Как всъщност полудява Калигула и луд ли е бил въобще

| от |

През вековете Римската империя създава колоритно лоши императори – брутално егоистичния Комод, който се изживява и като гладиатор в Колизеума, и причудливият Елагабул, който се облича в дамски дрехи и обикаля Палатин с колесници, теглени от робини, Нерон, чиито оргии и тиранични ексцесии са известни на всички.

Никой списък с най-лошите римски императори обаче няма да е пълен без Калигула. В края на краищата всички ‘знаят’ как той организира срамни оргии, прави секс със сестрите си и е садистичен мъчител. И, разбира се, е луд. Но все пак по-голямата част от това, което мислим, че знаем за Калигула, идва от разкази (както древни, така и съвременни), базирани на силно активното въображение на авторите, а не на исторически сведения.

Cropped color calligula

Калигула

Ранният живот на Калигула

Като най-младият в този римски пантеон, той е любимец и талисман. Името Калигула, или „Малки ботуши“, идва от войниците, на които Германик обичал да показва сина си, облечен като малък римски легионер. Калигула по-късно настоява да го наричат с кръщелното му име Гай Цезар Германик.

Детската идилия на Калигула приключва, когато баща му се заразява с малария в Египет и умира в провинция Сирия, сигурен до последно, че е отровен. Почти цялото население на Рим получава праха му, но император Тиберий изненадващо не присъства.

Синовете на Германик са потенциални наследници на императора, което ги прави заплаха за втория командир на Тиберий, зловещия Сеян, който има свои амбиции. Към този момент Тиберий е в напреднала възраст и се оттегля във вилата си в Капри, оставяйки голяма част от управлението на Рим на Сеян.

И все пак Сеян не може да направи нищо срещу своите съперници, докато защитникът им Ливия, майката на Тиберий, е все още жива. Едва след смъртта й през 29 г. сл. н. е. майката на Калигула и двамата му по-големи братя са арестувани. Майката е бита толкова зле, че губи едното си око и умира скоро след това в изгнание. Братът на Калигула Друз е държан без храна в затвора, докато в глада си не се опитва да изяде пълнежа на матрака си. Другият му брат избягва подобна съдба, като се самоубива.

Преди Сеян да успее да стигне до Калигула, обаче, той самият е екзекутиран, когато Тиберий осъзнава предателството на подчинения си. Калигула, последният оцелял син на Германик, е назначен за императорски наследник и му е заповядано да живее с Тиберий в Капри.

Следващите шест години са още по-безумно стресиращи за Калигула. Биографът Светоний ни казва, че той е следен денем и нощем за признаци на непокорство или намеци за нелоялност. Нека не забравяме, че това е епоха, когато сенатор може да бъде убит, защото отива до тоалетната, докато носи пръстен с портрета на императора.

Statua di tiberio da priverno, post 37 dc.

Тиберий 

Болестта на Калигула

Калигула си ляга всяка вечер с мисълта, че може да бъде събуден през нощта и отведен в килиите за екзекуция. Дори Тиберий да умре, капризният император може внезапно да назначи друг наследник, което би означавало сигурна смърт за Калигула, тъй като никой друг император не би приел радушно евентуалните му претенции за империята.

След като Тиберий умира, Калигула става буквално за една нощ от почти заложник до всепризнатия господар на Рим. Завръщането му в града е посрещнато с див ентусиазъм. Скоро след това той получaва нервен срив. Днес, в епоха, запозната с посттравматичния стрес, може би трябва да очакваме такова нещо. Както много ветерани войници ще потвърдят, истинското психологическо въздействие на травмиращия период се усеща чак при връщане към нормалността и безопасността. Сривът на Калигула го оставя прикован на легло и в делириум, докато разтревоженият Рим се моли за възстановяването му. Древните биографи твърдят, че когато става от леглото, той е луд.

Истината обаче се оказва по-лоша. Калигула, владетелят на Рим, е извън строя от седмици и нищо друго не се бе случило. Провинциите са управлявани както обикновено, сенатът се събира и приема укази, а преторианските префекти раздават правосъдие. Империята се справя спокойно с делата си. Начинът, по който функционира имперската система, означава, че Рим всъщност не се нуждае практически от владетел.

Калигула наистина е ненужен и за някой с неговия произход „ненужен“ означава „излишен“. Като своенравен младеж с инстинкт за оцеляване, вкоренен във всички влакна на съществото му, Калигула се заема да поправи това, което смята за неприемлива ситуация. Той ще се направи нужен и ще направи сената и хората в Рим зависими от неговото управление. В крайна сметка това е недостатъчна и фатална стратегия, но логично съставена от житейския опит на Калигула до момента.

***

Последният владетел на Рим, който открито се поставя над сената, е съименникът на Калигула, Гай Юлий Цезар. Калигула се издига над сената, като се обявява за Бог. Той има подкрепата на хората и армията, но е политически дилетант, напълно неподходящ да води сенат от безмилостни играчи, закалени от диви, често фатални политически битки. Сенаторите имат връзки и скрит достъп до лостовете на властта. И двете страни в тази борба използват всякакви средства, с които разполагат, но Калигула е надиграния.

Едно от оръжията на сената е пропагандата. Тук коментар на великия оратор Цицерон разкрива: „Наричам този човек гладиатор, не като обичайната риторична обида, а защото той наистина е бил такъв.“ В други вербални атаки Цицерон определя опонентите като подпалвачи, патрициди (дори и тези с живи бащи), копрофили и убийци и дори твърди – без никакви доказателства – че един човек убива деца, за да използва техните органи в некромантични ритуали. В римската политика калта се хвърля с радостно пренебрежение към истината, само за да се види какво ще залепне.

В случая с Калигула, сенатът се възползва от твърдението му, че е Бог и го тълкува и представя като лудост.

 
 
Коментарите са изключени за Как всъщност полудява Калигула и луд ли е бил въобще

Повече информация Виж всички