владимир Илич се стреля.

Куршумите преминават много близо до лидера и неговата сестра, като заслугата е на швейцареца Фриц Платън, който в последния момент ги кара да залегнат. През август пък ще открием, че някой убива Мойсей Урутски в Петроград, а през същия ден жена нна име Фани Каплан ще нападне Ленин по време на реч във фабрика в Москва. Степан не успява да види нападателката, както и да я спре. Тежката огнестрелна рана ще остави много сериозни белези по здравословното състояние на Ленин и в последствие ще доведе до неговата смърт на по-късен етап. Очевидно е, че отворената политика и допускането на народа до съветския първи вече не може да се случва с такава лекота. Първият отряд за защита е формиран от 20 съветски офицера.

Въпреки това ще открием, че отново не е особено щастлив от факта. Мнението му тук е, че революцията има нужда от всеки един войник, а ето, че той ангажира 20 здрави мъже, които трябва да се движат навсякъде с него. През януари 1919 г. е нападнат отново, но трябва да подчертаем, че нападателите са били група престъпници, които не са успели да го разпознаят и не са подозирали каква беда ще доведат върху себе си. По време на посещение при съпругата на Ленин – Надежда Крупская, трима въоръжени мъже нападат Rolls-Royce-a на Ленин и Гил няма как да реагира. Господата вадят Владимир и сестра му, обират ги, взимат колата и успяват да избягат.

Само няколко дена по-късно ще осъзнаят каква глупост са сторили, след като полицията успява да елиминира организатора на нападението. Дори и тогава липсва каквато и да било защита. Последният известен опит е през септември 1919 г., когато група терористи хвърля бомба в стаята, в която се очаква реч. Експлозията убива 12 души и ранява още 55, но пропуска Ленин. Не е сигурно колко още опита присъстват, но е ясно, че след един прекаран удар, Ленин никога повече не излиза пред народа си и не говори, тогава няма и как да се противи на присъствието на офицерите. Ленин умира през 1924 г. и идва време за нова реформа.

В рамките на 6 години – от 1923 до 1929 г. – ще открием, че болшевиките вече имат сериозен контрол върху армията и флотата. От 1929 г. Сталин успява да вземе властта в своите собствени ръце, като елиминира всеки един противник, както и всеки един съучастник, помогнал за достигането на тази висота. Логично е да се досетим, че именно той има много врагове, както от народа, така и в собствените му редици, а това идва и с една огромна доза страх. Не са малко хората, които искат главата на стоманения човек и той много добре разбира пред каква опасност е изправен. Точно по тази причина през 1934 г. неговата охрана е поверена на тайната полиция от НКВД.

Макар и да не са толкова видими, охранителите могат да реагират с изключителна скорост и да премахнат всеки с параноичен поглед за отрицателно време. В това отношение приликата между делата на Ленин и Сталин е забележима – двамата извършват доста престъпления, преди да успеят да се облекат във власт. За да не станат неприятни изненади, Сталин предпочитал да се облича като случаен беден минувач с много ниско поставена шапка, която да крие лицето му. От Кремъл, той преминава около километър до Централния комитет. Агентите му го следват на разстояние по време на тези разходки. През 1931 г. охраната успява да хване бивш царски офицер, който носи оръжие със себе си.

Малко преди да извади оръжието си, охраната реагира и го неутрализира. Малко след този инцидент и министър-председателят Вячеслав Молотов ще издаде заповед за защита на другаря Сталин. Освен това заявява, че тези своеволия трябва да приключат и разходките не трябва да са тайни а видими, както и охраната в тях. Охраната не пада и на територията на Кремъл, така че можем да видим една много интересна система, с която лидерите ще се пазят. Изграждането на системата за сигурност се пада на Николай Власик, той е ръководител на охраната на Сталин от 1927 г. Първата среща е потресаваща за Власик. Лидерът живее в перфектен хаос и се налага да се повика помощ от близката ферма за почистването на дома, за оправянето на прането и чиниите, както и за добавянето на отделна телефонна линия с Москва.

През 30-те години започват да се подготвят и най-добрите кадри за защита, както на неговият дом, така и на Кремъл. През 1938 г. в навечерието на войната ще открием, че Власик продължава да подсилва охраната и дори изгражда специална система за сигурност, която включва защита и на именията по Черно море. За Сталин започва да се произвежда специална частна хранителна линия и да се издигат различни тренировъчни центрове, в които кадрите знаят каква точно мисия ще изпълняват.

С това не приключва протекцията. Власик нарежда да се зачисли и лекар, който да следи състоянието на стоманения човек, а той самият страда от толкова много болести и заболявания, че по-скоро има нужда от цяла болница, а не от индивидуален лекар – впрочем най-вероятно е имал такава на разположение, но за нея не е съобщено нищо официално. Каква е разликата между Ленин и Сталин от гледна точка на охрана? Отговорът се крие в 200 професионалиста, въоръжени и готови във всеки един момент да предоставят живота си в името на своя първи. Около 30-40 от тях са въоръжен персонал, който работи с посрещането на гости и винаги е на първа линия. 9-12 души работят на смени, като в това отношение има по 2 шофьора на смяна – един резервен за колата с охрана.

Всеки един бодигард има забрана да се моли за каквото и да било на Сталин. До днес няма много информация какво точно е било отношението между Сталин и малката армия. Някои разказват, че понякога не ги забелязвал, други споделят, че понякога ги викал, за да играят шах с него – няма никаква информация. Дойде ли време за разходи в чужбина, Власик отново е на линия, като предварително изпраща няколко идентични лимузини и допълнителна техника, която да се движи с него. Никой не знае в коя кола ще се качи Сталин, а след време започват да се търсят и двойници, които не само се маскират, но и гримират, за да приличат на своя работодател. Една идея е взета от руския император.

По време на всяко пътешествие ще има охранители от двете страни на пътя. Когато се пътува с влак, първото и последното купе ще бъдат пълни с охрана, защитавайки личното пространство на VIP-а в средното купе. По това време нито един опит за покушението на Сталин не е направен. Поне няма официална информация, но пък ще открием, че през 1952 г. защитникът е бил освободен от поста си, а след това реорганизацията е завещана на Лаврентий Берия, а малко след това става ясно, че Сталин умира през 1953 г. от удар и никой не е много сигурен дали нарочно не е извикан лекар, който да се отзове и да помогне.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Кой пазеше Ленин и Сталин по време на политическата им кариера

Повече информация Виж всички