shareit

Как сръбският двоен агент Душко Попов вдъхнови раждането на Джеймс Бонд – Ян Флеминг помни

| от |

Всички сме чували историята за Джеймс Бонд и много често търсим хората, които са успели да вдъхновят писателя да създаде този образ за един брилянтен плейбой агент, който винаги се озовава на правилното място, в правилното време и забележете – с правилния ход при разпределянето на силите. Чували сме много пъти, че вдъхновение е Уилям Стивънс, но в процеса можем да открием още много други кадри, които се титулуват за вдъхновени. Има един герой, който обаче не може да бъде пропуснат.

Document Released by Public Records Office

Истината е, че сър Ян Флеминг има честта да се запознае с още един агент и дори да поиграе на карти с него, а след това започва и поредицата книги, които няма как да не започнат да раждат по-сериозните спекулации относно потеклото на оригинала. Точно по тази причина насочваме вниманието ви към г-н Душко Попов. Ако не го познавате, това е сръбски двоен агент, който не само знае как да играе в това сложно поле, но и го прави толкова брилянтно, че човек не може да открие никакви други възможности и стратегии в това отношение. Попов, Душко Попов, не е реплика, която може да се използва толкова лесно в книгите, но пък животът на този човек изобщо не отстъпва по авантюрите на Бонд, даже е спорно дали литературния герой не би могъл да завиди, ако можеше.

Попов е роден през 1912 г. в Сърбия и се радва на изключително охолен живот – семейството му е хипер богато и просто няма как да не даде своите плодове. Още в началото можем да открием, че Душко се вози на яхти пътува много и дори се радва на прислуга. Докато расте, учителите преминават през дома му и го обучават не само на различни езици, но и на етикет. Следва обучение в някои от най-престижните училища в Европа. Той се научава на италиански, френски и германски. Прекарва и известно време в Англия, където учи в престижното училище в Съри. Според легендата, там е хванат да пуши и точно това донесло много беди, защото елитните училища не харесват тази практика.

Dusko-Popov-fp-large

Разбира се, като човек, който така или иначе има достатъчно средства и познания, нямало как да се достигне толкова лесно до решение и като много по-краен възпитаник, предпочита да не търпи наказания, особено след като плаща за същото обучение. По спомени на съученици, когато учителят се опитал да го удари с палката, Душко я избива  от ръцете му и я чупи протестно на две части. Връща се обратно в Сърбия и завършва университета в Белград със специалност право. С добри познания, решава да замине за Германия и да подобри езика си. Там се среща и с още една интересна фигура – Йохан Йебсен.

Той също идва от богато и заможно семейство, като демонстрира същото възпитание и отношение. Попов по-късно ще разказва, че никога не е било трудно да станат приятели, като цяло не е трудно да не намерят общи теми – спортни коли, жени и пари – като последното имат в особено  количество. Макар и Попов да не е най-красивият човек, когото може да срещнете на улицата, тайното му оръжие е поразяващите зелени очи, пред които малцина устояват, а възпитанието и отношението, могат да преминат много бариери, особено женските такива. И така двамата приятели започват разходка от клуб в клуб, като покоряват редица женски сърца в тази мисия. Това, което мнозина не знаят, че двамата събратя по оръжие и чашка споделят една много обща идея – мразят нацистите в дъното на червата си.

Душко обожавал да влиза в спорове със студентите от университета във Фрайбург. За мъж с толкова много познания в политиката, изобщо не било трудно да вземе превес във всеки един спор, но най-накрая печели и много внимание от тайната полиция. През 1937 г., докато се опитва да напусне страната, за да се разходи до Париж и да отпразнува дипломирането си, Гестапо го арестува. Йебсен веднага звъни на бащата на Попов, за да съобщи какво се случило. Според данните, Душко прекарва около 8 дена в затвора, преди да могат да се задвижат връзките на семейството, които да го освободят. Цялото правителство на Югославия работи в тази посока и скоро плейбоят е качен на влак до Швейцария, където открива своя приятел да го чака. Още тогава идва и една особена клетва – ако някога Йебсен попадне в беда и има нужда от помощ, Попов ще даде живота си, за да му помогне. Този чек се осребрява през 1940 г., когато Йебсен иска от своя приятел да се срещнат в хотел в Белград.

Именно там най-добрият приятел на сърбина признава, че се е включил във военното разузнаване на нацистите, макар и омразата никога да не е изветрявала. Това бил неговият единствен начин да избегне мобилизацията на фронта. Това, което Йебсен иска е Попов да стане разузнавач за него. Душко не е чак такъв почитател на идеята, впрочем той няма никакви проблеми с мобилизирането или просто е бил много по-богат, за да смени адресната си регистрация и да бъде далече от всяко едно сражение. Освен това било малко странно, че трябва да работи за хората, които някога са го хвърлили в затвор. Вместо да се съгласи веднага, веднага отива при британците и им споделя какво точно се случва. Те го съветват да послуша своя приятел и да се включи в разузнаването, но също така пожелали още нещо – да споделя всичката информация, която германците му предоставят.

