shareit

Карл Джераси – българинът, който даде противозачатъчните на света

| от |

Сексуалната революция е едно специално движение в историята на човечеството. От 60-те години на миналия век до 80-те на същия, световното общество опознава своята сексуалност, къса връзките на хетеросексуалността, обявява моногамията за пълна скука и се хвърля смело в необятните територии (сексуални) за изследването на нови хоризонти. Сред морето от нови изкушения като нудизмът, порнографията, сексът преди брак, хомосексуалността, мастурбацията и дори легализацията на аборта, човешкото същество къса оковите на всяка една сексуална догма, наложена от суровите канони на църквата. Говорейки за сексуални революции, предишните също не са за подценяване.

Първата сексуална революция датира от Римската империя! Древните римляни бързо осъзнали, че една уважаваща империя не може да се лишава от разнообразните сексуални възможности и бързо легализира проституцията, бисексуалността и още една сексуалност, за която не искаме да говорим (любопитните могат да я проверят в Google). И така става ясно, че  началото за римнялите не е било точно словото, нито религията.  Няма точно документирана модалност на този сексуален феномен, но след дълго подтискане винаги може да очаквате активна ескалация. Връщайки се към златните 60 години от миналия век и потенциалните разклонения на видовете грехове, трябва да добавим и фитилът на сексуалното напрежение. Досещате се, че и тук има българско участие.

Не може да има сексуална революция, ако липсва изкусител на пазара. В този случай говорим за първите контрацептиви под формата на хапчета, които за радост на цялото човечество отменят предишният наложен атрибут – презерватива. Малките хапчета предлагали много по-приятно изживяване за всяка двойка, тройка и друга описана формация, както споменахме в горните редове. Направената статистика за този период показва, че човечеството е живеело щастливо. Сексолози и социолози установили, че именно през тези 20 години, обществото предпочитало половите забавления пред останалите форми на развлечение като телевизора. Редица американски домакини признават, че седмицата им минавала в домакинска работа и в очакване на партньора. Неговото завръщане от работа било придружено с други по-приятни занимания.
И така стигаме до едно специално име: Карл Джераси.

Carl Djerassi

Роденият във Виена, Карл е прекарал своите първи години в София – родният град на баща му Самуил Джераси. Татко Джераси е дерматолог, но също така и специалист в така наречените срамни болести. Майката на Карл също има еврейски корени и практикува дентална медицина във Виена. Семейството на Карл не издържало много на брака. Алис Фридман взима детето си и се мести във Виена, а малкият Карл започва да учи в гимназията, която някога била посещавана и от малкия Зигмунт Фройд. Летата били запазени за бащата в България. През 1938 г. двойката отново ще вдигне сватба и Алис ще се върне в София със сина си, бягайки от нацисткия режим. Както се досещате, семейството намерило защита в лицето на България. Любопитен факт е, че именно тук се запазва положителния прираст на евреи през цялата война. Карл посещава американския колеж в София и научава перфектно английски език. Семейството изкарва само една година в България и през следващата година Алис и Карл заминават за САЩ, докато Самуил ще пристигне близо 10 години по-късно.

Именно там започва дългия път към образованието. Джераси ще учи химия в университета в Охайо, след това работи известно време в CIBA, а после избира университета в Уисконсин-Мадисън, където става д-р по органична химия. Дисертацията му проследява измененията на мъжкия хормон тестостерон в женския хормон естрадиол чрез серия от химични реакции. Предстои главозамайваща кариера в медицинската индустрия и още на първото работно място успява да разработи лекарство против алергии. Следваща дестинация е Синтекс Мексико. Изборът му бил доста лесен. Оказва се, че избраната компания има собствен спектрофотометър – уред за измерване на количеството абсорбирана ултравиолетова светлина в даден елемент. И така след редица изследвания успява да синтезира норетистеронов или норетиндрон. Това е първото противозачатъчно, което може да се взима през устата, без да губи качествата си на такова.

Произведението се появява през 1951 г. и заедно с Луис Мирамонтес и Джордж Розенкранц започват тестове с животни, а след това и с хора. Освен тонове благодарствени писма, Карл работил и като професор в университета Станфорд, бил е изпълнителен директор на Синтекс в Мексико, както и директор на Синтекс в Пало Алто. През 60-те и 70-те години на миналия век, когато трае въпросната революция, Карл вече работи върху подобряването на качествата на органичната химия. Негов особен интерес са усъвършенстването на техниките при масспектрометирята, както и оптичната въртяща дисперсия. Фокусът остава стеродините хормони и алкалоиди, структурата на стероидите и още много други. Отделеното време в химията дава отговори в сфери като фарамцията, контролът на пестициди, прилагането на изкуствен интелект в биомедицинските изследвания и биология и химия на морските организми. С колеги разработва и компютърната програма DENDRAL – нейната основна функция е чрез дендритен алгоритъм да разкрива молекулярната структура на непознати органични съединения като алкалоиди и стероиди. Тук е важно да отбележим, че това също така е и една от първите употреби на изкуствен интелект в биомедицински изследвания.

