shareit

Кано Джигоро – дребният ученик, който създаде Джудо и след това го превърна в Олимпийски спорт

| от |

Кано Джигоро е известен като японски преподавател, атлет и един от хората, които успяват да разпространят бойно изкуство извън Япония. Неговата техника за самоотбрана успява да се наложи като олимпийски спорт. Как обаче се създава едно бойно изкуство и как се стига до такава висота? Роден е през 1860 г., когато Япония все още използва лунния календар. Кано е роден в първата година на ерата Ман на 28-я ден от 10-я месец – същият кореспондира с 10 декември 1860 г.

Семейството му е заможно и притежава редица фирми, които биха могли да променят живота му завинаги, ала не трябва да забравяме, че неговият роден баща е осиновен и няма право да влезе в тази индустрия. Прекарва целия си живот по пристанища, но е категоричен, че неговият син трябва да се изучи и да бъде учител, защото това е бъдещето. Първите уроци започват в нео-Конфуцианско училище и един от най-известните философи поставя първите корени на едно много обещаващо бъдеще.

Животът на малкия Кано не потръгва толкова добре. На 9-годишна възраст неговата майка умира, а баща му е принуден да се премести в Токио. Там получава сравнително добро образование, като една от положителните страни е, че има преподавател по английски, а след това може да продължи своето обучение в частно училище, където основните преподаватели са англичани и германци. Момчето никога не успява да порасне повече, спира развитието си до 1.57 сантиметра и тежи едва 41 килограма.

Заради видимо дребният си ръст, същият е постоянно тормозен от по-големите ученици. Понякога дори са го изваждали от клас, за да продължат да го налагат. През цялото време малкият Кано искал да порасне, за да може да се защитава и скоро молбите му били чути. Накай Байсе работи като охрана на шогуна и също така е приятел на семейството. Той предлага на ученика да започне да тренира джу-джитсу, като една перфектна форма за тренировка. Охранителят показва някои хватки и показва как малък опонент може да се окаже много костелив орех за по-едрите момчета.

Тренировките му харесват, а и знанията наистина дават надежда, че може да се справи изключително лесно. Баща му не е толкова голям почитател, особено след като знае, че евентуалните шансове се оказват много по-различни. Понякога бяга от училище, за да отиде на урок, но в последствие ще получи подкрепа. С влизането в университета в Токио, студентът бърза да намери нов преподавател, защото не иска да повтори старата песен. Съдбата го среща с Фукуда Хачиносуке – преподавател с желязна дисциплина, който оставя неговите ученици да страдат и да падат, докато не разберат основната механика и техника на действие. Всичко започва с кратък урок и след това има свободни тренировки. По това време липсвали традиционните дюшеци и боецът трябвало да носи болката от грубия под.

Учителят най-накрая се изправял срещу учениците си, за да ги победи. Кано вече знаел много добре, че няма как да победи своя учител с научените хватки, затова въвежда най-различни движения от други бойни изкуства, включващи сумо, западна борба – познанията по английски помагат допълнително.

Фукуда умира през 1879 г. и ученикът търси услугите на Исо Масатомо. С него започва да получава знания по атеми – умението да се нанасят удари по жизнено важни точки. Кано успява да стане преподавател в школата след няколко месеца. За съжаление и този учител умира само 2 години по-късно, оставяйки младежът да се оправя както намери за добре.

Макар и в началото да нe липсват разграничения между школите и това, което Джигоро предоставя на своите ученици като знания, скоро другите учители започват да осъзнават, че тук се ражда нещо ново. Създаването на джудо идва от двете думи – ju или „гъвкавост“ и do, което означава „пътят“, но реално японците го възприемат като „метод“. Новото изкуство включва хвърлянията и душащите техники. След това пътува и посещава различните школи, научава тънкостите, като накрая интерпретира тактиките и схемите, за да може да работят за неговия ръст. Същевременно започва да преподава и в училищата, като се надява, че ще спре потенциалните побойници и ще ги обърка значително, когато преценят да се закачат с по-малките.

През 1909 г. учителят работи в Международния Олимпийски комитет и по това време Швеция изпраща запитване към Япония и Китай дали възнамеряват да изпратят олимпийски отбори на предстоящите игри. По това време Япония отказва да се излага, но и не иска да откаже, за да спечели негативно внимание. Същият отговор се открива и от Министерството на образованието, което няма коментар, но те решават да потърсят Джигоро и да го оставят да се оправя, както намери на добре.

Мъжът вече е обикалял в Европа и може да покаже някакви знания. Първата му работа е да създаде аматьорска спортна лига, която евентуално да изпрати най-добрите в Стокхолм. Успява да види Олимпийски игри едва през 1928 г. и след това пътува за следващите в Лос Анджелис и Берлин. Идеята за създаването на приятелски чувства между състезателите и самите страни, както и усещането за принадлежност на Япония в сред световното общество.

Истината обаче е, че учителят нямал никакво желание да се включва джудо в олимпийските спортове и след като дори е питан през 1936 г., той отново отказва. Кано подчертава, че това не е спорт и дори не трябва да се смята за игра, а за изкуство и философия, дори за наука. Притесненията на създателя са, че има само една форма, която може да се използва за игра, но освен това тук присъства и още един проблем – националното влияние на другите страни ще промени изкуството, както неговото собствено се е родило като странично движение на джу-джитсу.

През 1934 г. ще спре да дава уроци и да демонстрира бойното изкуство пред публика. Здравето на Кано се влошава и някои негови почитатели споделят, че най-вероятно не му остава много. Въпреки това ще продължи  да работи за Олимпийския комитет и също така ще присъства на различни церемонии, когато е поканен. Японецът умира през май 1938 г., докато пътува с кораб.

Създателят напуска този свят, но още през 50-те години неговото изкуство ще започне да се разпространява по света. Школите ще достигнат до Европа и в последствие организират свои собствени турнири. През 1964 г., въпреки желанието на Кано, джудото е признато за олимпийски спорт. За първи път спортът се въвежда на Олимпийските игри в Токио и след това се представя още един път през 1972 г. на игрите в Мюнхен. До днес някои от най-важните му мисли се изписват в някои от школите, като често срещана е тази:

„Няма нищо по-велико от образованието под слънцето. С образоването на един човек, ние го пускаме в едно по-добро поколение и даваме възможност да има още стотици в бъдеще.“

Освен съвършенство в самозащитата и създаването на бойно изкуство като философия, японецът има редица публикувани книги с описания относно техники, познание и развитие на културата. Особен интерес могат да бъдат книгите, които посочват знанието като най-съвършеното оръжие, а що се отнася до дребният човечец. Той до последно надвивал учениците си в собствената си школа.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Кано Джигоро – дребният ученик, който създаде Джудо и след това го превърна в Олимпийски спорт

Повече информация Виж всички