Какво щеше да се случи с България, ако Борис III беше отказал – Емил Хоча разказва
Ако погледнем историята на последния български цар – Борис III и особено динамичната му политика, постоянно лавираща между съхраняването на страната от натиска на нацисткия ботуш и същевременно предпазването на българските евреи – подвиг, който никой друг не може да препише на свое име – попадаме и на много жестока критика, насочена към евреите в Беломорска Тракия и Македония.
Можем да открием и писмата на Никола Вапцаров, които поетът пише, за да заяви, че България трябва да подкрепи СССР в битката срещу фашизма. Морякът, който не се страхува да изрази своята позиция и дори събира подписи в подкрепа. Това, което поетът не знае и мнозина пропускат в този съдбоносен момент е, че страната може да приеме нацистите като гости или да бъде смачкана от военната мощ на Германия, както вече се е случило с цяла Европа. Подобни желания спокойно могат да се нарекат лудост, а и нека не забравяме, един много важен кадър от световната история, който ясно показва позицията на Борис III относно нацизма и фашизма.
Нека обаче насочим вниманието си към една друга страна, която няма този избор. Запознаваме ви с Емил Хача. Той е роден на 12 юли 1872 г. в Южна Бохемия. Емил показва влечения към науката от малък и пътят му го води до юридическия факултет на университета в Прага. След като се дипломира, започва да работи като юрист в държавния комитет на Кралство Бохемия в Прага. През Първата Световна война се издига до съдия във Върховния съд на Виена.
Това е основното му занимание до края на първия глобален конфликт, а след Версайския договор се издига до нивото на заместник-председател в същата институция. На ръководния пост прекарва близо 6 години и през 1925 г. става председател на Върховния административен съд. За този период се смята за особено интелигентен и възпитан човек, смята се за един от най-успешните и влиятелни адвокати в цяла Чехословакия, превръща се в особено ценен кадър, когато става въпрос за Английско право, както и за международно такова.
И когато законите не го задържат в професионалната кариера, Емил превежда английска литература на родния си език. Очите му са отворени за красивото и се запалва по колекционирането на изкуство, малко след това започва да пише поезия. През 1939 г. излиза и първата му книга „Грешки и заблуди“. Имайки предвид сериозното напрежение в страната, авторът предпочита да издаде книгата си анонимно, но през 2001 г. се пуска нов тираж и вече няма притеснения за разкриването на истината.
Успехите на адвоката не могат да бъдат игнорирани, но един негов кариерен успех се превръща и в повод за неговата гибел. Спазвайки Мюнхенското споразумение от 1938 г., Европа дава безкървно на Хитлер Судетската област. Въпросното споразумение се разглежда като предателство, но след като фюрерът заявява, че в тази зона има около 3 милиона немскоговорящи жители, зоната трябва да се присъедини към Германия. Това е първият опит на Европа да избегне Втората Световна война, но безуспешно, както ще стане ясно след една година. Емил е избран за президент по няколко причини.
Католик е, изразява сериозна доза консерватизъм и въпреки всички проверки, той не може да бъде обвързан с нито една порочна практика до този момент в страната. На този пост служи точно една година като президент, но както сме забелязали, политиката може да се окаже особено мръсна и чисти хора като Хоча нямат място в нея. Малко след издигането му, Германия окупира така наречената Втора Чехословашка република и бързо променя демократичния курс към авторитаризъм. Настоящият президент получава огромни правомощия, които директно завързват ръцете на парламента. Като всеки разумен човек, президентът търси помощ от британския посланик, който го съветва да направи една среща с Хитлер и да се опита да затопли отношенията. При пристигането си в Берлин, представителят на новата страна първо се среща с Рибентроп, за да уреди подробностите. Години по-късно същият ще заяви на Нюрмбергския конгрес, че планът на Емил бил да повери съдбата на страната в ръцете на Хитлер. Дали това е така?