Opened_Oral_Birth_Control

Снимка: By Bryancalabro – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21125607

Сами виждате, че Карл практически позволява на органичната химия да направи гигантски скок във времето, в което твори и се занимава активно с наука. В свободното си време не оставя перото и пише цели 5 фантастични романа, няколко постановки, редица поеми и купища награди. Карл Джераси умира на 30 януари 2015 г. в Сан Франциско на 91 години. В досието му бихте открили цели три паспорта: български, австрийски и американски. Ще бъде глупаво да го помним само с контрацептивите, затова споделяме малко по-дългата история.

 
 
Коментарите са изключени

Бадгирите на Дубай: Как се охлаждат в пустинята

| от |

За повечето хора Дубай е най-високия небостъргач в света, както и други елегантни модерни сгради, които промениха силуета на града през последните десетилетия. Но отидете в друга негова част и естетиката се променя: стъклото и стоманата отстъпват място на калта и камъка, а херметически затворените сгради се заменят с такива с древни техники за естествено охлаждане.

Windtower Dubai

Бадгирът е традиционен персийски архитектурен елемент, открит в Близкия изток, чиято употреба датира от хиляди години. Прякорът на това съоръжение – „уловители на вятър“ – идва от способността му да улавя преминаващи ветрове и да ги канализира надолу в сградата. Обикновено извисяващи се над жилищните сгради, тези кули всъщност изпълняват различни функции. Бадгирите осигуряват вентилация на закрити помещения. Те могат също така да улеснят изпарителното охлаждане с помощта на резервоари за вода вътре в сградите. Понякога са насочени към вятъра, за да улавят повече въздух, друг път гледат настрани заради риска от пясъчни бури.

Malqaf

Четирипътни бадгири могат да се видят из целия Дубай. Те често имат дървени пръчки, стърчащи от страните им, използвани за закачане на плат за пренасочване на въздушния поток. Дори когато няма вятър, кулите функционират като слънчеви комини, които позволява горещия въздух от сградата да се изкачи нагоре по тях и да излезе.

Някои все още се използват, особено в старите части на града, но архитектурният характер на бадгирите също така може да се приложи и естетически. В по-новите сгради модерната форма присъства, но не пречи в нея да се интегрират ниши за улавяне на вятъра.

Същевременно в горещите пустинни региони в и извън Обединените арабски емирства, в комбинация с кулите, отдавна се използват и други архитектурни решения. Сградите често са максимално плътно една до друга не заради липса на пространство, а за да пазят максимално много сянка на пътищата и тротоарите под тях. Дебелите керамични или каменни стени едновременно са от местните строителни материали, но също и спомагат за увеличаване на изолацията и поддържат сградите хладени отвътре.

 
 
Коментарите са изключени

Растението с вкус на шоколадов пудинг

| от |

В един не чак толкова отдавнашен момент имаше вероятност, поне според новините, да има недостиг на шоколад през 2020. Причината за това е трудна за обяснение, но изглежда, че просто търсенето се увеличава главоломно. Също така – днес в Китай средната консумацията на шоколад е около 100 грама, докато във Великобритания, например, е 8 килограма. Очаква се обаче новото поколение да открие шоколада и тази консумация рязко да се увеличи. В някои страни, включително Индонезия, консумацията на шоколад е намалял, но това е заради буболечката Conopomorpha cramerella (вид молец), която ходи по растенията, други болести, както и заради възрастта на самите растения. Кризата се подава от известно време и дори през 2010 мъж на име Антъни Уорд купува 7% от световния запас от какаово зърно за 658 милиона британски лири.

Тези от вас, които са дълбоко разтревожени от опасността шоколадът да свърши, веднага да спрат да са разтревожени! Има доста негови заместители, включително и един плод, който всъщност дори е сравнително здравословен – черния сапот.

Той расте по крайбрежните райони на Централна Америка, свързан е с хурмата и днес се отглежда предимно в Карибския регион, както и в Мексико, Австралия и Филипините.