Така започва историята на един от най-големите двойни агенти в хода на втория глобален конфликт. Животът на тази позиция може да се смята за много забавен. Глупостта на немците е, че никога не са проверявали профила на Душко, никога не са се усъмнили в другарството на Йебсен и въпреки това го назначават. В следващата година двойният агент получава най-различни задачи от немското разузнаване и предоставя всичко, което британците вече са подготвили като дезинформация. Предоставянето на този вид информация карала немците да вярват, че имат много ценен кадър и не може ли да грешат – просто стойността му била по-сериозна за британците, отколкото за самите тях.

Dusko_Popov

Германците са толкова благодарни, че дори заплащат за неговия плейбойски начин на живот. Във всеки град, в който отива, той поддържа връзка с някоя красавица и понякога дори има връзка с колежки, които така или иначе, нямали как да устоят. След като немците толкова много му вярвали, той решил да използва техните средства както намери за добре. Планът му е да активира операция Мидас, с която предложил на немците да инвестират много сериозна сума, която той ще занесе във Великобритания, за да започне да създава кръг от шпиони, които да работят в негова полза.

Малко след финансирането му, двойният агент е на прага на МИ6 и дарява всичко директно на тях. Немците са платили сумата от 50 000 долара и сега се очаква от човекът да започне своята работа. По пътя с всички средства, Попов се отбива в казино в Португалия и се забавлява. Точно там среща и Ян Флеминг – друг офицер, който трябвало да го следи, за да бъде сигурен, че няма да се случи нищо нередно или глупаво с парите. Мнозина очаквали от Душко да изиграе цялата сума на едно раздаване на Бакарат. Впрочем любопитен факт е, че в книгата „Казино Роял“, Бонд играе Бакара, а не покер, но след като популярността на новата игра расте, режисьорите променят играта. В казиното един литовски бизнесмен заявява, че всеки  може да играе на нейната маса, но ще трябва да отговори на нейния залог.

Понеже Попов много искал  да раздруса своя преследвач,  веднага се наредил на масата и поставил всичките 50 000 долара. Цялото казино замлъква, докато Флеминг продължава да сменя цвят след цвят. Бизнесменът останал повече от изненадан, но попитал казиното дали ще го подкрепи, ако загуби подобна сума, крупието веднага отказало и това изказване го накарало да оттегли офертата си. Попов прибрал парите си, оплакал се от казиното, че не позволява на по-страстните играчи да се развихрят и си тръгва. За него, сериозните играчи трябвало да имат свободата да играят. След като приключва с мисията си във Великобритания, немците са готови да платят за създаването на шпионска организация в САЩ. Според самия Попов, немците искали да разберат какъв е статута на Пърл Харбър. С тази информация Попов отива първо при ФБР и обяснява какви са апетитите на нацистите.

Pearl Harbor Attack, 7 December 1941

Директор Джей Едгар Хувър отказва да вземе на сериозно тази информация, защото така или иначе не познавал Попов. Няколко месеца по-късно Япония осакатява цялата база. Според повечето историци, дори немците не знаели за плановете на Япония, впрочем тя до края на войната води своите индивидуални битки и изобщо не се интересува от театъра на войната. ФБР отново разглежда доклада и стига до заключението, че някой от немското разузнаване е знаел за плана. До този момент не е ясно защо точно немците искали информация и не е сигурно дали тя не е предадена на японците. Впрочем трябва да признаем, че когато атаката се подготвя, един японец изиграва най-важната си роля.

След като САЩ е официално във война, първо трябва да има информация за подготовката на операция Оверлорд, а това може да стане с помощта на двойни агенти. Британците вече имат такъв. Докато американците се въоръжават, Попов продължава да дава информация, че Нормандия не е точка на интерес, повече внимание трябва да се обърне на Калас. Той не е сам в тази задача, всички останали двойни агенти продължават да подават грешна информация. Когато започват първите атаки, нацистите продължават да държат своите резерви, защото очаквали инвазията да се случи другаде. Те били до последно сигурни, че Нормандия е просто една много сериозна диверсия. Историята е повече от известна след това.

World War II Spy Dusko Popov

Душко Попов се мести да живее във Франция след края на войната. През 70-те години на миналия век издава своите мемоари. Продължава своя живот в прикритие, без да се опитва да привлича вниманието на медиите, годините му на плейбойство са безвъзвратно изгубени. Душко Попов умира през 1981 г. и лекарите са категорични, че злоупотребата с алкохол и пушене е взела своето. Точно това е и една от основните прилики с Бонд – двамата споделят една и съща съдба.

Снимки: Wikipedia, GettyImages

 
 
Коментарите са изключени