shareit

Капитан Марин Маринов – русенският герой от сраженията в Сливница

| от |

Историята на Марин Янакиев Маринов започва в Русе. Той е роден на 25 март 1856 г. в семейство на търговец и като много други деца в този полис, успява да завърши своето образование през 1870 г. Пътят му го води в Робърт колеж в Цариград само две години по-късно.

През 1876 г. работи като писар в родния си град при местен търговец на жито. По време на Руско-турската война е книговодител в Отоманската банка, а в края на войната вече е един от новобранците в 14-а русенска дружина. Следва военно образование в софийското военно училище. Историята разказва, че е завършил стрелковото училище в Санкт Петербург и имал желание да продължи военното си образование в някоя от престижните военни академии.

В този момент отношенията между Русия и България не са толкова благоприятни, следователно се връща обратно в България. През 1885 г. се завръща в България и произведен в чин капитан, а скоро е флигел-адютант на Княз Александър I Батенберг. Като един от първите довереници на Батенберг, Маринов успява да спре навреме опит за покушение, поставяйки своя живот в опасност. Маринов посреща двама генерали, коити искали да влязат в покоите на Батенберг, отказва им съдействие, а в последствие вади и личния си револвер, с което охлажда страстите на генералите, които в този момент имали желание да променят хода на историята.

Пристигналата охрана успява да отпрати неканените гости, но след щателно претърсване на двореца се открили хиляди листовки, в които пишело, че добрият български народ се бунтувал срещу Батенберг и бързо го изгонил извън пределите на страната. Разбира се, подобни опити никога не са били малко и винаги се стремели да редуцират шансовете на България и Източна Румелия да направят толкова мечтаното съединение.

Sr-bg-voyna-voyski-vlak

Снимка: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?curid=124464

Що се отнася до капитан Маринов, той настоявал да бъде зачислен в по-активна бойна единица, защото не желаел да бъде далече от сраженията, а както знаем, такива ще има. Получава командването на 3-и Бдински полк. Неговото основно бойно кръщене е записано през ноември на първата окрепителна линия в Сръбско-българската война – Сливница. Това е и единствената пречка на сръбската армия към София. Капитан Маринов е един от защитниците и с много адекватни мерки дава наставления за защитата на позицията. Обикаля лично всеки пункт и точка, която има нужда от съдействие.

Първите тежки сражения се отбелязват във Врабча. Неговото основно решение е да използва двете роти там и да заложи на една от най-древните традиции във войната – най-добрата защита е нападението. Въпреки чесленото превъзходство на сърбите, той успява да изненада противника и бързо да охлади страстите за по-нататъчни разходки. Военното образование и всичко научено през годините ще се отплати, но Маринов има на разположение опълченци без особени бойни качества. В един от най-критичните моменти, бойците бягат, принуждавайки и редовната българска войска да отстъпи.

На 5-и ноември, заедно с отстъпващата армия се включва в защитата на Сливница. На следващият ден атакува висотата Три уши. Налагащата се стратегия за атака на нож под звуците на „Шуми Марица“ започвала да се оказва все по-ефикасна. След две атаки най-важната висота на тази позиция била завзета, а много скоро станало ясно, че именно тя е от най-важно военно и стратегическо значение. Победата била ключова за отстъпващите български войници и опълченци, които до този момент били принуждавани да отстъпват пред многобройния и по-добре въоръжен противник.

Различни военни кореспонденти са споделяли много пъти, че тази мистична формула за успех много често мотивира родните бойци да забравят заповеди и с тела да затрупат врага си. Очевидно тази практика се оказва особено ефикасна именно тук. На 6 ноември позицията е посетена от Батенберг и Маринов дава обстоен доклад на разгръщащия се военен театър до този момент. Капитанът осъзнавал и нещо друго, висотата има особено значение и врагът трябва да бъде отблъснат, ако сражението ще изисква някакви по-особени и сериозни действия.

Pozicia_Slivnica

Снимка: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?curid=137141

След като първата висота е взета, капитанът решава да даде един особен реванш на опонентите си и тръгва смело напред срещу втората висота. В 9 часа Маринов се качва на своя кон, макар и мнозина да го съветват да не води атаката по този начин, поради простата причина, че е първа сигурна цел, той дава команда за атака на нож, нарежда на оркестъра да свири и тръгва смело напред. В рамките на атаката е ранен няколко пъти, докато последният изстрел не го сваля окончателно. Капитанът е в безсъзнание, но бързо се изнася от сражението. Изпратен е в двореца, където софийските лекари започват тежка операция.

Повикани са по спешност и лекари от Германия, които правят втора операция и отстраняват едно от ребрата му. Награден е с орден IV степен за проявената храброст. Завръщането на Батенберг в столицата е на 14 декември, тогава Маринов може да излезе и да гледа посрещачите, както и хилядите семейства, които чакат своите бащи и синове. Това е последният път, в който е забелязан, след това отново е на легло и четири дена по-късно умира. На следващият ден Батенберг пише телеграма до родителите на русенския капитан:

„Русе, Янаки Маринов,
Длъжен съм с прискърбие да ви известя, че днес на Бог било угодно да повика при себе си любимия ви син, капитан Маринов. В него Аз изгубвам един от най-добрите и храбрите Си офицери и един от най-обичаните си приятели, а отечеството – един от най-верните си синове. Нека Бог ви утеши в това нещастие, като знаете, че името на вашия храбър син ще остане завинаги свързано с Българската история.“

cof

Снимка: By Biso – Собствена творба, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=73395359

Официалното погребение било подготвено за софийските гробища, когато князът получава телеграма от родителите с молба синът им да бъде върнат в любимото Русе. По нареждане на Батенберг тялото се балсамира и желанието на родителите се изпълнява. Русенци посрещат своя герой на 26 декември и го изпращат завинаги, оставяйки само спомените и архивите да говорят за него. На същата висота е поставен и паметен мемориал в негова чест за храброто ръководене на българската защита. Капитанът така и не успява да види своите бойци, които от защита минават в настъпление и продължават боя напред, превърнали се от защитници в нападатели. 12 000 българи успяват да отблъснат 25 000 сърби.

Заглавна снимка: By Biso – Собствена творба, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=73395267

 
 
Коментарите са изключени