На клоните на дървото, плодът изглежда малко като зелен домат – в този вид е готов за бране. Изключително важно е да не го наберете прекалено рано или да го ядете директно от дървото. Незрелите черни сапоти не само нямат вкус на шоколад, но и са доста гадни. Освен това, ако се набере прекалено рано, плодът няма да узрее, а просто ще изгние, което можем да си представим, че няма да подобри аромата и вкуса.

Набран в точното време обаче, черния сапот ще узрее в рамките на около 3 до 6 дни. Когато това се случи, бялата му сърцевина ще стане наситено кафява и ще развие отличителен вкус, който заедно с текстурата, наподобяваща папая, кара мнозина да го оприличат с шоколадов пудинг.

Плодът може да се яде така (без кожата), но като се има предвид най-отличителното му качество, често се използва и в различни рецепти като заместител на шоколада.

 
 
Коментарите са изключени

Джон Бринкли създаде най-мощното американско радио с помощта на кози тестикули

| от |

Преди телевизията да убие радиото, както се пее в една много популярна песен, музиката направи своя преход от радио вълните през дигитализацията, конвертирането ѝ в MP3-ка, а след това и затварянето и в сървари, откъдето всекидневно стриймваме милиони песни на ден. Преди много години, радио приемниците все пак не бяха особено добри в ловенето и всеки любител се опитваше да намери колкото се може по-добра антена, за да слуша свободно и не толкова свободно новините по света и да открива подходящите парчета. Има едно радио, локализирано близо до границата на Мексико, което предава с невероятна сила близо до град Сиудад Акуня.

Още през 30-те години тази станция има изключително мощен сигнал от мегаватна антена, която да изпраща сигнал до почти всяка радио станция в САЩ. Всеки можел да слуша станция XER. Някои фермери споделят, че хващали станцията, когато допират антената на радиото си върху бодливата тел – точно толкова мощен бил сигналът. Кой има нужда от такъв сигнал през 30-те години? Отговорникът се казва Джон Бринкли. Неговата империя била използвана за един много странен бизнес: имплантирането на тестиси от козел в мъже и жени.

Ще изчакаме известно време, за да прочетете отново последното и да разберете, че не се шегуваме. Джон Бринкли е отворил първата клиника в Милфорд, Канзас и притежава медицинска диплома (какво като е от фалшив университет), който няма никакво покритие и предлага завършване на всяка специалност в замяна на конкретна сума. Джон станал лекар, след като през 1918 г. успял да изцери редица хора от великата грипна епидемия. Тогава още не подозирал, че само след година ще се занимава с болестите на половата система.

First_Goat-Gland_Baby

Снимка: By Unknown – Arizona Republican. (Phoenix, Ariz.), 20 Feb. 1920. Chronicling America: Historic American Newspapers. Library of Congress. <http://chroniclingamerica.loc.gov/lccn/sn84020558/1920-02-20/ed-1/seq-14/>, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58866324

Историята става още по-безумна, затова ще се опитаме да стоим в територията на фактите и няма да добавяме никакви допълнителни литературни украшения в този материал. Бринкли трябвало да излекува импотентен пациент и докато търсел решение на проблема, видял големият и впечатляващ скротум на близкия козел. Срещу сумата от 150 долара, той поставил тестисите на козата и само след две години, пациентът не само подобрил сексуалния си живот, но успял да забремени жена си, която по-късно ражда момиченце. Няма научни доказателства и никой не е виждал пациента, както се досещате.
Преди да решите, че нито един американец не е толкова глупав, че да повярва на тези абсурди, припомняме отново далечните 30 години от миналия век.

Образованието не било присъщо за американския народ и много скоро стотици мъже започват да пътуват до Канзас, за да получат тестисите на козел. Не просто да ги получат – да ги имплантират. Подлият лекар не чакал дълго време и вдигнал цената близо 4-и пъти. Третираните пациенти си тръгвали със смесени чувства, някои успявали да се възползват от ефекта „Плацебо“, докато други не разбирали къде бъркат. Самата манипулация представлявала абсорбирането на чужда тъкан, но най-вероятно е най-обикновен разтвор. След като разбрал, че глупавите хора се срещат на всеки километър, Джон решил да инвестира в радио реклама.

Станция KFKB се сторила най-подходяща и Джон платил за целодневна реклама, където покрай песните и предаванията да се прокрадват подробностите на козела и лекуването на импотентност.
Традиционният проблем е, че всяко начинание винаги привлича внимание и води журналистите – тези лоши хора. Репортер от радио Kansas City Star установява, че шарлатанинът е убил много повече хора (стотици), докато „лекува“. Ако това не е достатъчно, разследващият журналист дори проследил лекарската диплома – пристигнала от печатницата, а не от университет – установявайки с изненади, че е била отнета от властите. Ако фалшивият лекар изгуби фалшивата си диплома – бягайте бързо.

