shareit

Какво трябва да знаем, за да разберем Руската революция

| от |

„Сега, когато в Русия дойдоха буйните и проспериращи години, последното, от което се нуждаеше страната, беше войната; те трябваше просто да кажат реквизионна литургия за ерцгерцога Франц Фердинанд, след което тримата германски, австрийски и руски императори трябваше да изпият чаша водка и да се забрави цялата работа.“

– Александър Солженицин, август 1914г

Събитията, които се развиват в Русия от есента на 1916 г. до есента на 1917 г., включително крахът на царския режим и възходът на болшевизма, променят историята по немислими начини и продължават да влияят на политиката и отношенията на Русия с останалата част от света и днес. Руската империя, управлявана от династията Романови в продължение на повече от 300 години, се трансформира в комунистическия Съветски съюз.

До есента на 1916 г. Русия воюва с Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Османската империя  – повече от две години. През 20-те години, на които е на престола преди Първата световна война, Николай II е изправен от натиск да реформира абсолютната монархия, която наследява от баща си Александър III през 1894 г. В началото 26-годишният цар се обявява за прогреса и модернизация. Той разрешава на компанията Paris Pathé да заснеме шествието му след коронацията през 1896 г., а последвалите му държавни посещения при европейските лидери заедно със съпругата му, императрица Александра и дъщеря им Олга, стават първото кралско турне, документирано с камери. През цялото си царуване Николай проявява загриженост за имиджа си у дома, използвайки нововъзникващите медии в началото на 20 век. Когато династията Романови празнува своята 300-годишнина през 1913 г., Николай поръчва да му се изготви автобиография, както и пуска пощенски картички със снимки на семейството му.

Вътрешната му политика да поддържа автократично управление обаче го предава. В реч от 1895 г. пред представители на благородството и общински служители, царят декларира, че „там са възникнали гласовете на хората, увлечени от безсмислени мечти да участват в бизнеса на правителството. Нека всички знаят, че ще запазя принципите на автокрацията толкова твърдо и непреклонно, колкото и моят незабравим покоен баща.“ Речта разклаща надеждите на избраните общински служители, които се надяват на постепенен преход към система, по-близка до конституционната монархия.

1917petrogradsoviet assembly

Руската армия при Петроград

Николай е принуден да приеме нови реформи, включително създаването на представителната асамблея, наречена Дума, след поражението в Руско-японската война от 1904 г. и клането на работници, излезли на  демонстрация пред Зимния дворец в Санкт Петербург на следващата година. Въпреки създаването на Думата, Николай запазва титлата си, способността да назначава своите министри и правото да налага вето върху решенията на асамблеята. Независимо от това през първото десетилетие на 20 век реформите започват постепенно да настъпват. Руските селяни, освободени от крепостничество от дядото на Николай Александър II през 1861 г., започва да се сдобива с индивидуални поземлени имоти, освобождавайки се от традиционните селски общини. Тези поземлени реформи са предназначени повече да създадат едно консервативно, монархическо селско население, което да е противотежест на градските работници, които често излизат на демонстрации за по-добри условия на труд и заплати и е по-вероятно да бъдат привлечени от болшевизма.

Участието на Руската империя в Първата световна война започва, когато Австро-Унгария издава ултиматум, който заплашва сръбския суверенитет след убийството на Франц Фердинанд, наследник на австрийския престол. Русия, като традиционен защитник на другите славянски народи, включително сърбите, мобилизира своите армии. Конфликтът на Балканите се разширява и обхваща по-голямата част от Европа, тъй като съюзниците на Русия в Тройната Антанта – Франция и Великобритания – също започват сражения с Централните сили.

Избухването на войната предизвика вълна от патриотизъм, която първоначално затвърждава управлението на царя. Шестнадесет милиона войници са мобилизирани на Източния фронт в хода на конфликта, включително 40% от всички мъже на възраст между 20 и 50 години. Въпреки ентусиазма и бързата мобилизация, руските военни усилия са затрупани с проблеми от самото начало. Заплатите на работниците във фабриките за боеприпаси не са в крак с увеличените разходи за живот, което засилва недоволството от преди избухването на военни действия. Промишлеността и транспортната инфраструктура пък не са достатъчни за осигуряването на необходимите запаси за войските.