Снимка: By Bundesarchiv, B 145 Bild-F051623-0206 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5457483
Съмняваме се, но след като Европа позорно затваря очи и се стреми да не гледа към Германия, резултатите не закъсняват. Вечерта на 14 март 1939 г. Хитлер призовава Хача в канцеларията на райха в Берлин. Президентът чака с часове, докато фюрерът гледа филм – мотивите били, че искал да остави стария джентълмен да си почине от дългото пътуване. В 1 часа и 30 минути след полунощ на 15 март 1939 г. се дава старт на срещата. Докато се настаняват, Адолф заявява спокойно, че в момента немската армия се подготвя за инвазия в Чехословакия. Същото съобщение е получил и Борис III, но с уговорката, че страната може да бъде съюзник. Пред Хача стоят две възможности:
- Да съдейства на Германия, което автоматично ще намали напрежението на германските войници и те ще се проявят като джентълмени на чуждата територия. Чехословакия ще бъде пощадена и ще има правото да се разпорежда с териториите си, както и да запази автономия, включително и някаква степен на национална свобода.
- Да откаже съдействие, което ще доведе до активиране на цялото немско оръжие и агресия на армията. Изчисленията на Хитлер са, че страната ще бъде заличена до седмица, а най-важното е, че Германия няма да се съобрази с нито една военна конвенция.
Не можем да знаем какво е минавало през главата на президента. Следващите няколко минути са съдбоносни за една страна, а той самият трябва да избере по-малкото зло, защото добро предложение липсва. Старият джентълмен, както го нарича Хитлер, все още можел да запази някакво самообладание, но Гьоринг се намесил в разговора и заявил, че в 4 часа сутринта, немски бомбардировачи имат намерение да бомбардират Прага.
Това изказване окончателно сломява президента, който получава сърдечен удар, но успява да се обади в столицата и да съобщи, че предава Чехословакия на Германия. Гьоринг звъни на британския посланик в Германия, за да съобщи новината и отправя още една заплаха, защото не е сигурен дали чешката армия няма да отвърне на агресора. В това телефонно обаждане забравя да каже, че Емил е претърпял сърдечен удар и състоянието му се влошава с всеки изминал час. След тази среща, френският посланик Роберт Кулондре съобщава, че половин час след срещата, Хоча е бил в тотален колапс и към настоящия момент се поддържа на инжекции. За случилото се предава следното:
„Немските министри са били безмилостни. Те са притиснали д-р Хача и г-н Чалковски на кръглата маса, където лежали всички документи за предаване на страната. В ръцете им са набутани писалки и постоянно се повтаряла една и съща заплаха – ако откажат, половината Прага ще лежи в руини, а това може да се случи само след 2 часа. Немските домакини подчертали, че това ще бъде само началото. Стотици бомбардировачи чакали на пистата заповед за излитане и ако подписите не бъдат поставени, в 6 часа сутринта ще излетят, за да довършат започнатото.“
Това е единственият избор, който всяка страна има. Окупирането на цяла Чехословакия се случва на 16-и март, Емил остава президент, но е принуден на следващото публично унижение – да даде клетва за вярност на Хитлер, за да получи правото да бъде защитник на Бохемия и Моравия. Неговата политическа кариера продължава с още една нова задача – да приеме законодателството на Германия, което дискриминира чешките евреи.
Следващата стъпка е да разпусне парламента и да приеме националното партньорство. Приятелите и колегите на Хоча са изпратени в концентрационни лагери, а след това са разстреляни. През 1941 г. назначеният за помощник-протектор Рейнхард Хайдрих трябва да продължи своята мисия за изтребването на евреи. Немецът не е обичан от никого, а чехословашката армия, която към този момент е в изгнание, желае да получи право на реванш. На 27 май 1942 г. бойците получават провизии и се подготвят от британски специални сили, за операция „Антропоид“. Целта е новият протектор и на 27 май 1942 г. е взривен от модифицирана анти-танкова граната.
Малката победа за чешките войници носи огромна радост, но Хоча ще плати цената. На погребението на Хайдрих ще разбере от самия Хитлер, че първоначалните планове били да се екзекутират 10 000 чехи, но в последствие премислил. При следващ пободен инцидент, цялата чешка популация щяла да бъде депортирана. Животът продължава и нацистите продължават своите основни престъпления.
На 9 май 1945 г. Прага е освободена от Червената армия. Емил Хача е арестуван на 13 май и изпратен в затвор. На 27 юни е обявен за мъртъв, а смъртта му повдига много сериозни въпроси, до днес можем да открием достатъчно историци, които смятат, че е бил убит, семейството му също вярва в тази теория. Погребан е в общ гроб без отличителни знаци.