Хората в Канзас бързо се изморили от рекламите и изгонили Джони. Той, на свой ред, решил да се премести в Дел Рио, Тексас. Там успял да уреди документите за пускането на собствено радио и така се ражда XER. Тук идва положителната промяна в света на средностатистическия американец. Радиото не се отказвало от абсурдната си реклама за лекуване на импотентност, но с мощната си антена можело да предава музика из цяла Северна Америка, при това със завидно добър сигнал за разлика от останалите крехки станции. Джони привличал най-различни музиканти и изпълнители. Някои свирели добре и ставали известни благодарение на XERN, други просто изчезвали от хоризонта. Щом средностатистическият мъж можел да слуша популярни парчета, животинските тестиси може ли да се преглътнат, а и водещият/лекар/мениджър имал добър музикален вкус и се стремял да открие нови и още по-талантливи изпълнители. Американското правителство отново не било очаровано.

Operating_room_at_the_Brinkley_Hospital

Снимка: By Unknown – The Goat-Gland Transplantation (Chicago: New Thought Book Department, 1921) by Sydney B. Flower: https://archive.org/details/goatglandtranspl00flow, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58865940

Те искали радиото да бъде замразено и не само заради фалшивата реклама, а и заради облъчването над другите предавателни честоти. Именно властите забранили на Джон да минава границата с Мексико. Това го накарало да пусне телефонна линия от дома си до радиото. Така успявал да говори в ефир, когато му се налагало, а през останалото време плащал на радио оператора да пуска различни парчета и да води предаванията. След като забранили да използва телефон, започнал да записва всичко на алуминиеви дискове. Понеже границата била затворена, докторът наел шофьор, който да кара цялата радио програма до ефира. Джон пак не можел да пропуска възможността да рекламира своите най-различни операции. Свирепата битка така или иначе стига до мексиканските власти, които се намесват и за кратко време спират XER.

Това все пак не пречи на бившия собственик отново да се договори с новия мексикански представител и да продължи излъчването за редицата нови и още по-вълнуващи операции. За съжаление след проверка на данъчните, Бринкли се оказва без пари и приходите от безценните операции потъват в гърлото на чичо Сам. Героят умира през 1942 г. без една стотинка. Идеята обаче продължила (не тази за тестисите) и много любители започнали да търсят всякакви варианти за разпространяването на музиката. Пиратските радио станции започнали да прекарват рок музиката в най-различни суб култури. Понякога едно зло може да роди много други добрини, макар и мнозина все още да помнят процедурите на г-н Бринкли.

 
 
Коментарите са изключени

Как половината хора на света живеят на 1% от земята

| от |

Четейки новини колко земята е пренаселена, лесно може да си представим, че на всеки континент е тъпкано с хора от край до край.  Всъщност, реалността е съвсем различна. Повечето хора са концентрирани в сравнително малко на брой силно заселени места. Както можем да видим на картата горе, половината от хората на Земята живеят в черната част на света, а другата половина – в жълтата.

Тази карта е създадена от Макс Галка с данни от NASA / SEDAC. Тя означава населението като разделя сушата на малки квадратни клетки, образувайки мрежа независима от политическите граници. Като пиксели на екран, 28 милиона квадратчета се запълват в 2 цвята: всяко жълто квадратче представлява площ от около 5 на 5 километра с население от 8 000 души или повече. Всички други клетки, черните, са със същия размер, но с по-ниска плътност.

По-слабо населените черни зони обхващат 99% от повърхността на Земята, докато жълтите са само 1%. Как са организирани тези по-плътни райони обаче зависи значително от самия район, което се вижда, когато разгледаме детайлно различните континенти и страни.

Като за начало огромните слоеве от Югоизточна Азия има плътно запълнени с жълто места. Общо почти половината (над 40%) от населението на света живее именно в тази зона. Тя се състои най-вече от Индия, Китай и Бангладеш.

Остров Ява (в Индонезия), както и остров Япония също се открояват. Първият е най-гъсто населеният остров на планетата, докато вторият е дом на най-гъсто населения град на планетата, Токио.

В цяла Европа светлите пиксели са малко по-фокусирани в центъра, но цялата картинка изглежда като мрежа от точки, а не отделни петна, където са най-развитите градове.

Африка и Южна Америка са поръсени сравнително леко с жълти петна, предимно около големите градове. Там обаче се намира най-пренаселеният пиксел на света – в Кайро: над 1 милион души на 25 кв. км.

 
 
Коментарите са изключени