shareit

Как загиват най-големите диктатори в историята

| от |

Диктаторите рядко приключват дните си, лежейки спокойно в леглата си, заобиколени от семейство и приятели. Дори хора като Сталин и Мао, които умират по естествени причини, умират самотни и измъчвани от параноя. Историята показва, че диктаторите, които завземат властта чрез насилие, неизменно трябва да я поддържат чрез още повече насилие – което от своя страна им създава още повече врагове, които трябва да бъдат елиминирани. И ако един диктатор може да поеме властта, значи могат и други, което увеличава перспективата някой да им забие нож в гърба. Винаги има съперници, често също толкова безпощадни, които чакат удобен момент. Тъй като потенциална конкуренция може да се появи от собственото обкръжение на диктатора, той трябва постоянно да прочиства редиците си. Помага, ако той – повечето диктатори са били мъже – може да елиминира приятелите си, дори преди да се насочи към враговете си.

Култура на страха

В много случаи резултатът е параноя, тъй като диктаторите виждат във всеки човек потенциален (или напълно действащ) враг. Като генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз, Йосиф Сталин се погрижва над 1,5 милиона души да бъдат заловени от тайната полиция, разпитани, измъчвани и в много случаи екзекутирани – за съвсем краткия период между 1934 и 1939 година. Продължава да вижда врагове и заговори навсякъде около себе си и още милиони хора са разстреляни или изпратени в трудови лагери през следващите десетилетия.

Но културата на страх около Сталин също оказва влияние и върху начина на собствената му смърт. На 1 март 1953 г. той е намерен на пода, напоен със собствената си урина. В мозъка му се спуква кръвоносен съд, но никой не се осмелява да го безпокои в спалнята му след като не си вдига телефона. Медицинската помощ също се забавя, тъй като обкръжението на лидера е вцепенено от неправилно им решение. Сталин почива на 5 март 1953 година.

國共內戰時期周恩來

Джоу Енлай

Подобна параноя тресе и Мао Дзъдун, лидер на Китайската комунистическа партия. През последното десетилетие от живота си той става толкова подозрителен, че стартира Културната революция, с която изправя хората един срещу друг, тъй като те бяха принудени да докажат своята безсмъртна лоялност само към него, като изобличават членове на собствените си семейства, приятели и колеги. Кампанията съсипва живота на десетки милиони хора. Когато неговият близък сътрудник Джоу Енлай е диагностициран с рак, Мао отказва да одобри лечението му, докато не става твърде късно и Джоу умира през януари 1976 г. Смъртта на самия Мао настъпва осем месеца по-късно, на 9 септември 1976 г.

Сталин и Мао умират по естествени причини, но не всички диктатори имат това щастие. След нахлуването на съюзниците в Сицилия през 1943 г., Великият съвет на фашистите се обръща срещу италианския диктатор Бенито Мусолини. През юли крал Виктор Емануил III заповяда на армията да арестува Мусолини. Нито един член на партията не се бунтува, въпреки че е положил тържествена клетва да защитава лидера си до смърт. Мусолини е затворен на остров Понца, близо до италианския бряг.

На Мусолини обаче му е останал един приятел. Унизителната гибел на близък съюзник е непоносимо напомняне, че силните мъже могат да бъдат свалени от власт и Адолф Хитлер организира дръзка спасителна операция, изпращайки група командоси да освободят Дучето. Операцията е успешна и позволява на Мусолини да формира нова фашистка администрация в северната част на Италия.

Краят му идва едва две години по-късно, когато той и няколко негови последователи са пленени от антифашистки партизани близо до езерото Комо. На 28 април 1945 г. той е застрелян, тялото му е хвърлено във фургон заедно с телата на другите и е откарано в Милано, където е окачено с главата надолу на показ.

Съюзникът на Мусолини също среща насилствен край, но не от ръцете на враговете си. През последните месеци на войната Хитлер се изтегля в своя бункер в Берлин. Това е „последната спирка в бягството му от реалността“, пише Алберт Шпеер, любимият архитект на фюрера.

Решен да донесе смърт и унищожение на Германия, която според него не го заслужава, Хитлер заповядва борбата да продължи. На 20 април 1945 г., на 56-ия му рожден ден, първият вражески снаряд удря столицата. Дни по-късно около бункера не е останало нищо освен димящи развалини.

След като чува за недоброжелателното отношение към тялото на Мусолини, Хитлер заповядва останките му да се изпепелят, за да се предотврати всякакво оскверняване. На 30 април 1945 г. Хитлер се самоубива, като се застрелва. И неговото, и тялото на Ева Браун, неговата дългогодишна любовница, за която се жени ден по-рано и която се е самоубива, като е взема цианид, са извлечени от бункера, обляни с бензин и запалени.

Разпадащи се символи и символи на разпада

През 1961 г. е построена бетонна преграда, само на 100 м от мястото на бункера на Хитлер. Берлинската стена е решение на Източна Германия за масовото изтичане на нейните граждани на запад през отворената граница на Западен Берлин в разгара на Студената война. След падането на стената през ноември 1989 г. безброй статуи на диктатори също се срутват.

В цяла Източна Европа хората бутат монументи на руския революционер Владимир Ленин по всякакви начини и с всякакви средства. Последователите на Ленин също падат. Става море от промени, които изненадват мнозина. Диктаторите, или поне така си мислеше голяма част от народа, бяха непоклатими. Те владееха душите на своите поданици и формираха мисленето им, както си искат, като със магическо заклинание. Но никога не е имало никакво заклинание. Има само страх.

Personality Cult Romania 1986

В случая с Николае Чаушеску, комунистически диктатор на Румъния между 1965 и 1989 г., моментът, в който той пада, може да бъде фиксиран почти до минута. На 21 декември 1989 г. той излиза на балкона на партийната централа в центъра на Букурещ, за да говори пред масов митинг, организиран в подкрепа на режима. Само четири дни по-рано, на 17 декември, Чаушеску нарежда на силите си за сигурност да стрелят срещу антиправителствени демонстранти в град Тимишоара. Докато тайната полиция на диктатора контролира строго свободата на словото и медиите в продължение на десетилетия, недоволството от режима му нараства все повече.

След минути, когато Чаушеску започва речта си, хората отзад на тълпата започват да го освиркват и да викато по него. Водачът вдига ръка, настоявайки за мълчание, но вълненията продължават. Чаушеску изглеждаше смаян. Съпругата му Елена се навежда напред, крещейки на тълпата: „Мълчете! Какво ви става?“ Чаушеску решава да остави речта си и с дрезгав, крехък глас се опитва да успокои демонстрантите, като предлага да увеличи минималната заплата. Но е видимо разтърсен. С изчезването на страха митингът се превръща в бунт, принуждавайки лидера и съпругата му да избягат с хеликоптер. Няколко дни по-късно те са заловени и осъдени набързо.

След произнасянето на смъртната им присъда двойката е отведена в мразовит двор до тоалетна. Чаушеску пее „Интернационалът“. Елена е по-малко сдържана и се твърди, че псува всички, докато двамата са разстреляни.

 
 
Коментарите са изключени