Министърът на войната Владимир Сукломинов е обвинен в корупция и в крайна сметка Николай го отстранява от длъжност за непредоставяне на необходимите боеприпаси, осъждайки го на две години затвор. (Действителната вина на Сукломинов остава въпрос на дебат.) Русия претърпява катастрофално поражение в битката при Таненберг през първите седмици на войната като 78 000 руски войници са убити и ранени, а 92 000 са пленени от германците. На следващата година Николай поема пряк контрол над армията като главнокомандващ като се поставя лично отговорен за последвалите поражения.

Шанс за прекратяване на безизходицата на Източния фронт идва през лятото на 1916 г. Представители на Великобритания, Франция, Русия и Италия (която се присъединява към войната на страната на Тройната Антанта през 1915 г.) се договарят на конференциите в Шантили от 1915 г. да предприемат координирани действия срещу Централните сили. Под командването на генерал Алексей Брусилов части на руските ударни войски пробиват Австро-Унгарски линии в сегашната Западна Украйна и подтикват Германия да отклони войските от Верден на Западния фронт. Победите, постигнати от настъплението на Брусилов, идват с цената на милион руски войници и в крайна сметка приключват през септември 1916 г. поради постоянния недостиг на доставки в Карпатските планини.

Alexandra Fjodorowna and Nicholas II of Russia in Russian dress.3

Николай II и Александра в традиционни руски царски одежди

Точно когато Николаи изпитва военни неуспехи на Източния фронт, съпругата му Александра изпитва предизвикателства на домашния фронт. Значението на железниците за транспортиране на военни доставки на фронта нарушава транспортирането на храна до градовете, а освен захар, никоя друга стока не е обект на нормиране. Александра и двете й най-големи дъщери, Олга и Татяна, обучени като медицински сестри, даряват болничните влакове и създават комитети за справяне с нуждите на военни вдовици, сираци и бежанци. Филантропията на имперските жени обаче не може да компенсира липсата на координиран отговор на правителството за нуждите на хиляди ранени войници, военни семейства и разселени лица.

Николай и Александра също се борят със семейните си проблеми. Най-належащата им грижа е здравето на Алексей. Наследникът на трона страда от хемофилия – болест, разпространена сред потомците на неговата прабаба, британската кралица Виктория, която не позволява на кръвта му да се съсирва нормално. В кореспонденцията си от 1916 г. кралската двойка изрази облекчение, че Алексей се е възстановил от животозастрашаващо кръвотечение от носа. Царицата се обръща към лечителите на вярата, включително към един скитник от Сибир на име Григорий Распутин. Преди войната Распутин дава духовни съвети на императорската двойка и се моли за възстановяването на наследника на престола. По време на войната обаче той дава на Николай и Александра и политически съвети. Когато Сукломинов е освободен от затвора само след шест месеца след присъдата си, руската общественост обвинява именно Григорий.

Тъй като хемофилията на Алексей се пази в тайна, не може да се дори малко усилие да се потушат слуховете, които се въртят за Распутин, който има лоша репутация заради пиянството и похотта си. Александра от своя страна също става дълбоко нехаресвана фигура заради родствената си връзка с германския кайзер Вилхелм II (те бяха първи братовчеди) и упованието й на Распутин.

В тези условия Думата поема ролята на критик на политиките на царския режим и иска още реформи. През ноември 1916 г. Владимир Пуришкевич, реакционен депутат, известен със страстния си антиболшевизъм, изнася реч в Думата, в която денонсира „министерски скок“, в който Николай, под влиянието на Александра, която от своя страна е под влиянието от Распутин, отстранява компетентните министри от длъжност и ги замества с неодобрени фигури, които Распутин посочва. Пуришкевич завършва речта си с думите: „Докато Распутин е жив, ние не можем да спечелим“. Принцът Феликс Юсупов, най-богатият мъж в Русия и съпруг на племенницата на Николай Ирина е впечатлен от речта и започва да замисля убийството на Распутин.

 
 
Коментарите са изключени